Решение № 6572 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 835/2012 г.

Решение № 6572 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 835/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от Кирчо Славчев Костов от гр. Хасково с искане за отмяна на влязло в сила решение № 13522/21.10.2011 г. по адм. д. № 13807/2010 г. на ВАС и решение № 1 от 18.06.2010 г. по адм. д. № 3 на Хасковски окръжен съд, с посочено правно основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди, че е налице противоречие на посочените решения с решение № 1066/2004 г. на ВКС. Излага съображения за нарушени права на човека по Конвенцията за защита правата на човека. В съдебно заседание молителят се явява лично и с адв. Русев с пълномощно, поддържа молбата за отмяна и моли да бъде уважена. От ответниците по делото се явява лично Таня Апостолова Иванова, която моли да бъде отхвърлена молбата за отмяна по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд в настоящия състав обсъди изложените в молбата искания за отмяна на влязло в сила решение и намира молбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът на Кирчо Костов е изразил становище, че поддържа молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Искане по т. 1 от нормата не е развито в подадената молба с вх. № 9085/14.11.2011 г. на АС-Хасково, не се сочат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, каквито при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Поради това съдът намира искането на това основание за недоказано и голословно. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Процесното искане е за отмяна на влязло в сила решение № 13522/21.10.2011 г. по адм. д. № 13807/2010 г. на ВАС и решение № 1 от 18.06.2010 г. по адм. д. № 3 на Хасковски окръжен съд с твърдение, че противоречат на влязло в сила съдебно решение № 1066/2004 г. от 04.06.2004 г. на ВКС, а са съобразени с една опорочена експертиза на вещо лице инж. Делчев. За да е налице правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по т. 4 на чл. 239 от АПК, следва да е налице тъждество по отношение предмета и страните на решенията, за които се твърди, че си противоречат. В конкретния случай, макар страните да водят многогодишни спорове във връзка със собствеността на определени части от имоти, не е налице тъждество в предмета на сочените дела. С решение № 1/18.06.2010 г. Хасковският окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, като е отменил Заповед № РД-18-63/5.10.2006 г. на изп. директор на Агенцията по кадастър гр. София, в частта, в която е одобрена кадастралната карта и регистри на гр. Хасково, приети с протокол от 23.11.2005 г. на Службата по кадастъра гр. Хасково, относно неправилно заснемане и затваряне на съществуващия път между имоти № 77195703.206/стар № 848 по плана от 1988 г./, собственост на Кирчо Славчев Костов, № 77195703.195/стар № 847/, собственост на Янка Георгиева Тодорова и ПИ № 77195703.192 /стар № 8448, собственост на Таня Апостолова Иванова и Веселина Николова Иванова в м."Кенана", землището на гр. Хасково. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване указанията в мотивите на решението. Това решение е прието от тричленен състав на Върховен административен съд за правилно и обосновано, поради което е оставено в сила с решение № 13522/21.10.2011 г. по адм. д. № 13807/2010 г. Видно от представеното решение № 1459/29.12.2001 г. по гр. д. № 1233/2001 г. на Хасковски районен съд, делото е с предмет иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е предявен от Кирчо Славчев Костов против Община гр. Хасково. От тези данни е видно, че не е налице тъждественост между страните по посочените дела, предметът и правното основание на съдебните спорове също са различни, поради което искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно. Подробно развитите в молбата за отмяна съображения за подадена жалба пред Европейския съд за нарушение правата на човека не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към процесното искане. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК основание за отмяна на неправилен съдебен акт би било решение на Европейския съд за защита на правата на човека, в което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, каквото Костов не твърди да е налично. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,