Решение № 4125 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2020 г.

Решение № 4125 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. И., чрез адв. Т., срещу решение № 369/12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 305/2020 г. по описа на Административен съд - Монтана. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Монтана, в писмен отговор по касационната жалба, оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 833/08.05.2019 г. на кмета на Община Монтана, с която е разпоредено на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж "реконструкция на сградна ВиК инстанация", изпълнен по източната фасада на жилищната сграда на [адрес], разположена на уличната регулационна линия в УПИ III, кв. 12 по действащия ПУП на гр. Монтана, извършен от А. И. без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че заповедта е издадена при изяснена в пълнота фактическата обстановка за незаконен строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗУТ, изграден през 2000 г., който не попада в приложното поле на режима на търпимост по § 127 от ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно, като постановено при съобразяване на задължителните указания, дадени с отменително решение на ВАС № 9592 от 14.07.2020 по адм. д. № 14253/2019 г. и изяснена фактическа обстановка за релевантните факти - липса на строителни книжа и момент на изграждане на незаконния строеж. Съобразявайки цитираното съдебно решение на ВАС, административният съд е приел обосновано, че се касае за основен ремонт на сградна ВиК инсталация, с частична промяна на съществуващата такава и частично изграждане на нова, което е извършено през 2000 г., видно от декларацията на извършителя и събраните гласни доказателства. Момента на извършване на незаконния строеж е от значение за определяне на приложимата хипотеза за евентуална търпимост на строежа по реда на § 16 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ. Разпоредбата на § 127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. С оглед на това процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза и визираните различни изисквания ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Макар да е мотивирал решаващият правен извод за нетърпимост на процесния незаконен строеж с липсата на предпоставките по § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ, административният съд правилно е приел, че строежа е нетърпим. В тази връзка, обаче, следва да се има предвид хипотезата на ал. 3, § 16 от ПР на ЗУТ, която обхваща процесния период на изграждане на незаконния строеж /2000-та година/, и освен предпоставките по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ поставя условие строежът да е бил деклариран пред одобряващия орган в 6-месечен срок от обнародване на закона. Доказателства за деклариране на процесния строеж не са представени както в административното, така и в съдебното производства. Следователно решаващият правен извод за неприложимост на режима за търпимост по отношение на процесния незаконен строеж е правилен като краен резултат. Обосновани са и изводите за Удостоверението за търпимост, както по отношение на неговия обхват, така досежно ирелевантността му в настоящето производство, тъй като то няма обвързваща сила за органа по чл. 225 а ЗУТ, а също и за съда, тъй като разпоредбите на § 16 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ му придават значение на удостоверяващ документ единствено в нотариалното производство за прехвърлителна сделка. Неоснователен е доводът по касационната жалба, свързан със допуснато съществено нарушение от административния орган, водещо до отмяна на заповедта само на това основание, тъй като неизследването на въпроса на евентуална търпимост на незаконния строеж е обвързано с материалната незаконосъобразност на заповедта за премахването му. Поради това в съдебната фаза е допустима освен преценката за приложимост на § 16 и § 127, ал. 1 от ДПР на ЗУТ и събирането на доказателства по реда на чл. 170, ал. 1 АПК в тази насока. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответника. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение