Решение № 10409 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2013 г.

Решение № 10409 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14024/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фактор 11" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Пловдивска" № 27-2-6, ЕИК 201184765, чрез адв. Йовчев, против решение № 1693/23.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1476/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС/. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 131105061 от 18.01.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково потвърден с Решение № 380 от 10.04.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който е отказан данъчен кредит в размер на 504872,70 лв. и лихви в размер на 45084,37 лева, като неоснователна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 131105061 от 18.01.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково потвърден с Решение № 380 от 10.04.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който е отказан данъчен кредит в размер на 504872,70 лв. и лихви в размер на 45084,37 лева, за данъчни периоди м. 07, 08, 09, 11, 12.2010 г. и м. 01, 03, 04, 05.2011 г., по фактури, издадени от "Венис строй" ЕООД, "Фърст" ЕООД, "Металсистем инженеринг" ЕООД, "Бомар" ЕООД, "Вомес" ЕООД, "Касида" ЕООД, "Медина М" ЕООД, "Стройинвестком" ЕООД, "Да Ен" ЕООД, с предмет различни видове строителни материали. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че от страна на жалбоподателя в хода на съдебното оспорване на РА, не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, във връзка с които е упражнено правото на данъчен кредит, оспорено от ревизиращите органи. Съдът е посочил, че не са представени годни доказателства за транспортирането на стоките, както и принципно за придобиването на стоки от рода на процесните от прекия доставчик, за да може същият да се разпореди в последствие с тях в полза на оспорващия търговец. Приел е, че по делото не са представени каквито и да било други доказателства, извън спорните фактури, в които липсват посочените данни за начина на предаване на лицето осъществило транспорта - елементи, който са от съществено значение с оглед легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. При това положение, съдът е счел, че представените по делото писмени доказателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е налице реалност на пряката доставка. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради липса на ясни мотиви по спорните фактически и правни въпроси, налагащи отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Процесните фактури са издадени от девет различни доставчика с предмет различни видове строителни материали. Установено е, че ревизираното лице е търговец на строителни материали, а превозът на процесните стоки до търговския му обект в Пловдив е извършван от "Самсон инвест" ЕООД или директно от някои от доставчиците. Към процесните фактури са представени различни доказателства, които изобщо не са обсъждани във връзка с мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит. Някои от представените доказателства, свързани с транспортирането на процесните стоки, както и с придобиване на стоки от рода на процесните от преките доставчици изобщо не са споменати от административния съд: като товарителниците с изпращач "Медина М" ЕООД, "Да Ен "ЕООД, "Стройинвестком" ЕООД, и останалите доставчици и превозвач "Самсон инвест", товарителниците с изпращач и превозвач "Вомес" ЕООД, доказателствата за плащане и осчетоводяване, стоковите разписки от "Вомес" ЕООД, фактурите, двустранно подписани с опис и приемо-предавателни протоколи към някои от тях, удостоверяващи придобиването на стоките от преките доставчици. Съдът не е обсъдил и заключението на вещото лице по представената експертиза, в което е посочено, че по делото са представени 52 броя товарителници с превозвачи "Самсон инвест" ЕООД и "ВиС билдинг" ЕООД. Поради изложеното основателни са доводите, посочени в касационната жалба, че съдът не само не е обсъдил доказателствата в своите мотиви, а дори не ги е споменал при описване на обстоятелствата по делото. Не става ясно защо след като са представени тези товарителници съдът е приел, че липсват доказателства за транспорт и за предходни доставки. След като е описал фактическата обстановка така както е била установена от органа по приходите и директора на дирекция "ОДОП", съдът не е обсъдил подробно доказателствата, не е обосновал установената от него фактическа обстановка, към която да бъдат отнесени относимите материалноправни норми. Направеният анализ на приложимите правни норми е без да се обсъдят доказателствата по делото и да се установи фактическа обстановка по него. Не става ясно на кои доказателства се основава съдебният акт, кои доказателства се кредитират и защо и кои не се кредитират. Посочената липса на мотиви е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил подробно разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и практиката на Съда на ЕС по редица дела, без обаче да ги отнесе към конкретната фактическа обстановка, която пък е останала неизяснена. Съдът не е обосновал изводите си относно релевантния спорен въпрос за реалността на процесните доставки, т. е. за правомерното начисляване на ДДС предвид наличие на данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Необсъждането на всички доказателства по делото представлява процесуално нарушение, което се е отразило при правилно установяване на относимите към спора факти, а в случая и до несъбиране на доказателства за всички релевантни факти. Решаващият съд, поради игнориране на част от доказателствата по делото, въобще не е обсъдил заключението на вещото лице и не е изследвал редица факти от значение за реалността на процесните доставки като последващата реализация на стоките, осчетоводяването и съхранението им и др. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, поради което решението в обжалваната част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят процесните доставки, предмет на обжалвания РА, като се изложат конкретни доводи досежно установеното и въз основа на какви доказателства за всяка от доставките. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, но поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2 от АПК за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не се произнася по въпроса за разноските пред настоящата инстанция, поради това че страните не са направили искания за присъждането им. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,