Решение № 9226 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2018 г.

Решение № 9226 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2018 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л., гр. С. против решение № 7684 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11368/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 31-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Р. Н. И. от гр. С., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - С.-град е отменено решение от 20.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л., гр. С.. За да постанови това решение съдът е приел, че по делото няма данни и не твърди, че след прекратяване на регистрацията с решение от 3.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л., гр. С., жалбоподателката да е подала ново заявление за такава, което да е повод за постановяване на процесния отказ. При това положение административният орган е нямал основание да издаде процесната заповед. След като се е произнесъл без ново искане за регистрация или за възстановяване на прекратената, заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена. Независимо от смесването на понятията "заповед" и "решение", в част от мотивите, дължащо се на очевидна фактическа грешка, съдебният акт е правилен. Действително в чл. 20, ал. 4, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е предвидено, че регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ, а именно в срок - 7 работни дни от промяната в декларираните обстоятелства да уведомят някое от поделенията на Агенцията по заетостта. Но в конкретния случай, във връзка със заявление-декларация на Р. Н. И. от 3.05.2017 г., че е започнала работа по трудов договор с дата на постъпване 5.04.2017 г., нейната регистрация като безработна е била прекратена с решение от 3.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л., гр. С., считано от 5.04.2017 г., на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 ЗНЗ. По делото липсват доказателства, че през м. септември 2017 г. Р. И. е поискала нова регистрация като безработно лице, както се твърди в касационната жалба. И към последната, доказателства в посочения смисъл не са представени. Ето защо твърдяното не може да бъде прието за установено, а се явява недоказано. Касаторът не излага други съображения, довели до издаването на процесното решение, а и от представената по първоинстанционното дело административна преписка не се установяват нови факти и обстоятелства, възникнали след решението от 3.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л.. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗНЗ всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на К. Ш., който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Глаголът "може" сочи, че регистрацията на лицата не е задължителна и не се извършва служебно, а въпросът дали да се регистрират като безработни подлежи на тяхната преценка, с оглед на това дали желаят да спазват нормативно определения режим и да се ползват от полагащите се на безработните лица социални придобивки. При липса на доказателства за заявена воля за последваща регистрация, което се установява от доказателствата по първоинстанционното дело, то решението от 20.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Л., гр. С. е лишено от фактическо и правно основание. С цел да не се влошава процесуалното положение на касатора, формата на порока не се изследва допълнително. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като нестрадащо от касационни основания, се оставя в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,