Решение № 15672 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2017 г.

Решение № 15672 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт К. Недялкова, против решение № 408/23.02.2016 г. по адм. дело № 79/2015 г. на Административен съд-Пловдив. Изложени са твърдения за недопустимост и необоснованост на процесното решение – отменителни основания по чл. 209 от АПК. Счита, че с процесното решение съдът се е произнесъл в частта от акта, която не е обжалвана пред него и същата е влязла в законна сила, вместо да се произнесе в обжалваната му част, касаеща извършеното прихващане на оторизираната с уведомителното писмо сума. Прави искане за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Т. от [населено място], чрез адв. Терзиев, изразява становище чрез депозиран писмен отговор във връзка с касационната жалба. Прави искане решението на административния съд да се остави в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е в срок, подадена от надлежна страна в производството и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав на ВАС – Четвърто отделение констатира, че касационната жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 11.03.2016 г. видно от приложената разписка, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение е недопустимо и ще следва да се обезсили поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013. Видно от формулирания от жалбоподателя предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, същия се отнася до извършеното прихващане на оторизираната сума от горепосочения административен акт. Оспорването не е насочено срещу претендираната и съответно оторизираната с административния акт сума. А административния съд е приел, че предмет на оспорване по образуваното административно дело е цялото уведомително писмо. При така определения предмет на оспорване, съдът е достигнал до правен извод, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При изложени съображения съдът е установил, че липсват конкретни правни и фактически основания, мотивирали органа да постанови административния акт и да откаже част от субсидията по СЕПП и СНДП, което прави акта незаконосъобразен, издаден при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият състав счита, че изложените от страна на касатора доводи са основателни, обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по различно искане, а не по това, с което е сезиран. Видно е че не се е произнесъл по извършеното прихващане на оторизираната сума по уведомително писмо, с изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административен съд - Пловдив е отменил уведомително писмо в цялост, като не се е съобразил със съдържанието на жалбата, от което е видно, че се оспорва извършеното прихващане на оторизираната сума, а не тази сума която е претендирана и съответно оторизирана. Въз основа на изложеното съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран и който не е бил предмет на съдебния контрол. Това обстоятелство обуславя недопустимост на обжалваното съдебно решение и налага неговото обезсилване. С оглед на това атакуваното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив, който да се произнесе по заявения предмет на оспорване. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,