Решение № 12014 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2010 г.

Решение № 12014 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Технически университет - гр. Варна против решение № 1541 от 5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 10825/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 124/10.07.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Технически университет - гр. Варна е предписано занапред при обявяване на конкурси за научните звания "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" по чл. 29 ЗНСНЗ да не поставя изисквания за възраст, несъответстващи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО и да възстанови първоначалното положение, като обяви нов конкурс за научното звание "асистент" по научна специалност 02.21.04 "Компютърни системи, комплекси и мрежи" ("Цифрова схемотехника") към катедра Компютърни науки и технологии. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е обжалвано и от Ангел Николов Ангелов, гр. Варна в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД в частта, с която на Технически университет - гр. Варна не е наложено административно наказание за извършена пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., производството по адм. дело № 10825/2009 г. на Върховния административен съд е прекратено в тази му част и жалбоподателят е осъден да заплати на Комисията възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 (двеста) лева. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всеки от касационните жалбоподатели прави искане за съответно преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 629, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, като искането на Технически университет - гр. Варна се поддържа само при допускане искането на другия касатор. Касационният жалбоподател Ангел Ангелов претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и моли за отхвърлянето им като неоснователни, поради липса на сочените в тях основания. Изразява становище за неоснователност на исканията за преюдициално запитване. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Застъпва мнение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита исканията за преюдициално запитване за неоснователни. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното. По исканията за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности: Поставените в искането на касатора Ангел Ангелов осем въпроса са свързани с уредбата на административнонаказателната отговорност по ЗЗДискр. и касаят по-конкретно правния интерес на дискриминирания от налагане на санкция на нарушителя, възможността за неангажиране отговорността на извършителя, ефективността на предвидените в закона глоби, респ. - имуществени санкции и присъждане на сумите от глобите или имуществените санкции в полза на жертвата на дискриминация, като се иска тълкуване в този аспект на разпоредбите на чл. 9 и чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС, както и практиката на Съда на Европейските общности свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение, което има тълкуването на общностното право за постановяване на решението по конкретния правен спор. В случая предметът на спора по отношение на касатора Ангелов е изцяло от процесуално естество, като поставените в искането въпроси относно цитираните разпоредби на директивата са неотносими към правилното му решаване. Защитата на правата съгласно чл. 9 и санкциите по смисъла на чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО, които съответната държава-членка е длъжна да осигури чрез националното й законодателство са въведени в ЗЗДискр., който предвижда административно или съдебно производство по установяване на дискриминация, прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, налагане на санкции на нарушителя и възможността за присъждане на обезщетение на пострадалия. Използването на апарата на държавна принуда чрез реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя и присъждането на обезщетение за претърпени от дискриминирания вреди от нарушението обаче са две различни по цел, съдържание, предназначение и последици правни институти. Налагането на глоба или имуществена санкция за неспазване на установения правен ред е функция на държавата. При реализиране на административнонаказателна отговорност правоотношението се развива между административнонаказващия орган и нарушителя, поради което не съществува правна възможност за пострадалия от извършеното нарушение да оспорва неналагането или размера на наложените санкции. Що се отнася до правото на обезщетение на потърпевшия от нарушение на антидискриминационното законодателство, тази правна възможност е изрично регламентирана в чл. 71, ал. 1, т. 3 и чл. 74 ЗЗДискр., но не е предмет на делото. Изложеното налага извод за неоснователност на искането на Ангел Ангелов за преюдициално запитване. При това положение обсъждането на искането на Технически университет - Варна за преюдициално запитване се явява безпредметно, доколкото същото не се поддържа при недопускане на искането на Ангелов. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните намира, че решението на Върховния административен съд - седмо отделение, е правилно. По касационната жалба на Ангел Николов Ангелов: Законосъобразен е изводът на съда, че жалбата на Ангелов срещу решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД в частта му, с която на Технически университет - гр. Варна не е наложено административно наказание за извършена пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. на 31.01.2007 г. спрямо Ангелов, изразило се в недопускането му до участие в конкурс за научно звание "асистент" в същия университет, е процесуално недопустима, т. к. жалбоподателят не е адресат на административния акт в оспорваната му част, с оглед на което по отношение на него не е налице пряк и непосредствен правен интерес да иска упражняване на съдебен контрол върху решението на КЗД в тази му част. Решението на КЗД относно административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението по никакъв начин не засяга правната сфера на жертвата на дискриминация и тя не би могла да претендира налагане на санкция на дееца или изменението й, ако е наложена такава. Отказът да се наложи имуществена санкция на Технически университет - гр. Варна не се отразява пряко върху субективните права и законни интереси на пострадалия, доколкото жалбата му до КЗД за нарушаване на правото на равно третиране е била удовлетворена, като на нарушителя са дадени задължителни предписания да се въздържа занапред от приетото за установено дискриминационно поведение и да възстанови първоначалното положение като обяви нов конкурс за процесното място. Административното правоотношение, възникнало между жалбоподателя и Комисията по повод търсената защита на засегнати от нарушение права по специалния закон (ЗЗДискр.) е осъществено с издаване на индивидуалния административен акт, с който са приложени принудителни административни мерки спрямо ответника по преписката, ползващи пострадалия. В този аспект решението на Комисията в атакуваната му част няма правопроменящ характер по отношение на лицето по чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. Доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на Технически университет - гр. Варна не касае пряко Ангел Ангелов, чийто правен интерес се изчерпва с уважаване на претенцията му за установяване на твърдяното нарушение и с постановяване на мерки спрямо нарушителя. С тази част на акта не се създават права и задължения и не се засягат негови лични и преки субективни права и законни интереси. След като за Ангелов не възникват непосредствени правни последици от административния акт в частта, с която не е наложена имуществена санкция на ответника в административното производство, то същият не е процесуално легитимиран да го оспорва. Ако жертвата на дискриминация счита, че е претърпяла вреди от нарушението на правото на равно третиране, би могла да претендира репарацията им по друг процесуален ред, като едва в този случай за засегнатото от нарушението лице ще възникне правен интерес да атакува акта относно присъждането на обезщетение. В настоящото производство обаче пострадалият не легитимира собствено материално субективно право, засегнато от оспорваната част на административния акт, поради което подадената жалба правилно е оставена от първоинстанционния съд без разглеждане, а производството по делото е прекратено в тази му част. При това положение не е налице и основание за отмяна на решението на съда в частта досежно осъждането на жалбоподателя за разноски, т. к. осъдителният диспозитив е обвързан от постановения по съществото на спора правен резултат, който не е в негова полза. По касационната жалба на Технически университет - гр. Варна: С решението в обжалваната му част тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Технически университет - гр. Варна срещу решение № 124/10.07.2009 г. на КЗД, в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на Технически университет - гр. Варна е предписано занапред при обявяване на конкурси за научните звания "асистент", "научен сътрудник" и "преподавател" по чл. 29 ЗНСНЗ да не поставя изисквания за възраст, несъответстващи на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО и да възстанови първоначалното положение, като обяви нов конкурс за научното звание "асистент" по научна специалност 02.21.04 "Компютърни системи, комплекси и мрежи" ("Цифрова схемотехника") към катедра Компютърни науки и технологии. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на КЗД, с което на ответника по преписката са наложени конкретни принудителни административни мерки е законосъобразно, т. к. е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните норми и целта на закона. Посочил е, че оспореният административен акт е постановен в изпълнение на решение № 2894/5.03.2009 г. по адм. дело № 15682/2008 г. на ВАС, петчленен състав, с което е установено, че на 31.01.2007 г. Техническият университет - гр. Варна е извършил пряка дискриминация на основание възраст спрямо Ангел Николов Ангелов, недопускайки го с писмо изх. № 750 от същата дата до участие в конкурс за научно звание "асистент" в университета и преписката е върната на КЗД за решаване на въпросите за административнонаказателната отговорност и принудителните административни мерки. При наличието на констатираната в решение № 2894/5.03.2009 г. на ВАС, петчленен състав, пряка дискриминация съдът е счел, че КЗД в съответствие с правомощията й по чл. 47 ЗЗДискр. е приложила подходящи и адекватни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. с оглед бъдещо предотвратяване на нарушения на закона и възстановяване на равното третиране. Досежно преценката на материалната законосъобразност на акта първоинстанционният съд е възприел мотивите на органа, обосноваващи дадените на нарушителя задължителни предписания по отстраняване на негативните последици от недопускането на жалбоподателя Ангелов до участие в процесния конкурс и предотвратяване нарушението на принципа за равно третиране, позовавайки се на принципа на върховенството на правото на Европейския съюз при конфликт с вътрешното право на държава - членка. Решението на съда, в обжалваната от Технически университет - гр. Варна част, е правилно. Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че в производството пред КЗД не са конституирани всички заинтересовани страни (МОМН, ВАК при МС), поради което съдът неправилно е приел, че липсват процесуални нарушения. Страните в производството се определят съобразно неговия предмет. След като с влязло в сила съдебно решение е установено, че ТУ - гр. Варна е извършил конкретно нарушение на ЗЗДискр., то именно същият е адресат и на мерките по чл. 76 ЗЗДискр., целящи недопускане на подобно дискриминационно поведение занапред и отстраняване на вредните последици от нарушението. Участието в процеса на визираните от касатора лица е ирелевантно за изхода на преписката по отношение на нарушителя, поради което не е налице претендираният пропуск в процедурата. Материалите по преписката опровергават твърдението на касатора, че за да се произнесе по ПАМ КЗД не е извършила проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. Видно от доказателствата по делото органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, в решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат, на страните е осигурено в пълна степен правото им на защита, поради което изводите на съда за издаване на акта при съблюдаване на административнопроизводствените правила за това са правилни. На следващо място: непроизнасянето на тричленния състав на Върховния административен съд по искането на ТУ - гр. Варна за преюдициално запитване не се явява нарушение на съдопроизводствените правила и не съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение. Що се отнася до доводите, свързани с приемането на Препоръка № 1/2008 г. на КЗД, същите са изцяло неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Основната теза на касатора е, че дадените му предписания го задължават да не изпълнява императивна законова разпоредба - тази на чл. 9 ЗНСНЗ (отм.), т. е. да нарушава закона. В този аспект касационният жалбоподател се позовава на нормите на чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), на чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 2, т. 7, чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 49 (отм.) от Закона за висшето образование (ЗВО), на чл. 22 вр. с чл. 6 ЗАНН. Релевира се противоречие на решението с общите принципи на законност и пропорционалност в административния процес, регламентирани съответно в чл. 4 и чл. 6 АПК, както и с установения в ЗВО принцип на академична автономия на висшето училище. Сочи се, че предписаните мерки не съответстват на целите на специалния закон (ЗЗДискр.), т. к. имат дискриминационен ефект спрямо младите членове на академичната общност. Оспорващият счита, че като е приел актът за законосъобразен, съдът е приложил неправилно закона. Изложените в касационната жалба на Технически университет - гр. Варна оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд по съществото на спора са неоснователни. По силата на чл. 47, т. 1 - т. 4 ЗЗДискр. КЗД разполага с компетентността да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; да налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; да дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Нарушението на антидискриминационното законодателство, във връзка с което са приложени обжалваните ПАМ, е установено с влязло в сила съдебно решение (решение № 2894/5.03.2009 г. по адм. дело № 15682/2008 г. на ВАС, петчленен състав), поради което предмет на процесното административно производство е единствено упражняването от специализирания административен орган на предвидените в ЗЗДискр. правомощия по държавна принуда за постигане целите на закона за ефективна защита срещу дискриминацията (чл. 2, т. 3 ЗЗДискр.). В случая субект на нарушението е ТУ - Варна, поради което същият се явява и адресат на задължителните предписания. Несъстоятелни са доводите за противоречие на изводите на съда с цитираните от касатора материалноправни разпоредби на ЗЗДискр., ЗВО, АПК и КРБ. Поведение, основаващо се и изпълняващо дискриминационна норма от вътрешното обективно право също се квалифицира като дискриминационно, т. к. нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, какъвто е настоящият случай, е обективен факт. Забраната на чл. 4 ЗЗДискр. важи за всички правни субекти при осъществяване на дейността им, поради което предоставената на висшето училище академична автономия по смисъла на ЗВО по никакъв начин не дерогира задължението на университета за съобразяване на поведението му с принципа за недискриминация. Констатираното несъответствие на въведения с нормата на чл. 9 ЗНСНЗ (отм.) формален възрастов критерий за заемане на длъжността "асистент" с императива на чл. 4 ЗЗДискр. и с разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО, чиято общностна уредба се ползва с принципа на примата на правото на Европейския съюз над националното в случай на конфликт, обуславя извод, че прилагането на изискването за възраст съгласно чл. 9 ЗНСНЗ (отм.) нарушава норма от по-висока степен. Следователно обжалваните ПАМ, насочени към отстраняване на негативните последици от недопускането на Ангелов до участие в цитирания конкурс и предотвратяване извършването на други нарушения на принципа за равно третиране, налагат по същество спазване на закона, а не нарушаването му, както необосновано се твърди в касационната жалба на ТУ - гр. Варна. В този смисъл не е налице претендираното противоречие на решението с чл. 86, ал. 2 КРБ и с чл. 4 АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се черпи и от действащата нормативна уредба на обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България, съдържаща се в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.), с който се отменя Закона за научните степени и научните звания, включително дискриминационното условие по чл. 9 ЗНСНЗ. Съгласно действащия правен режим по ЗРАСРБ заемането на академичната длъжност "асистент" не е ограничено или обвързано с определена възраст, поради което не би могло да се твърди, че решението на Комисията налага неизпълнение на нормативно задължение. Предписанията на Комисията кореспондират на чл. 22 ЗАНН и на разпоредбите на чл. 76, ал., 1, т. 1 вр. с чл. 47, т. 2 - 4 ЗЗДискр. - издадени са за предотвратяване на бъдещи нарушения и за отстраняване на вредните последици от извършеното неблагоприятно третиране спрямо Ангел Ангелов по признак "възраст". По същността си процесните ПАМ са такива от превантивен и от възстановителен характер. Определените от Комисията мерки отговарят на принципа на пропорционалност по чл. 6 АПК - съответни са на извършеното конкретно деяние и са съразмерни на целите на специалния закон, дефинирани в чл. 2 ЗЗДискр. Видно от съдържанието им, задължителните предписания са обвързани от характера и естеството на установеното нарушение и не засягат правата и законните интереси на адресата им в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на преследваната цел, насочена към прилагане на принципа на равно третиране по отношение на условията за достъп до заемане на академични длъжности в ТУ - гр. Варна ("научни звания" съгласно терминологията на отменения ЗНСНЗ, действал към момента на постановяване на процесния административен акт). По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че не са налице наведените в касационните жалби отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника - КЗД, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторите Ангел Ангелов и Технически университет - гр. Варна следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗД съдебните разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,