Решение № 1840 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2010 г.

Решение № 1840 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Науал Хюсейн Омар, лично и в качеството й на законен представител на малолетните й деца Аля Али Ага, Хюсейн Али Ага и Омар Али Ага срещу Решение № 213/14.05.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган е постановил своето решение в противоречие с чл. 1D, ал. 1 от Конвенцията за Статута на бежанците от 1951 г., тъй като при установен факт, че един молителят е палестински бежанец, ползвал закрилата на UNWRA и ако закрилата е преустановена при напускане на съответната държава (Ливан), то следва да му бъде признат статут на бежанец съгласно конвенцията. Като съществено нарушение е посочен пропуска на органа да се произнесе относно сигурността на Ливан с оглед забраната да връщане на чужденеца на територията на държава, в която неговата свобода или живот са застрашени. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по молба за закрила вх. № 1443/11.12.2009 г. при РПЦБ - ДАБ, мотивирана с липсата на сигурност и стабилност в Ливан. Молбата за закрила се поддържа с молба от 1.02.2010 г., на която дата чрез даване на писмени указания административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Науал Хюсейн Омар на разбирам за нея език с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно декларираните данни, жалбоподателката е без гражданство, по етническа принадлежност - палестинец, родена през 1980 г., религия - сунит, образование - основно, професия - домакиня, семейно положение - женена, с три деца - Аля Али Ага, Хюсейн Али Ага и Омар Али Ага. На 2.02.2010 г., на 18.03.2010 г. и на 12.04.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителката, дадени на първото интервю конкретна причина за напускането на Ливан е, че "там положението не е добро, няма спокойствие", "искам децата ми да живеят спокойно и сигурно". В интервюто от 18.03.2010 г. е посочено, че като живееща в бежанския лагер "Айн Ал Хелуа" се страхува за децата си, когато са на училище поради въоръжените сблъсъци между "Фатах" и "Хамас". Посочено е също така, че "от Хамас са идвали да говорят с мъжа й, за да насърчават момчето им да се присъедини към въоръжена група". На 12.04.2010 г., е посочено, че жалбоподателката няма проблеми в Ливан, но че животът в лагера е труден, защото няма сигурност, поради непрекъснатите конфликти между ислямисти и "Фатах" и липсата на собствен дом. Потвърдено е притеснението, че децата не могат да учат спокойно и е притеснена за сигурността им, както и че "самото обучение не е на добро ниво". По отношение на съпруга си, Омар е заявила, че той е земеделец, политически неангажиран, не е имал проблеми, въпреки че много групировки искат да го привлекат. Като конкретна причина за напускането на Ливан е решението на съпругът й, продиктувано от обстоятелствата, че 10 годишният й син след училище е бил спиран от маскирани лица, с цел да се присъдени към групировка. Вземането на решението и организацията на заминаването е направено от съпруга й, като това се е случило през м. ноември 2009 г. - "вечерта напуснахме лагера и останахме една нощ в гр. Бейрут". Заедно със семейството на Омар, лагера са напуснали, четиричленното семейството на нейната сестра, както и техният брат. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка справки с вх. № 2161/24.07.2009 г., № 887/15.03.2010 г. и № 3961/18.12.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан, лагера "Айн Ал Хилуа" и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че от изложената бежанска история мотивът за напускане на държавата по произход на Науал Хюсейн Омар и малолетните й деца е общата обстановка в Ливан и непрекъснатите конфликти между ислямски организации в лагера "Айн Ал-Хилуа", което обаче не е основание за предоставяне на закрила на основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Посочено е, че Омар е призната за палестински бежанец от UNWRA, ползвала се е от нейната закрила и при евентуалното й завръщане няма причини, поради които да не се възползва отново от тази закрила. При преценка на данните, органът е приел, че молителката не е обосновала страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и осъществено по смисъла на ал. 2 - 5 от същата разпоредба спрямо нея или децата й. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че бежанската история не е попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 и 2. Отделно е изследвано наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и прието, че спрямо жалбоподателите не съществува риск от тежки посегателства, тъй като в държавата по произход - Ливан не е налице въоръжен конфликт. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 213/14.05.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон. По отношение на отказа за предоставяне на бежански статут, настоящият съдебен състав, счита, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от представените в административната преписка доказателства, жалбоподателите са лица без гражданство, които ползват закрилата на UNRWA - Агенция на организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестински бежанци от Близкия Изток и до момента на заминаването си са имали постоянно местожителство в бежански лагер на територията на държавата Ливан, явяваща се в тази връзка и на основание § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, държава по произход. Следва да се приеме, че няма спор молителите да са регистрирани като бежанци към UNRWA и при напускане на региона по тяхна воля, в който ползват закрилата на UNRWA, специалната закрила е преустановена. Лицата обаче сами са се лишили от закрилата, която са ползвали от Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци. В този смисъл е и разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ - статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. Следователно в този случай, при липсата на преустановяване на тази закрила с резолюция на ООН, не е приложима клаузата на чл. 1 D, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Тази разпоредба е в същия смисъл, в който е чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и идеята за предоставяната защита от UNRWA. Освен това са развити и съображения, че лицата не се страхуват от преследване по някой от причините, посочени в закона. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ливан за семейството на Омар са съображения основно относно начина на живот и сигурността в бежанския лагер. Данни обаче за наличието на действащ въоръжен конфликт и следващото се от него насилие няма. Безспорно установено е от представените справки, че сигурността в лагера е проблем за официалните власти, но той е породен от криминални деяния, а не от действащ въоръжен конфликт. Освен това е установено, че както организацията "Фатах", така и ливанските официални власти могат и се противопоставят на действията на различни субекти, насочени към пораждане на насилие в границите на бежанския лагер "Айн Ал Хилуа". Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав,