Решение № 6559 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Брезоева, [населено място] чрез адвокат С. Иванов срещу решение 627/10.12.2021 г. по адм. д. 606/2021 г. на Административен съд - Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Гулянци в писмен отговор чрез своя процесуален представител адвокат Величкова намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед СБР 02-01- 79/12.07.2021 год. на кмета на Община Гулянци, издадена на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, касаеща премахване на изградения от г-жа Брезоева незаконен строеж, представляващ положена стоманобетонова настилка върху тревни площи и тротоар - общинска собственост, находяща се в непосредствена близост до УПИ VIII - 346, кв. 37 по плана на [населено място], общ. Гулянци, обл. Плевен, собственост на жалбоподателката. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в установената от закона форма. Не са налице нарушения при съставянето или връчването на констативния акт. Оспорената заповед е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираното от длъжностните лица представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, четвърта категория, за който липсват строителни книжа. Изграденото не представлява преместваема конструкция, доколкото приетото заключение на вещото лице, по допуснатата съдебно-техническа експертиза категорично характеризира строежа като четвърта категория - стоманобетоновата настилка е положена в имот с идентификатор 30199.101.733, представляващ второстепенна улица, публична общинска собственост, в участъка пред имот с идентификатор 30199.101.346 (УПИ VIII-346, кв.37), собственост на Р. Брезова. Тъй като стоманобетоновата настилка е положена в участъка от четириметровата ивица, предвидена за озеленяване, с нея са нарушени предвижданията на действащия ПУП на [населено място]. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на делото. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото включително и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В aдминистративното производство е съставен констативен акт 1/01.07.2021 г., в който е описан подробно изграденият строеж с окомерна скица с описани размери и местоположение на строежа и приложен снимков материал. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж представлява стоманобетонова настилка, която е положена в имот с идентификатор 30199.101.733, представляващ второстепенна улица, публична общинска собственост, в участъка пред имот с идентификатор 30199.101.346 (УПИ VIII-346, кв.37), собственост на Р. Брезоева. Стоманобетоновата настилка е положена в участъка от четириметровата ивица, предвидена за озеленяване, с нея са нарушени предвижданията на действащия ПУП на [населено място]. Съгласно изложените параметри, потвърдени и от заключението на вещото лице, констатираното обосновано е определено като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, четвърта категория - надземно съоръжение на техническата транспортна инфраструктура по смисъла на чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ и в конкретния случай с изграждането му е променено предвиждането на плана в ивицата за озеленяване. Обектът попада извън обхвата на чл.151, ал.1, т.2 ЗУТ и за подобен род дейности се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване разрешение за строеж, с каквито жалбоподателката не разполага. Касае се за строеж от IV категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква а от ЗУТ, който е осъществен при неспазване на строителните правила и норми на ЗУТ. В случая такова разрешение за строеж не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Това е така, тъй като съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без надлежно издадено разрешение за строеж, без необходимите одобрени проекти и в нарушение предвижданията на действащия ПУП. Установеното води към извода, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, поради което и компетентният административен орган с издаване на процесната заповед правилно е приложил материалния закон. Ето защо, характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, които не намират приложение, предвид установеният период на изграждане през 2021 година. Разпоредбите за търпимост обхващат единствено строежи, които са изградени до 31.03.2001 г., като освен това следва да са допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявеното искане, на община Гулянци следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,