Решение № 8425 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година (РУО на ОПИК 2014-2020г.), чрез служител с юридическа правоспособност Цвяткова, срещу решение 1025/15.02.2024 година на Административен съд София-град по адм.д. 3807/2022 година. С последното е отменено негово решение РД-14-6/24.03.2022 година за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд в насока недоказаност на нарушението, за което е определена финансова корекция на основание чл.70, ал.1, т.3 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.). Разпоредбата предвиждала нарушаване на принципите на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, който включвал спазване на принципите на икономичност, ефективност и ефикасност, съгласно чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046. Изписаната в оспорения административен акт хипотеза била на нарушаване на принципа за добро финансово управление, свързано с нарушаване на принципите за ефикасност и ефективност. Принципът на ефективност бил свързан със степента на постигане на целите по проекта, а принципът на ефикасност бил свързан с постигане на най-добро съотношение ресурс-дейност-цел. Съгласно подписания АДБФП с ВЕНДЪР ООД общата цел на проекта била повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ООД посредством разработването на нов продукт активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS. Проектното предложение следвало да допринесе за създаването на рентабилен продукт с възможност за пазарно приложение в световен мащаб, а инвестицията следвало да доведе до създаване на нови работни места в дългосрочен план, с възвращаемост под формата на увеличени приходи от данъци и др. При извършената на 21.10.2021 година внезапна съвместна проверка от РУО на ОПИК 2014-2020 година и Държавна агенция "Национална сигурност (ДАНС) в лабораторията, посочена като място на изпълнение на проекта в гр. Плевен, било установено, че такава на място не съществува. В помещението не били налични нито суровини, нито заготовки, нито готова продукция. По проекта към тази дата било назначено само едно лице М. Г., която не била на работа. Лабораторията не разполагала с отведен въздухоотвод, без какъвто не можела да функционира. Представените пред първоинстанционния съд доказателства за неплатен отпуск на служителката и фиш за заплатено месечно трудово възнаграждение не променяли извода на РУО по ОПИК, че лабораторията не извършва реално дейност. От справка на сигналите, предоставена от СОД Плевен 2013 ООД било видно, че за периода 01.05.2021 31.10.2021 година в помещението е влизано само веднъж на 21.10.2021 година, когато е датата на проверката. Предвид неосъществяване на каквато и да е дейност по проекта в лабораторията, според РУО на ОПИК не може да се говори за постигане на каквито и да било цели по проекта (принципа на ефективност). Ето защо инвестицията и безвъзмездно предоставените средства не били разходвани ефикасно за повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ООД, за създаване на нови работни места, за постигане на възвращаемост на инвестицията (принципа на ефикасност). Първоинстанционният съд неправилно приел, че проектът е изпълнен чрез закупуването на оборудване и първоначалното наемане на лица на работа. Напротив, отчитани били фиктивни дейности. При проверките на място обаче се установявало, че лабораторията е заключена с месеци, дружеството няма приходи, различни от превежданите от УО на ОПИК безвъзмездни средства (според показанията на Б. М. счетоводител на дружеството от януари 2018 до април 2020 година); по проекта за периода август 2018 11.05.2019 година работи едно лице, а за периода 09.2018 година 11.2018 година в дружеството не е имало нито едно назначено лице по трудов договор; след 26.11.2018 година по проекта работи М. Г. назначена с код по [ЕКАТТЕ], отговарящ на гр. София, а не на гр. Плевен. Съдът не отчел факта, че наличния в помещението въздухоотвод не е изведен, поради което и не може да функционира оборудването. Липсата на трифазен ток и отведен въздухоотвод били констатирани в справка на ДАНС рег. ВТ-31-3875/01.12.2021 година, приложена по делото. Тези въпроси не били предмет на проверка от страна на органите по приходите, поради което и нямало как да бъдат отразени при техните проверки. Необоснован бил и изводът на съда, че трудовите договори на служителите не били обявени за недействителни, поради което следвало да бъдат зачетени като действителни. На първо място се касаело за допълнителни трудови договори и на следващо място, основният трудов договор на лицата бил с код по ЕКАТТЕ, отговарящ на гр. София, което правело невъзможно едновременното изпълнение на задълженията по основния и допълнителния трудов договор в гр. София и в гр. Плевен в един и същи ден. Необоснован бил и изводът на съда, че в решението на РУО липсвал анализ на заложените по проекта цели. Напротив, актът представял както одобрените дейности, така и заложените цели. Съдът не съобразил, че закупуването на оборудване и изплащането на заплати на персонал в хипотеза на предоставена безвъзмездна финансова помощ не трябва да е самоцелно, тъй като осъществяването им не представлява същинската цел на проекта. Представеният патент с дата на публикация 15.02.2021 година също не променял извода, че липсва промяна в положителен аспект както по отношение на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ООД, така и по отношение на пазарното приложение на рентабилен продукт в световен мащаб. Предвид това, касаторът прави извод за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като моли касационната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ВЕНДЪР ООД срещу решение РД-14-6/24.03.2022 година на РУО на ОПИК 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност в случай, че ответната страна претендира разноски над законоустановения минимум. Ответникът по касационната жалба, ВЕНДЪР ООД, чрез адв. Конов, изразява становище за нейната неоснователност. В отговор на касационната жалба твърди, че по делото били представени доказателства за реално изпълнени дейности по проекта, разходите за които били верифицирани. Срокът за изпълнение на проекта бил изтекъл, а РУО на ОПИК не бил събрал доказателства за неизпълнение на дейностите по проекта. Предмет на проекта било изработването на продукт като иновация, а не пазарна реализация на разработения иновативен продукт. Иновативният материал бил разработен патент за изобретение рег. 67251 В1, издаден на ВЕНДЪР ООД. По делото били представени доказателства за доставка на лабораторни консумативи и оборудване (договори, приемнопредавателни протоколи, фактури за плащания). Лабораторията разполагала с трифазно захранване и с ангажирани за изпълнението на проекта лица. Свидетелят Конов заявил факта на работещи служители в периода на изпълнение на договора. Проверката била извършена на 21.10.2021 година 2 години след изпълнението на проекта, като към тази дата наетото лице Гаджева била в неплатен отпуск. Актът бил издаден при допуснати съществени процесуални нарушения без РУО да установи пълната фактическа обстановка въз основа на своя проверка. Правилно първоинстанционният съд отменил обжалвания административен акт поради недоказаност на нарушението, за което се претендира да бъде определена финансова корекция. Неправилно бил определен и процентът на финансовата корекция, който не съответствал на принципа на пропорционалност. Моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на ВЕНДЪР ООД срещу решение РД-14-6/24.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020г.) за определяне на финансова корекция. За да отмени оспорения административен акт , първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното: Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., като съгласно §71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и до управлението на средствата от ЕСИФ. Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт. По правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд, въз основа на анализ на доказателствата по делото приема, че не се установява безспорно нарушение на принципите на чл.4, пар.8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, ефективност и ефикасност, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.3 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.). Според АССГ, в конкретния случай от органа не е обосновано как това съотношение между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целите на проекта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера. Този извод не се споделя от касационната инстанция, при следните съображения от правна страна: В настоящия случай, РУО на ОПИК е приел наличие на правно основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.). Предвид направената по-горе уговорка за съобразяване на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ и приложение на разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), съгласно текста на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 в относимата редакция, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т.3: за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Изписаната от органа в оспорения административен акт хипотеза е на предложение първо, а именно: за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - нарушаване на принципа за добро финансово управление, свързано с нарушаване на принципите за ефикасност и ефективност. В този смисъл, при контрол върху материалната законосъобразност на акта е необходимо да се проследи дали органът в оспорения административен акт е установил неизпълнение на целите по проекта (принципа за ефективност), и непостигане на най-добро съотношение между използван ресурс, предприети дейности и постигнати цели (принципа за ефикасност). Изискването за спазване на сочените принципи е въведено на нормативно ниво, като бенефициерът се е задължил и чрез подписване на Общите условия към финансирания му по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 година административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Нарушаването на който и да било от посочените принципи обосновава самостоятелно основание за определяне на финансова корекция. Неоснователно е възражението на дружеството, изложено и в отговора на касационната жалба, че предмет на проекта е разработването на самия продукт като иновация, поради което и представянето на приложения по делото на АССГ Патент за изобретение, е достатъчно за да се приеме пълно изпълнение на целите на договора по проекта. Напротив, както и АССГ приема за безспорно между страните: конкретните цели, заложени от бенефициера и отразени в Договор БФП/Споразумение Приложение І към АДПБФП (л. 72), се заключават в следното: Общата цел на проекта е повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД посредством разработване на нов продукт - активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS. Продуктът ще бъде иновация за световния пазар, тъй като ще предложи алтернатива на съществуващите на пазара порести въглероди (активен въглен), която освен че ще има съпоставими, а в някои отношения дори превъзхождащи, качества, ще има и по-ниска себестойност". Основателни са възраженията на касатора, че съгласно подписания АДБФП с ВЕНДЪР ООД общата цел на проекта е повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ООД посредством разработването на нов продукт активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS. В тази насока, разработването на иновацията, закупуването на оборудването и наемането на служители на заплата за сметка на безвъзмездната финансова помощ от ЕСИФ не е цел на проекта. Напротив, те са средство чрез което да се повиши конкурентоспособността на дружеството на пазара, като проектното предложение следва да допринесе за създаването на рентабилен продукт с възможност за пазарно приложение в световен мащаб, а инвестицията следва да доведе до създаване на нови работни места в дългосрочен план, с възвращаемост под формата на увеличени приходи от данъци и др. Разходването на средства от бюджета на Европейския съюз, неминуемо поражда необходимостта от последващо проследяване на дейностите по експлоатацията на придобитите по проектите активи, с оглед анализ дали чрез закупения ресурс се постигат целите на проекта, както и дали е постигнато най-добро съотношение между ресурс-дейност- цел. В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че с цел проверка на законосъобразното разходване на средства от ЕСИФ след приключването на изпълнението по конкретния АДПБФП, законодателят е въвел три хипотези чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕСИФ съставляващи форми на контрол и основания за определяне и налагане на финансова корекция. Сходството между фактическите състави на посочените основания е, че всеки от тях представлява самостоятелен механизъм за контрол върху разходването на средствата от ЕСИФ на етап след приключването на изпълнението по конкретния АДПБФП и верифициране на средствата от ЕСИФ по същия. Но отделно от етапа на контрола, фактическият състав на всеки от тези механизми е самостоятелен. Един е при установяването на несъответствие с определените в проектното предложение индикатори, друг е при констатирането на недобро съотношение между използваните ресурси, предприетите действия и постигането на заложените цели, и трето е при липсата на дълготрайност на инвестицията. Релевантни за мотивиране на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.) биха били фактите и направените въз основа на тях изводи, засягащи: 1. постигане на най-добро съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите (принципа за ефикасност), 2. степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности (принципа за ефективност); 3. Използване на ресурсите за осъществяване на дейностите по проекта своевременно, в подходящото количество и качество и на най-добра цена (принцип на икономичност, който в случая не се твърди да е нарушен). Неоснователно е заключението на АССГ, че в случая органът не е обосновал от фактическа страна непостигане на първите два принципа (ефективност и ефикаснос), а е въвел твърдения относими към други нередности (непостигане на индикатори, неспазване на принципа за дълготрайност на инвестицията чл.70, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУСЕФСУ). Безспорно установеният факт на едно лице по трудов договор към датата на проверката, 21.10.2021 година, може да се отнесе към нередността касаеща непостигане на индикатори, а фактът на ненамерени материални активи в проверената лаборатория може да се отнесе към нередността, касаеща неспазване на принципа за дълготрайност на инвестицията. Но анализът на фактите не следва да се извършва след тяхното изолиране като отделни фактически констатации, а претенцията на органа следва да се анализира в рамките на твърдяната нередност по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ като се обследват всички факти от значение за извода за постигане на целта по проекта. Според касационната инстанция, проследявайки процесните факти и относимостта им към всяка от вменените хипотези, а именно: принципа на ефективност и принципа на ефикасност, РУО обосновано мотивира нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Досежно нарушения принцип за ефективност: Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че принципът на ефективност е свързан със степента на постигане на целите по проекта, а в конкретната хипотеза целта на проекта повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД посредством разработване на нов продукт - активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS не е изпълнена. Конкурентоспособността като икономическа категория е с многоаспектен характер, но като принцип тя е средство за постигане на устойчиво развитие на икономиката. Тъй като в случая се касае за поставена цел свързана с повишаване на конкурентоспособността на търговеца, тя безспорно в икономически план е израз на установени пазарни позиции на свободните пазари, свързана е с разработването и поддържането на конкурентни предимства, с които фирмата превъзхожда конкурентите. Конкурентната фирма повишавайки своята конкурентоспособност следва да постига висока производителност, нарастване на доходите, висок икономически растеж и печалба в условията на конкуренция. В конкретната хипотеза ответникът по касационната жалба дори не твърди да е повишил своята конкурентоспособност. Напротив, твърденията му са, че е извършвал отделни дейности по проекта, като основното му твърдение, е че целта на проекта му е била да създаде иновативен продукт. Това твърдение е невярно и не съответства на целите изписани в проекта и административния договор. Целта на проекта е повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД посредством разработване на нов продукт - активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS, а не самоцелно разработване на иновативен продукт. Както правилно посочва касаторът, проектното предложение е следвало да допринесе за създаването на рентабилен продукт с възможност за пазарно приложение в световен мащаб, а инвестицията е следвало да доведе до създаване на нови работни места в дългосрочен план, с възвращаемост под формата на увеличени приходи от данъци и др. Това е така, тъй като повишаването на конкурентоспособността не се измерва чрез поставяне на оборудване в определено помещение в лаборатория в страната, нито чрез регистриране на патент. Тя е оценка за икономическия потенциал на участника в пазара да постига висока производителност на труда чрез иновативен продукт. Използването на човешки ресурс и материални активи, заплатени с помощ по проекта е само средството за постигането на тази цел. Последната обаче сама по себе си е принос на участника на пазара в търговското му представяне; способността му да продава стоки, да ги реализира на национални и международните пазари по цени и качество, които осигуряват високи доходи и възвръщаемост на инвестицията. В конкретната хипотеза дружеството представя отделни доказателства за извършване на част от дейностите по проекта, но не и за постигане на целта на повишаване на конкурентоспособността. Напротив, дружеството бенефициер не само, че не е повишило конкурентоспособността си на пазара чрез създадения иновативен продукт, но и не е извършвало каквато и да било производствена/търговска или друга дейност след изтичане на срока по договора по проекта. Както посочва касаторът, при извършената на 21.10.2021 година внезапна съвместна проверка от РУО на ОПИК 2014-2020 година и Държавна агенция "Национална сигурност в лабораторията, посочена като място на изпълнение на проекта в гр. Плевен, е установено, че лабораторията на място не функционира. В помещението не са налични нито суровини, нито заготовки, нито готова продукция. По проекта към тази дата е назначено само едно лице М. Г. и то с код по [ЕКАТТЕ], отговарящ на гр. София, а не на гр. Плевен. Същата лаборатория не разполагала с отведен функциониращ въздухоотвод, без какъвто не може да функционира. От справка на сигналите, предоставена от СОД Плевен 2013 ООД е видно, че за периода 01.05.2021 31.10.2021 година в помещението е влизано само веднъж на 21.10.2021 година, когато е датата на проверката. Лабораторията е заключена с месеци, дружеството няма приходи, различни от превежданите от УО на ОПИК безвъзмездни средства (според показанията на Б. М. счетоводител на дружеството от януари 2018 до април 2020 година); по проекта за периода август 2018 11.05.2019 година работи едно лице, а за периода 09.2018 година 11.2018 година в дружеството не е имало нито едно назначено лице по трудов договор; след 26.11.2018 година по проекта работи М. Г. назначена по [ЕКАТТЕ], отговарящ на гр. София, а не на гр. Плевен. Неправилен е изводът на АССГ, че от обстоятелството, че при извършената проверка на 21.10.2021 г. лабораторията е била заключена и не е имало суровини, продукция и прочие не може да обоснове краен извод за нарушаване на принципа на ефeктивност. Неправилността на извода идва от подхода на анализ на фактите от съда, според който закупуването на оборудването със средства от ЕСИФ, сключването на трудови договори със служители по проекта и разработването на иновативен продукт постига целите на проекта. Според първоинстанционния съд, основната цел на проекта, е разработването на нов продукт - активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS". Според АССГ, не е предмет на проекта и на ДБФП изготвянето на изделия с въглеродна пяна за търговски цели, а разработването на самия продукт като иновация. Този извод е неправилен, като решението на съда е вътрешно противоречиво. В действителност, като доказателство по делото е представен Патент за изобретение per. 67251 В1, издаден на ВЕНДЪР" ООД от Патентно ведомство на Република България (л. 691), заедно с приложеното към него Описание към патент за изобретение, удостоверяващи изобретяването на нов полифуранов пенест материал от глюкозен-фруктозен сироп с адсорбционни свойства. Но както касационната инстанция посочи по-горе, а както е приел за безспорно и АССГ в решението си, целта на проекта е повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД посредством разработване на нов продукт - активна въглеродна пяна от царевичен сироп HFCS, а не самоцелното разработване на иновативен продукт. Верифицирането на сумите по проекта, представляващи безвъзмездна финансова помощ за закупуване на активи, както и за заплащане на възнаграждения за наети лица, не означава постигане на целта по проекта свързана с повишаване на конкурентоспособността. Както съдът посочи по-горе, последната цел изисква устойчиво присъствие на търговеца на пазара, установени пазарни позиции, разработването и поддържането на конкурентни предимства, с които фирмата превъзхожда конкурентите, постигане на висока производителност, нарастване на доходите, висок икономически растеж и печалба в условията на конкуренция. В контекста на така поставената цел и предвид правомощията на РУО на ОПИК (същият не е орган по приходите), изводите на органа за привидност на сделките за закупуване на оборудването и заплатените възнаграждения следва да се отчитат с оглед твърдяната самоцелност на извършените дейности, без чрез тях всъщност да се постигат целите на проекта, а именно повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД. Както правилно посочва касаторът, в случая към датата на проверката ВЕНДЪР ЕООД не извършва никакви дейност. Такава не е извършвана в лабораторията месеци наред (справка от СОД). Дружеството няма приходи, различни от превежданите от УО на ОПИК безвъзмездни средства (според показанията на Б. М. счетоводител на дружеството от януари 2018 до април 2020 година); по проекта за периода август 2018 11.05.2019 година работи едно лице, а за периода 09.2018 година 11.2018 година в дружеството не е имало нито едно назначено лице по трудов договор; след 26.11.2018 година по проекта работи М. Г. назначена по [ЕКАТТЕ], отговарящ на гр. София, а не на гр. Плевен. Предвид липсата на дейност на лабораторията, ефективно заети лица в нея и каквито и да било доказателства за приходи на търговеца извън средствата от ЕСИФ получени като помощ, правилен е изводът на РУО на ОПИК за пълно непостигане на основната цел на проекта, а именно: повишаване на конкурентоспособността на ВЕНДЪР ЕООД. В тази насока законосъобразен е и изводът за нарушения принцип за ефективност. Тъй като принципът за ефективност е пряко свързан с този за ефикасност, пълното непостигане на основната цел по проекта няма как реално да доведе до оценка на степента на постигане на рационално съотношение ресурс дейност цел. В конкретната хипотеза самоцелното използване на ресурса от БФП за осъществяване на част от дейностите по проекта, без постигане на целта по проекта, обосновано води и до нарушаване на принципа за ефикасност. Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ВЕНДЪР ООД срещу решение РД-14-6/24.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020г.) за определяне на финансова корекция. Административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на РУО на ОПИК 2014-2020 за осъществена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (заглавие изменено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022г.) чрез нарушаване на принципите за ефективност и ефикасност. Правилно е прието, че нарушението осъществява състава на нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 на Наредбата за посочване на нередности, за която се дължи определяне на финансова корекция в размер на 100% върху допустимите разходи за сметка на безвъзмездната финансова помощ. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на нередността при правилна правна квалификация. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Министерството на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът, издал оспорения акт, следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция, както и държавна такса за касационно производство в размер на 1700 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение