Решение № 14421 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9414/2012 г.

Решение № 14421 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9414/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, то и Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград, срещу решение № 874 от 12.06.2012 г. по адм. дело № 325/2012 г. на Административен съд - Благоевград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. Между страните не се спори по фактите:

1. На търговското дружество "Сигматекс-МЦ" ЕООД, със седалище с. Слащен, община Сатовча, Благоевградска област, е съставен ревизионен акт за начет пореден № 201 от 27.03.2012 г. за сумата 6420,87 лв., от които 3280,95 лв. главница и 3139,92 лв. лихва върху главницата.

В анализа към ревизионния акт финансовият ревизор е посочил, че търговското дружество, в качеството му на работодател и осигурител, е сключило с работничката Харизана Младенова Пашова трудов договор № 86 от 27.01.2006 г. с посочено в него правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) - за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Данните в изплащателната ведомост (наречена в анализа разчетно-платежна ведомост) били, че за м. януари 2006 г. работничката има 4 отработени дни и 29,09 лв. трудово възнаграждение; за м. февруари 2006 г. има 20 отработени дни и 160 лв. трудово възнаграждение; за м. март 2006 г. през всичките 22 работни дни работничката е била в неплатен отпуск; за м. април 2006 г. 13 дни е била в неплатен отпуск и 6 дни болнични при бременност и раждане или през месеците март и април 2006 г. работничката е била в неплатен отпуск общо 35 работни дни, а според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Поради това финансовият ревизор прави извод, че след изтичането на първите 30 работни дни от този отпуск (т. е. през останалите 5 работни дни от него), работничката е изгубила качеството си на осигурено лице и въпреки че трудовото й правоотношение не е било прекратено, тя е изгубила осигурителните си права, тъй като към датата 20.04.2006 г. не е била осигурено лице, респ. не е имала право на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете (чл. 50, ал. 1 и чл. 52а КСО).

2. Въз основа на този ревизионен акт длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград е издало разпореждане № 201 от 27.03.2012 г., с което е започнало производство за събиране на сумата по начета.

3. С решение № 033 от 02.05.2012 г. директорът на РУСО е потвърдил разпореждането. За да постанови този резултат директорът е приел, че "за да има работничката право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, е необходимо временната неработоспособност да е настъпила през периода от първите 30 работни дни на неплатения отпуск", а в случая "от 01.03.2006 г. до 20.04.2006 г. (датата, на която е изтеглено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) г-жа Пашова има 35 работни дни непрекъснат неплатен отпуск за 2006 г.", поради което, въпреки че трудовото й правоотношение не е прекратено, тя е излязла от кръга на осигурените лица и е загубила осигурителните си права."

4. Сезиран с жалба от "Сигматекс-МЦ" ЕООД, с посоченото по-горе решение Благоевградският административен съд е отменил решението на директора на РУСО - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 201 от 27.03.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че "ползването на неплатен отпуск за период по-дълъг от 30 дни има за последица временно спиране на осигуряването, но не и отпадане на самото основание за осигуряване и към 20.04.2006 г. лицето (Харизана Младенова Пашова) е изпълнявало условията на чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност - то е било осигурено лице по смисъла на действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 1 (редакция ДВ, бр. 112 от 2003 г.) и е притежавало изискуемия осигурителен стаж."

II. С касационната жалба директорът на РУСО - Благоевград акцентира на изразеното вече от него становище, че "след 30-ия ден неплатеният отпуск не се признава за осигурителен стаж, което означава, че майката (Харизана Младенова Пашова) е излязла от кръга на осигурените лица", а според чл. 50, ал. 1 и чл. 52а КСО право на парично обезщетение имат осигурената майка, респ. осигурените лица.

III. Решението на Благоевградския административен съд е правилно. То е съобразено с материалния закон и трайно установената съдебна практика.

Щом като паричните обезщетения, за чието възстановяване е съставен процесният ревизионен акт за начет, са били изплатени на 20.04.2006 г., приложим закон е чл. 10 КСО в редакцията му към тази дата, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. В случая не се спори, че Харизана Младенова Пашова е започнала трудова дейност като работничка по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО - наета на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Не се спори, че до 20.04.2006 г. тази трудова дейност не е била прекратена по смисъла на чл. 10 КСО, а е била временно преустановена поради неплатен отпуск, поради бременност и раждане и след това поради отглеждане на малко дете. А щом трудовата дейност не е прекратена, не е прекратено и осигуряването, независимо, че работничката е ползвала неплатен отпуск, 5 дни от който не се зачитат за осигурителен стаж. Прекратяването на осигуряването към процесната дата 20.04.2006 г. е могло да бъде единствено резултат на прекратена трудова дейност, но не и на нейното временно спиране. Че това е така се вижда и от легалната дефиниция на осигурено лице, дадено от законодателя малко след 20.04.2006 г. (ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.) с § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Според фикцията във второто изречение на тази разпоредба лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3, а това са на първо място отпуските за бременност и раждане (чл. 163 КТ) и за отглеждане на малко дете (чл. 164 КТ). По делото не се спори, че работодателят е разрешил такива отпуски на Харизана Младенова Пашова. Следователно по време на разрешените й отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете Харизана Младенова Пашова е била осигурено лице по смисъла на чл. 10 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, респ. по смисъла на второто изречение (фикцията) от приетата в края на 2006 г. т. 3 на § 1, ал. 1 ДР на КСО и това обстоятелство не е повлияно от петте дни неплатен отпуск над размера от 30 работни дни, които 5 дни не се зачитат за осигурителен стаж, защото и по времето на тези 5 дни неплатен отпуск Харизана Младенова Пашова е била осигурено лице по смисъла на чл. 10 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

В този смисъл е трайно установената съдебна практика, с която Благоевградският административен съд е съобразил постановеното от него решение (началото на тази съдебна практика е поставено с реш. № 6511 от 19.05.2009 г. по адм. д. № 154 от 2009 г. на ВАС-VI отд., според което "не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудовото си правоотношение поне един ден след ползван от него неплатен отпуск над 30 работни дни"; следват реш. № 99 от 05.01.2010 г. по адм. д. № 12033 от 2009 г., реш. № 5646 от 30.04.2010 г. по адм. д. № 14793 от 2009 г. и реш. № 4984 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 11472 от 2010 г., с което е оставено в сила реш. № 843 от 12.07.2010 г. по адм. д. № 505 от 2009 г. на БсАС и изразеното с него становище, че "последицата от изтичането на 30-дневния срок по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО не е свързана с отпадане правото на обезщетение, а с това, че не се дължат осигурителни вноски и времето не се зачита за осигурителен стаж").

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,