Решение № 3022 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15354/2009 г.

Решение № 3022 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15354/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Николай Добрев Николов от гр. Кюстендил, срещу заповед рег. № ЛС-05-32 от 30.05.2009 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 20, ал. 4 ЗИН, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка, с чл. 230, ал, 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 225 и чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с Министерство на правосъдието (МП) в качеството му на държавен служител, инспектор в сектор "Пробация" при Областно звено "Изпълнение на наказанията" Кюстендил при ГДИН на МП. В жалбата са релевирани доводи за нейната незаконосъобразност - нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила, а именно и главно в това, че дисциплинарното нарушение не е извършено и заповедта е връчена по времена законоустановен отпуск, поради което се претендира отмяната й и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и представя писмено становище с доводи за неоснователността й. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност намира същата за допустима, а след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Във връзка с поддаден на 12.02.2009 г. сигнал от А. Паунов до дирекция "Инспекторат" на МВР с данни за нерегламентиран достъп до личните му данни в информационните масиви на МВР е извършена проверка от инспектората. При нея се установило, че на 30.09.2008 г. три дни след сключването на брак между Д. Димитрова и А. Паунов в 13,48 ч., 15,02 ч. и 15,09 ч. с паролата на гл. полицай Н. Венев - мл. разузнавач в група "Имуществени престъпления" на сектор "Криминална полиция" в РУ Кюстендил при ОД на МВР гр. Кюстендил, са извършени справки за периода от 1.08.2007 г. до 31.10.2008 г. от журнал на ИИС "Справки" в АИС - БДС, "за родствена, връзка - дете" на Анани Паунов. На 1.10.2008 г. в 13,45 ч., 13,48 ч. и 15,08 ч., отново с паролата на гл. полицай Н. Венев, са извършени справки за периода от 1.08.2007 г. до 31.10.2008 г, от журнал на ИИС "Справки" в АИС "Документи за самоличност" за родствена връзка "съпруга" на Анани Паунов. При изслушването на 11.03.2009 г. гл. полицай Ванев е обяснил пред комисията от Инспектората на МВР, че работи в екип с инспектор Григор Парталев - разузнавач VI степен в сектор "Криминална полиция" при РУ - гр. Кюстендил и при изпълнение на служебните им задължения двамата ползват съвместно един компютър и двамата имат негласна практика независимо от това, че има всеки индивидуална парола ползват паролата, на този, който първи за деня осъществи достъп до информационните масиви на МВР. На 12.03.2009 г. инспектор Григор Парталев писмено е потвърдил посочената от Венев организация на работата им при извършването на справки. По отношение на извършените проверки на Анани Петров Паунов на 30.09.2008 г. и на 1.10.2008 г. за детето и съпругата му, Парталев е обяснил, че в кабинета им се е явил Николай Добрев Николов - служител от пробационна служба Кюстендил и е поискал справки за лица по пробационни преписки, включително и за Анани Паунов. В хода на проверката се установило, че Анани Паунов е съпруг на сестрата на съпругата на жалб. Николов. Не е установено защо исканата информация е само по отношение на "родствена връзка, дете и съпруга" и каква е връзката й със служебната дейност на жалб. Николов в пробационната служба. На основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, съдържащи се в справка рег. № 1225/23.03.2009 г. на дирекция "Инспекторат" към МВР, със заповед № ЛС-05-24/27.04.2009 г. - л. 84 от делото, министърът на правосъдието е наредил образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР в т. 2 от цитираната заповед министърът на вътрешните работи е назначил и дисциплинарно-разследващ орган. Изпълнена е процедурата, регламентирана в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 243 от ППЗМВР. Служителят е запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на 8.05.2009 г., както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР. В резултат на установеното, дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 4496/22.05.2009 г . - л. 49 от делото, с която съгласно чл. 243, ал. З от ППЗМВР служителят е запознат на същата дата. В справката са обсъдени направените от жалб. Николов възражения, които мотивирано са отхвърлени като неоснователни. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство, като справката е изпратена на дисциплинарно-наказващия орган - министъра на правосъдието със становище рег. № 4531/25.05.2009 г. - л. 40 от делото, включително за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу държавния служител. В становището отново са обсъдени депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения и възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и са приети за неоснователни. В съответствие с нормата на 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на правосъдието, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с дисциплинарното дело и е приел писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство в рапорт от 15.05. 2009 г. от жалбоподателя - л. 55 от делото. Заповедта на министъра на правосъдието е издадена при спазване на сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР. Същата е връчена при отказ на жалбоподателя на 9.11.2009 г. при условията на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС във вр. чл. 246, ал. 2 ППЗМВР и в съответствие с чл. 270, ал. 2 от ППЗМВР. За това обстоятелство е съставен протокол рег. № 11031/9.11.2009 г., в който не е отбелязано, че жалб. Николов не се намира в законоустановен отпуск в съответствие на чл. 248 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР не се освобождават от служба по време на отпуск. При така установеното се налагат следните правни изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материално правните разпоредби на закона. От така изложената фактическа обстановка и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение. Дисциплинарно разследващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 230, ал. З от ЗМВР и е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като е ползвал по дисциплинарното дело начини и средства, допустими от закона. Всички свои изводи за деянията на жалбоподателя, отразени в мотивите на обобщените справки, дисциплинарно разследващия орган е основал само на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, което е отразено в мотивите към заповедта. В нея са посочени конкретният документ от дисциплинарното производство, съдържащ пълната фактическа обстановка и данни за всички доказателства по делото - обобщените справки на комисията рег. № 1225/23.03.2009 г. По категоричен начин е установено, че жалбоподателят е използвал служебното се положение в нарушение на законовите изисквания за заеманата длъжност и в противоречие с норми на Етичния кодекс за поведение на служителите в ГД "ИН" и ГД "Охрана" на Министерство на правосъдието. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на МП, министърът на правосъдието утвърждава ЕК като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 респ. деяние, с което се уронва престижът на службата. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на чл. 13, чл. 31, чл. 86 и чл. 88 от Етичния кодекс, а именно "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата", "При възлагане на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, служителят следва своевременно да уведоми своя ръководител" и "Когато служителят се съмнява дали дадена дейност е съвместима със служебните му задължения, той трябва да обсъди това със своя ръководител". Деянието на жалбоподателя определено следва да се квалифицира по цитираните текстове и е тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са обстоятелствено описани в заповедта и инкорпорираната в нея обобщена справка. Оплакванията на оспорващият не са съобразени с чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, в който в дисциплинарно нарушение е възведено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. В ал. 2 на чл. 230 от ППЗМВР е дадено определение на тежки нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, като в т. 4 е посочено, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа на службата и авторитета на ведомството, което представлява. Той е извършил деяния, които в никакъв случай не отговарят на обществените очаквания и изисквания към служител на МП. Налице е и изискуемото кумулативно наличие на последица от нарушенията - уронване на престижа на службата. Придобиването чрез използване на служебно положение на лична информация за лице с оглед интереси, които са извън служебните е станало известно на широк кръг от хора, включително и лица, които не са служители на МП или МВР. Поведението му е уронило престижа на службата и се е отразило негативно върху авторитета на МП пред обществото. Нарушено е общественото доверие в МП като един от основните гаранти и символи по защита на законността. При издаването на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За постигането й е предвидена дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, извършил виновно действия в нарушение на служебната дисциплина и свързани с правилата на Етичния кодекс. При съобразяване с тази цел, в рамките на своето задължение по чл. 227, ал. 1, т. 10 министърът на правосъдието е издал оспорваната заповед, след надлежно установяване в дисциплинарно производство на извършени виновно нарушения на Етичния кодекс от Н. Николов. Неоснователни са всички доводи в жалбата за допуснати нарушения на административно-производствените правила по установяване на нарушението и при провеждане на дисциплинарното производство като цяло, приключило с оспорената заповед. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, с оглед издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събирането на относимите данни, снемането на писмени обяснения на жалбоподателя и запознаването му със събраните доказателства, изготвените предложения и заповеди. Поради това съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във връзка с конкретните възражения, наведени в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя по съществото на спора, следва да се отбележи, че направеният от административния орган извод за установено тежко дисциплинарно нарушение изцяло кореспондира с приложения в преписката доказателствен материал. В резултат съвкупната преценка на приложените по делото документи, включително справките в административната преписка, имащи характера на официални, свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда формална доказателствена сила, настоящият състав приема за обоснован извода, направен от административния орган, че от жалбоподателя са осъществено тежки нарушения на служебната дисциплина - нарушаване на етичните правила за поведение на служителите в МВР, уронващи престижа на службата. В жалбата като основно основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. Това възражение е наведено едва в хода на съдебното производство. Доказателства във връзка с него са представени също едва пред съдебната инстанция. Болничен лист № 2078477 от 6.11.2009 г., с който поради заболяване на жалбоподателя се разрешава отпуск в размер на 5 дни - от 6.11.2009 г. до 11.11.2009 г., не е бил представен на дисциплинарно наказващия орган, който е и орган по назначаването. Обжалваната заповед, издадена на 9.11.2009 г. е била връчена на жалбоподателя по реда на чл. 246, ал. 2 от ППЗМВР, съгласно който, поради отказ на служителя да се запознае с нея, същата е била обявена в присъствието на трима служители, които са удостоверили това с подписите си. Този протокол като официален свидетелстващ документ не е оспорен от жалб. Николов надлежно по реда на чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК и притежава доказателствена сила относно направените пред съответните длъжностни лица изявления и извършените пред тях действия, в частност - че служителя Николов не се намира в законоустановен отпуск по време на връчване на оспорената заповед. Това е така, защото служителят въпреки, че му е издаден цитирания болничен лист с предписано домашно лечение, се е явил в службата на 9.11.2009 г. за връчване на заповедта, отказал е да я подпише, имал е възможност а и задължения да заяви, че се намира в законоустановен отпуск по болест, но не го е сторил, тъй като това обстоятелство щеше да бъде отразено или заповедта нямаше да му бъде връчвана (обявявана). От друга страна, издаденият преди датата на връчване на заповедта болничен лист също не опровергава материалната законосъобразност на заповедта в хипотезата на чл. 248 ЗМВР. Болничният лист не е бил представен на органа по назначаването в рамките на два дни след издаването му, с което жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр. 4/2005 г.). Доказателство в тази насока е обстоятелството, че копие на документа се представя на съда като доказателство едва в хода на съдебното производство. На него и до сега няма заверка от работодателя, че му е представен в рамките на тези два дни, т. е. до 10.11.2009 г. включително. При връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и впоследствие, жалбоподателят не е имал намерение да оповестява обстоятелството за отпуска по болест и не е декларирал същото обстоятелство на дисциплинарно наказващия орган като доказателства за извод в обратния смисъл не са наведени. Действително чл. 248 от ЗМВР въвежда забрана за освобождаване от служба на държавните служители, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящият случай не попада в предвидените от нормата изключения. Въпреки това обаче, поведението на жалбоподателя, на когото с болничен лист е разрешен отпуск и който не уведомил за това работодателя си, нарушава принципа на законност в административния процес (чл. 4, ал. 3 от АПК), който изисква добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите. Недобросъвестното упражняване на субективните права в случая не може да постави жалбоподателя под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, тъй като освен нормативно закрепения в АПК принцип на законност би бил нарушен общия принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При колизията в приложението на двете материалноправни норми, настоящата инстанция следва да даде приоритет на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК, тъй като същата регламентира основно положение в административния процес. Ето защо възражението за неспазване на нормата чл. 248 от ЗМВР не следва да се приема за основателно. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, и спазване на административно-производствените правила. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,