Решение № 199 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пазарджик против решение 66 / 16.02.2023 г. по адм. дело 859 / 2022 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Здраве - Велинград ЕООД, гр. Велинград, чрез адвокат Ненчева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 66 / 16.02.2023 г. по адм. дело 859 / 2022 г. Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на МБАЛЗдраве-Велинград, ЕООД, гр. Велинград писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 13 / РД 25 ПП 54 / 02.08.2022 г. на директора на РЗОК Пазарджик. Приел е, че в производството по издаване на последната незаконосъобразно са били смесени две процедури, уредени съответно в чл. 74 и чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Посочил е също, че от представените по делото заповед за командироване и график на специалистите на МБАЛ Здраве-Велинград ЕООД, гр. Велинград и МБАЛ Бургасмед ЕООД, гр. Бургас е видно, че в първото от лечебните заведения през процесния период е бил обезпечен минималният брой лекари със специалност хирургия и не са налични данни пациентите да са били лишени от изискуемата медицинска помощ. Решението е правилно по своя резултат. При издаването на писмената покана контролните органи на НЗОК не са изследвали всички относими за случая обстоятелства, а издалият акта орган не е изложил конкретни мотиви във връзка с релевантните за спора факти, препятствайки възможността за осъществяване на контрол досежно упражнените от него дискреционни правомощия. В съдебното производство са опровергани обстоятелствата приети за налични с оспорения административен акт, че д-р Кънчев не е имал трудов договор с МБАЛ Бургасмед ЕООД, гр. Бургас и следователно не е бил надлежно командирован в МБАЛ Здраве Велинград ЕООД, гр. Велинград за периода 07.12.2021 г. 22.12.2021 г., когато поради възникване на изборно правоотношение за лекар от екипа на последното лечебно заведение, изискуемият брой лекари със специалност хирургия е намалял. Не е бил изследван характера и качеството на оказаната за процесния период болнична помощ по КП 74.1, 158, 171, 177, 180, 183-186, 188, 190, 191.1, 192, 194-197,208-209. Пряко отношение към дискреционните правомощия на административния орган има и факта доколко формалното несъответствие в числеността на екипа от лекари специалисти (хирурзи) не е било преодоляно с назначението по силата на командироване (вероятно също формално) на новия лекар в екипа на МБАЛ Здраве-Велинград ЕООД, гр. Велинград от МБАЛ Бургасмед ЕООД, гр. Бургас. Разпоредбата на чл. 36 АПК вменява служебно задължение за административния орган за приобщаване към административната преписката на относимите за издаването на административния акт факти и обстоятелства. Административният орган е нарушил тези свои задължения и установяването в съдебното производство на различни от възприетите от него факти и обстоятелства със значение за упражняване на дискреционните му правомощия детерминират незоканосъобразност на издадения от него индивидуален административен акт. Макар и по различни съображения от изложените в него, първоинстанционното съдебно решение е правилно по своя резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение