Решение № 10284 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2009 г.

Решение № 10284 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Мелгруп" ООД - гр. Свиленград, представлявано от управителя Атанас Христов Култуков, чрез пълномощника адв. Стоян Марински, против решение № 1337/17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 995/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2601314/1.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Цв. Дамянова се излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Мелгруп" ООД против ревизионен акт № 2601314/1.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 259/14.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" за гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 1854,08 лв. и съответната лихва в размер на 1440,23 лв. по фактури, издадени от Всестранна кооперация "Спасител" с. Меден кладенец. Жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсулско възнаграждение в размер на 237 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер общо на 1854,08 лв. по фактури №№ 1663/16.01.02 г., 1662/16.01.02 г. и 1674/6.03.02 г., издадени от Всестранна кооперация "Спасител", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, както и поради това че не е изпълнено условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС за начисляването на ДДС в срок и по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и не е доказано реалното осъществяване на доставките. Съдът е посочил, че при извършената насрещна проверка доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, поради което по реда на чл. 32 ДОПК му е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ). Исканите документи и обяснения не са представени в указания срок, поради което е останало недоказано начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, не е установена счетоводната отчетност във връзка с доставките, предходните доставчици, както и други релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства. Предвид това съдът е направил извода, че е налице основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано по делото и е приел, че с него не се установява различна фактическа обстановка. Вещото лице е посочило, че не може да даде заключение за редовното водене на счетоводството, поради това че кооперацията е в процедура по ликвидация. Според съда не се доказва начисляване на данъка и от писмените доказателства, представени по делото, като липсват данни фактурите да са били осчетоводени в аналитичен регистър на сметка 453, сметка 302 за цялата година и по аналитични партиди за сметки 703 и 611, отчети, оборотни ведомости, баланс и т. н. Наред с това не е доказано, че данъкът е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. Прието е, че не е изпълнено и условието по чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС, поради това че според представените по делото кантарни бележки стоката - пшеница, е предадена през м. 11/2001 г., а фактурите са издадени през м. 01/2002 г. и м. 03/2002 г. Правото на данъчен кредит може да възникне само ако доставчикът начисли данъка най-късно до края на данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие. В съответствие с посоченото основание, поради което е отказано право на данъчен кредит - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, съдът е приел, че в него изплицитно е включено и оспорване реалността на доставката. В тази връзка е приел, че не са представени доказателства от доставчика и от ревизираното лице, установяващи реалността на доставките на пшеница. По подробни съображения в посочения смисъл съдът е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Според констатациите в РА правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС, поради това че доставчикът не е представил поисканите документи и писмени обяснения, съгласно ИПДПОЗЛ изх. № 18649/4.10.2007 г., връчено по реда на чл. 32 ДОПК след като доставчикът Всестранна кооперация "Спасител" не е намерен на адреса за кореспонденция. В РА е направен извода, че не е установено реалното осъществяване на доставките, както и начисляването на ДДС от доставчика. От текста на посоченото ИПДПОЗЛ е видно, че поисканите документи и обяснения имат значение за извършените доставки и за счетоводната отчетност, за начисляването на данъка, както и за предходните доставчици. Безспорно е, че поисканите документи не са представени в ревизионното производство. С жалбата по административен ред са представени два мемориални ордера - относно взети счетоводни операции дт сметка 501/кт сметка 4532, представено е и извлечение от касова книга, от сметка 303 на доставчика, представени са също кантарни бележки, издадени през м. 11/2001 г., както и договор за отговорно пазене, а в съдебното производство е представена оборотна ведомост на доставчика, както и извлечения от сметки 303 и 604. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява начисляването на данъка, както и реалността на доставките. Предмет на доставките по процесните фактури е пшеница, поради което за да се установи действителното прехвърляне на право на собственост върху стоката, която е определена само по своя род, данъчният субект е следвало да докаже, че стоката е отделена от останалата стока от същия род, чрез претегляне, предаване, транспортиране и т. н. По делото липсват доказателства в тази насока, тъй като представените при обжалването три кантарни бележки са издадени през м. 11/2001 г., а фактурите са съответно от м. 01/2002 г. и м. 03/2002 г. В кантарните бележки, издадени от ВК "Спасител" не е ясно кое лице е получателя, а освен това няма доказателства, които да установяват, че стоката по кантарните бележки е била предмет на продажба по процесните фактури. В тази насока липсват както първични документи, така и данни в счетоводството на ревизираното лице и на доставчика, както на вещото лице не е поставяна задача в тази връзка. Представеният договор за отговорно пазене от 11.11.2001 г. не установява предаване на стоката по процесните фактури, а представянето му едва в производството по обжалване на ревизионния акт поставя под съмнение достоверността на датата на съставянето му. От друга страна, липсват и доказателства за транспортиране на стоката, както към датите на издаване на фактурите, така и към датите на издаване на кантарните бележки, а такива документи са били изискани с връченото на доставчика ИПДПОЗЛ. В кантарните бележки липсва посочване на транспортното средство, с което стоката е транспортирана, а в договора за отговорно пазене, е посочено, че транспорта е за сметка на "Мелгруп" ООД, т. е. транспортните документи, ако съществуват, би следвало да се съхраняват при ревизираното лице, но такива не са представени. Във връзка с реалността на доставките не са представени доказателства, които да установяват, че стоката е собствено производство на доставчика, както поддържа касаторът. Не е установена технологичната и кадрова обезпеченост на доставчика за производство на продукцията. В тази насока е представено извлечение от сметка 303, която обаче не е проверена с останалите кореспондиращи сметки, за да се прецени редовността на записванията по нея. От друга страна, само счетоводните записвания не са достатъчни, за да се установи че стоката е произведена от доставчика или че същият я е придобил по друг начин. От представените извлечения от сметка 4532 не може да се направи извод за реално осъществяване на доставките. Счетоводните записвания установяват, че такива са направени, но не и че записванията съответстват на осъществени в обективната действителност стопански операции. Отделно от това не е установено, че счетоводството е водено редовно. Не е установено плащането на цената по фактурите. Доказателства за плащането също са изисквани от доставчика, но не са представени. Предвид изложените съображения, изводите направени от първоинстанционния съд, че не е установено реалното извършване на доставките по процесните фактури, са обосновани и правилни. Правилни са също изводите на съда, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика. Изложените в тази връзка съображения са подробни и правилни и не следва да бъдат повтаряни. По делото не е доказано, включително и с двете заключения на съдебно-счетоводната експертиза, че счетоводството на доставчика е водено редовно, съгласно изискването по чл. 51 ДОПК, съответно чл. 182 ГПК, за да се приеме, че извлеченията от сметки доказват отразените в тях стопански операции. Представените пред съда оборотна ведомост и извлечения от сметки са заверени за вярност от неизвестно лице, но е поставен печат на ревизираното лице "Мелгруп"ООД. Същото не може да заверява документи, изходящи от счетоводството на друго лице. Наред с това, фактът, че тези документи са представени в печатен вид навежда на извода, че са съставени с оглед нуждите на процеса, тъй като вещото лице изрично е посочено, че счетоводството е водено на ръка, в подкрепа на което пък са останалите извлечения от счетоводни регистри, които са водени ръчно. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК е обсъдил заключенията на съдебната експертиза, заедно с останалите доказателства по делото, въз основа на което е направил обоснования извод, че не е доказано счетоводното начисляване на ДДС в редовно водено счетоводство. Основанието за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС не е отпаднало, поради това че и в съдебното производство не са представени всички документи и писмени обяснения, съгласно връченото ИПДПОЗЛ на доставчика, които имат значение за извършените доставки, за счетоводната отчетност, за начисляването на данъка и за предходните доставчици. Като е достигнал до изводи в същия първоинстанционният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това на дирекция "ОУИ" вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията се присъжда възнаграждение за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение