Решение № 12024 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения главен юрисконсулт С. Алексиев, срещу Решение 2563 от 20.06.2025 г., постановено по адм. д. 153 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Изи Вууд , с ЕИК 203315081, е отменено Решение РЗМ-5800-2081/32-1130011 от 31.12.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което са коригирани данните за стока 1 и 2 по Митническа декларация (МД) 20BG005100250015R5 от 04.08.2020 г., в резултат на което са определени суми за вземане под отчет и досъбиране в общ размер на 49047,98 лв. за мито и 9809,59 лв. за данък добавена стойност (ДДС). Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1550,00 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приложил в конкретния случай залегналия в чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС) тригодишен срок, в който длъжникът следва да бъде уведомен за възникнало митническо задължение. Според касационния жалбоподател данните от наличния по делото доклад на OLAF обуславяли приложението на чл. 103, § 2 МКС, според който когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, срокът по чл. 103, § 1 МКС се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години. Изложени са и доводи за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбите на чл. 19а от Закона за митниците (ЗМ), чл. 18а АПК и чл. 22, § 6 МКС във връзка с връчването на уведомлението по последната посочена разпоредба. По тези съображения се търси отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения юрк. Алексиев, който поддържа касационната жалба и представя писмени бележки, в които излага подробни доводи по съществото на спора, като моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Изи вууд ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от надлежно упълномощения адв. В. Георгиев, който от негово име оспорва касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски съобразно представени доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява устно становище за неоснователност на касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд и представя писмено заключение в същия смисъл. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е било Решение РЗМ-5800-2081/32-1130011 от 31.12.2024 г., издадено от директора на ТД Митница София при АМ, с което на основание чл. 29, във връзка с чл. 22 и чл. 77, пар. 1, буква а и пар. 2 МКС, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, за стока 1 и 2 по подадена от Изи вууд ЕООД МД 20BG005100250015R5 от 04.08.2020 г. са коригирани ЕД 14 11001 Преференция от 400 - Мита съгласно разпоредбите на споразумение за митнически съюз, сключени от Съюза на 100 - Ставки на митата по отношение на трети страни erga omnes ; както и ЕД 11 10 Допълнителен режим за стока 1 и 2 по същата митническа декларация от 000 Няма допълнителна процедура на 9TR Стоки с издаден в Турция сертификат A.TR, с произход трета страна, различна от Турция , в резултат на което са коригирани дължимите суми по декларацията за стока 1 и 2 и са определени суми за вземане под отчет и за досъбиране в общ размер на 49047,98 лв. за мито и 9809,59 лв. за ДДС. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд приел, че с процесната МД от 04.08.2020 г. Изи Вууд ЕООД е декларирало два броя стоки, изпратени от Турция и описани в ЕД 18 05 Описание на стоките, както следва: За стока 1 електрически колела модел TNT15 PRO- 43 броя, T.M.RKS , с произход Турция и деклариран код по ТАРИК 8711 60 10 00; За стока 2 електрически скутери с педали, ECO RIDER MX PRO - 20 БРОЯ , c произход Турция и деклариран код по ТАРИК 8711 60 10 00. Съобразил приобщен по делото Заключителен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от разследване ОС/2022/0139/ВЗ, съгласно който всички стоки (електрически велосипеди), внесени на територията на Република България, с изпращач RKS OTOMOT1V SANAYI TIC A.S. (RKS) били с неправилно декларирана държава на произход Турция, тъй като представлявали комплектувани електрически велосипеди, а не части или компоненти, поради което преработката им в Турция не била достатъчна сглобените електрически велосипеди да получат турски произход. Съдът изследвал извършените от митническите органи процесуални действия за връчване на издаденото уведомление по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС). Съобразил също така, че фактическото основание за издаване на спорното митническо решение бил описаният доклад на OLAF. От правна страна АС Стара Загора направил извод, че обжалваният административен акт бил издаден от материално и териториално компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, в писмена форма и при изложени правни и фактически основания за издаването му. Административният съд обаче достигнал до извод, че митническото решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съобразил, че разпоредбата на чл. 56 ЗДДС изравнява режима на вземане под отчет на ДДС при внос с този на митническото задължение, като изрично предвиждала, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, а размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Приел, че според чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи не могат да вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно чл. 103 от същия регламент съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен. Съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало това задължение. Този момент, според чл. 77, § 2 от същия регламент, е моментът на приемане на митническата декларация, в случая - 04.08.2020 г., който изтича на 04.08.2023 г. Взел предвид, че по делото не било установено на жалбоподателя да е връчвано уведомление по реда на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., за да бъде преценено дали с това процесуално действие срокът по чл. 103, § 1 от същия регламент е прекъснат и спрян на основание чл. 103, § 3, б. б МКС до края на определения срок за становище. Счел, че уведомяването на длъжника за размера на задължението е настъпило с връчването на решението на 13.01.2025 г. По тези съображения достигнал до извод, че определените със спорното решение задължения са погасени по давност, предвид което спорният административен акт въобще не е следвало да бъде издаван и връчван на длъжника. Наред с горното, първоинстанционният съд развил теза, че нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което съставлява още едно съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяната на акта. По изложените съображения съдът направил извод, че спорното митническо решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което постановил неговата отмяна, като разпределил отговорността за разноските в тежест на администрацията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован на доказателствата и съответен на материалния закон е изводът на съда за изтичане на тригодишния срок по чл. 103, § 1 МКС за уведомяване на длъжника за възникналото митническо задължение. По този въпрос, видно от оплакванията в касационната жалба, спор не се формира. Доводите на касационния жалбоподател са насочени изцяло към обосноваване приложението на чл. 103, § 2 МКС в конкретния случай. Формулираните в тази връзка аргументи за наличието в доклада на OLAF на данни за извършени действия, представляващи основания за започване на наказателно преследване са ненавременно въведени. В обжалвания административен акт всъщност отсъстват каквито и да било съображения относно приложението на тази разпоредба не е направено нито общо, нито конкретно позоваване на нея, а аргументи във връзка с приложението ѝ се излагат едва с касационната жалба. Същевременно, по делото няма никакви доказателства за инициализиране на подобно преследване, а правна квалификация на деянието по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е предложена от органа в последния възможен момент - в писмените му бележки, депозирани в откритото заседание пред касационната инстанция. Процесуалното бездействие на издателя на спорното решение в случая е очевидно и се констатира допълнително в хода на първоинстанционното производство, където същият не е ангажирал нито едно писмено становище по спора, като при това не се явил и не е бил представляван в нито едно проведените открити съдебни заседания. По общото правило на чл. 22, § 7 МКС митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Безспорно приложението на чл. 103, § 2 МКС представлява подобно неблагоприятно решение със самостоятелен характер, доколкото позволява на администрацията, тогава когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, да продължи срока за уведомяване на длъжника най-малко на 5 години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Отсъствието на фактически и правни основания в административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за продължаване на заложения в чл. 103, § 1 МКС общ тригодишен срок препятства настъпването на този така или иначе непредвиден в административния акт правен резултат. С оглед изложеното и доколкото в настоящия случай митническият орган изобщо не е обосновал приложението на чл. 103, § 2 МКС в спорното митническо решение, пък и впоследствие в хода на съдебния процес, споделим е изводът на първоинстанционния съд, че с изтичането на тригодишния срок по § 1 от тази разпоредба, по което спор няма, е настъпила преклузия по отношение възможността за уведомяване на длъжника за задълженията. Доколкото те се явяват погасени по давност по аргумент от чл. 124, § 1, б. а МКС, обосновано е да се приеме, че незаконосъобразно са били начислени със спорното решение на директора на ТД Митница София в тежест на настоящия ответник по касация, както правилно е заключил и АС Стара Загора. При така изложените съображения се явява безпредметно обсъждането на касационните оплаквания във връзка изводите на административния съд за нередовно връчване на уведомлението по чл. 22, § 6 МКС. От наличните по делото информационни източници се установява, че най-ранното такова уведомление е изпратено на 27.05.2024 г. (а според първоинстанционния съд с решението от 13.01.2025 г.), тоест след изтичане на коментирания по-горе тригодишен срок на 04.08.2023 г. Поради това посоченият документ не е годен да спре по реда на чл. 103, § 3, б. б МКС вече настъпилото изтичане на срока по § 1 от същата съюзна разпоредба, от което следва, че разрешаването на въпроса за редовността на връчването на уведомлението не би повлияло върху крайния изход на спора. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство е основателно. Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати на Изи вууд ЕООД сума в размер на 1000,00 лв. за сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение