Решение № 7294 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2019 г.

Решение № 7294 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ико Транс" ООД, с ЕИК 200037837, подадена чрез адв. Хайтов срещу решение № 1824 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 7695/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен изцяло иска на касатора срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1000 лв. за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 21190/2014 г. на РС – София. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призована за съдебно заседание, ИА "Автомобилна администрация" се представлява от юриск. Грозданов, който оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита решението за правилно. Представения договор в хода на процеса пред първата инстанция е с консултантска фирма, а не с адвокатско дружество, поради което правилно е прието, че не е налице пряка причинна връзка между твърдяната вреда и отменения административен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното решение на основание чл. 218 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е нeоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – София-град е отхвърлил изцяло предявения от "ИКО ТРАНС" ООД иск срещу ИА "Автомобилна администрация" за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв., явяващо се платено адвокатско възнаграждение в производството по н. а. х. д. № 21190/2014 г. по описа на СРС – София, приключило с отмяна на издаденото срещу касатора НП № 42-0003068/24.07.2014 г. за налагане на глоба от 3000 лв. по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 на МТ и на основание чл. 93 г, ал. 2, пр. 2 санкция в размер на 3000 наложена по същата наредба. С решението дружеството е осъдено да заплати и направените разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, АС – София-град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че този иск е неоснователен. Въпреки че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на "Ико Транс" ООД е наложено административно наказание "глоба" за две нарушения и въпреки, че адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. АС – София-град е обосновал този извод, с обстоятелството, че до приключване н. а. х. д. № 21190/2014 г. по описа на РС – София с влязло в сила съдебно решение за отмяна на обжалваното НП, в административнонаказателното производство е представено единствено адвокатско пълномощно, без уговаряне в него на размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение. Установено е, че в с. з. на 02.02.2015 г. упълномощеният адв. Божков не се е явил и не е осъществил уговорената в пълномощното процесуална защита. Представеният по производството по ЗОДОВ договор за поръчка, според съда не доказва исковата претенция, тъй като в него също няма уговорено процесуално представителство и възнаграждение за адв. Божков. В приложеното по делото пълномощно, също липсват данни на договорни отношения между упълномощения адвокат и цитираното дружество "Темида Консулт" ООД. Съдът е приел, че с оглед на установеното по делото, не се установява безспорно вредоносен резултат, който да е в пряка причинна връзка с отменения административен акт. По горните съображения АС – София-град е отхвърлил претенцията на касатора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съдебното решение е правилно. Обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на две от задължителните, кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпване на вредите по време и до приключване на производството по н. а. х. д. № 21190/2014 г. по описа на РС – София, съответно недоказаност за наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално плащане на сумата от 1000 лв. с проведеното административно-наказателно производство и отмененото НП, от което вредите се претендират. Обоснован е изводът на АС – София-град за това, че договорът за поръчка № 028/29.07.2014 г. сключен между "ИКО ТРАНС" ООД и "ТЕМИДА КОНСУЛТ " ЕООД, така и фактурата за плащане от 16.10.2014 г. от която е видно, че е заплатена сума от 1000 лева по този договор не установяват, че действително е направен разход по производството по дело № 21190/2014 г. с което се обосновава предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Договорът представен по производството по ЗОДОВ съставлява частен документ и се ползва с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, а не и за верността на фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ, частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си. Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай. От друга страна от представената фактура е видно, че посочената сума е платена съгласно договора за поръчка – консултация и съдействие по АУАН № 195578/18.07.2014 г., но не и във връзка с обжалването и отмяната на НП. Правилно административният съд с оглед на установеното по делото е приел за недоказани, както реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на НП, така и наличието на причинно-следствена връзка между евентуално платената сума и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС – София-град фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо приповтарянето им – чл. 221, ал. 2 изр. посл. АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1824 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 7695/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.