Решение № 10404 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2019 г.

Решение № 10404 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от П. Александрова от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 144/22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Плевен на основание чл. 239, т. 1 АПК поради наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за решаването на спора, но не са й били известни. Твърди, че съобщение за доброволно изпълнение № 001556/2015/000001/16.02.2015 г., въз основа на което първоинстанционният съд е обосновал решението си и че й е връчено лично, а не чрез изпращане с пощенски оператор или по друг начин на 15.03.2019 г. в сградата на офис на НАП в гр. Плевен. Според искателката това съобщение представлява и ново обстоятелство и е връчено именно на посочената дата и от тогава тя е узнала за съществуването на изпълнителното производство спрямо процесните публични вземания. Именно този момент се сочи в искането за отмяна, от който на Александрова е и става известно обстоятелството, че за събирането на публичните задължения, за които тя претендира погасяване по давност, е образувано изпълнително производство по реда на ДОПК – изп. дело № 1556/2015 г., както и става известно съществуването на посоченото по-горе съобщение за доброволно изпълнение. Подробни съображения са изложени в искането за отмяна на влязлото в сила, както и се иска след отмяната му, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането за отмяна е приподписано от адв. И. Цветанов. Ответникът по искането за отмяна директорът на ТД на НАП – гр. Велико Търново чрез юриск. Х. Колева в депозиран по делото писмен отговор го оспорва и по подробно развити в него съображения счита, че липсва наличие на обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК и моли да се отхвърли искането за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения: Пред Административен съд – гр. Плевен П. Александрова е обжалвала решение № 250/11.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане с изх. № С180015-137-0011510/05.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен в частта за отказано погасяване по давност на задължения по данъчна декларация № 555/21.01.2010 г. на Община Плевен в размер на 816 лв. и данъчна декларация № 690/24.01.2012 г. на Община Плевен в размер на 528 лв., отнасящи се до облагане с патентен данък. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че задълженията са определени от жалбоподателката чрез подаване на цитираните по-горе данъчни декларации за облагане с патентен данък, т. е. тя сама е определила данъчните задължения, които дължи по реда на чл. 61н ЗМДТ. Съдът е обсъдил в решението си, че по повод направеното искане за отписване като погасени по давност на тези задължения за патентен данък, че с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК на 16.05.2015 г. е започнало изпълнителното производство, с което се прекъсва давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Относно това съобщение съдът е изложил мотиви, че по същността си то представлява действие на публичния изпълнител, насочено към събиране на вземането и затова е действие по принудителното изпълнение, с предприемането на което по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва. Налице е според съда и искане на общинската администрация до НАП за образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК за принудителното събиране на вземанията, а с изпращането на поканата за доброволно изпълнение започва производството по принудително изпълнение и след изтичането на 7-дневен срок, ако вземането не бъде събрано, се пристъпва към някой от предвидените способи за принудителното му събиране. Относно съобщението съдът го е мотивирал като част от производството по принудително изпълнение и с него се поставя началото на изпълнителното производство и прекъсването на давността. В този смисъл съдът е направил извод, че петгодишният давностен срок не е изтекъл и затова направеното възражение за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно. Решението на съда според разпоредбата на чл. 268, ал. 2 ДОПК е окончателно и не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, поради което е предявено искане за отмяна на влязло в сила решение. Институтът на отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК е за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 -6 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В случая е установено по безспорен начин, че публичните вземания за патентен данък са декларирани от П. Александрова, поради което тя е била наясно със задълженията, които е следвало да плати към държавния бюджет. В този смисъл неоснователно в искането за отмяна се твърди, че със съобщението за доброволно изпълнение, което й е връчено на 25.03.2019 г., е разбрала за данъчните задължения за патентен данък. Затова е неоснователно и твърдението в искането, че съобщението за доброволно изпълнение представлява новооткрито обстоятелство, което не е могло да й бъде известно. Позицията на Александрова е, че процесното съобщение й е връчено след постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид новосъздадени или новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, съществували преди постановяване на съдебното решение, а не такива след неговото постановяване. Новите обстоятелства или новите писмени доказателства, както правилно териториалният данъчен директор е изложил в депозирания по делото писмен отговор трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания и да са от съществено значение за решаване на правния спор. В случая искателката още с разпореждането на публичния изпълнител от 05.11.2018 г., съответно с депозираното на жалба с вх. № 18702/29.11.2018 г. пред териториалният данъчен директор и чието решение впоследствие е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – гр. Плевен, е узнала за образуването на изпълнително дело, поради което връченото й съобщение на 25.03.2019 г. не представлява новооткрито обстоятелство или доказателство и следователно то не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд на основание чл. 239, т. 1 АПК. С оглед гореизложеното искането е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение