Решение № 10369 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2016 г.

Решение № 10369 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. К. срещу заповед № 8121к-3337/05.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на административно производствените правила и при липса на виновно поведение от страна на нейния адресат. Иска се отмяната й.

Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител, служител с юридическо образование, Ц..

Върховният административен съд, пето отделение, в тричленен състав, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените доводи и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 211 Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е сезиран с жалба срещу заповед № 8121к-3337/05.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Н. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година"

По делото се установява, че лицето е заемало длъжността началник на Първо районно управление "Полиция"- П. по служебно правоотношение. В това качество, същият е ръководител на структура по чл. 4 от Инструкция за работа в МВР по заявителски материали/ЗМ/ за престъпления от общ характер/отм/ и на основание чл. 33 от инструкцията са му възложени функции на контрол по организацията на работата по ЗМ.

С. З. № 8121з-619/29.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредена комплексна проверка в Областна дирекция на МВР- П., обхващаща периода - 01.01.2014 до 01.05.2015 г.

Въз основа на същата е изготвена справка рег. № RB20206-001-07/02-73/20.07.2015 г. по описа на дирекция "Инспекторат -МВР" и предложение УРИ № 313р-9030/17.09.205 г. на директора на Областна дирекция на МВР- П., с които се сочи за установено, че инспектор К., в качеството му на началник на Първо районно управление "Полиция"- П. е допуснал дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 "неизпълнение на служебни задължения"от ЗМВР, както следва:

1. За времето от 01.01.2014 до 15.10.2014 г. не е определил служител от ръководеното от него полицейско управление за осъществяване на непосредствен контрол по дейностите регламентирани с Инструкция № 1з-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпление от общ характер /отм/, с което не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в чл. 33, ал. 2 от Инструкцията.

Прието е, че с тези действия служителят е допуснал нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, пр. първо ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание";

1. През същия период К. не е изпълнил служебното си задължение по чл. 33, ал. 1 от същата инструкция - да осъществява контрол по организацията на работата по ЗМ в управлението, следствие на което е допуснато нерегистриране в регистър обр. 1 на Първо РУ "Полиция"-П. - на 105 заявителски материала по случаи, отразени в дневника за посетени местопроизшествия на управлението- нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР, за което отново се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" .

1. Отново за времето от 01.01.2014 до 15.10 . 2014 г., в нарушение на чл. 9, ал. 3 от инструкцията не е изпратил в компетентната прокуратура приключили преписки, образувани по 14 заявителски материали и въпреки липсата на правомощия, приема, че е налице хипотезата на чл. 218б НК, възлага съставяне на АУАН на установените нарушители и издава съответните наказателни постановления- нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР-"превишаване на правомощията".

При тези факти директора на Областна дирекция на МВР- П.- предлага К., извършил три нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 1, 5 и 11 ЗМВР, с което по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР представлява "системни нарушения", за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР- да бъде санкциониран с налагане на дисциплинарно наказание- "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години".

На 05.10.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания, уредени в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Заповедта, съгласно чл. 210 ЗМВР е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (справка и предложение) конкретни факти, описващи поведението на жалбоподателят и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. 3аповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени конкретно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми.

При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Такива не са установени, както се твърди от жалбоподателя, а именно, че заповедта е бланкетна, възпроизвежда норми от сочената по-горе инструкция, но не и конкретни действия /бездействия на служителя довели до извършване на твърдяното нарушение.

Не се спори, че по време на соченият в заповедта период- 01.01.2014 до 15.10.2014 г. К. е заемал длъжността началник на Първо районно управление "Полиция"П..

Видно от Инструкция № 1з-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпление от общ характер /отм/ и по специално чл. 4 от същата -между структурите на МВР за работа със ЗМ, са и Районните управления.

В чл. 33, ал. 1 от Инструкцията изрично е посочено, че контролът по организация на работата по ЗМ се осъществява от ръководителите на структури по чл. 4, като ал. 2 на с. текст задължава ръководителят на съответната структура със заповед да определи служители, които да осъществяват непосредствен контрол по изпълнението на дейностите, регламентирани в инструкцията. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че е такава заповед е издадена и е действащ акт по време на констатираните нарушения.

Също така, при комплексната проверка е установено, че 105 заявителски материала, постъпили през соченият период на проверка- не са надлежно регистрирани. Обоснован е извода на административния орган, че това е станало възможно поради неупражнен контрол и недобра организация на дейността по ЗМ- възложена, на основание чл. 33, ал. 1 от инструкцията именно на К.. И тук жалбоподателят не твърди, че е извършил конкретни действия/например периодични прегледи на регистъра и заверяване на същия, с даване на конкретни указания при констатирани нарушения, респективно други подходящи форми за контрол недопускащ нерегистриране на ЗМ/, а е възприел защитна позиция, че регистрацията по част от преписките е отложена във времето, респективно не е извършена поради наличие на възприети от него обективни причини за това.

Посочени са 14 регистрирани ЗМ проверката по които е приключено, но в разрез с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Инструкцията материалите не са изпратени по компетентност на съответната прокуратура, а К., в качеството си на ръководител на структура е разпоредил съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издал наказателно постановление, с което е превишил правомощията си.

Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" са изброени в разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР - системни нарушения на служебната дисциплина. В случая е установено наличието на три дисциплинарни нарушения. Понятието "системни нарушения" е легално определено в т. 22 от ДР на ЗМВР, а именно: "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

Ето защо това поведение правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба, обосноваващо налагане на предвиденото в текста дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Дисциплинарно наказващият орган при определяне вида и размера на наложеното наказание е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него последици и цялостното поведение на К. по време на службата в МВР/наложени наказания и награждаванията му/, поради което, правилно с оспорената заповед е наложено обсъжданото дисциплинарно наказание.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото се претендират съдебни разноски. С оглед изхода на спора такива не следва да бъдат присъждани, доколкото ответника е представляван по делото от допустим по закон представител- юрист с юридическо образование, но не и от юрисконсулт или адвокат, в за които е дължимо възнаграждение. Законодателството не предвижда възнаграждение и за процесуален представител- лице с юридическо образование.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,