Решение № 15693 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2019 г.

Решение № 15693 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ситизен Груп Партнърс" ЕООД, с. Литаково против решение № 7718 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 8813/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо изх. № РСЦ-17 ВК08-1250/1/19.07.2017 г. на кмета на район "Средец", Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореното писмо да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – кметът на район "Средец", Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно е преценено, че оспореното писмо от 19.07.2017 г. на кмета на район "Средец" – Столична община, с което дружеството- жалбоподател е уведомено, че схемите въз основа, на които се издават разрешения за търговия на открито на териториите на Градската и Борисовата градина не са актуални и издадените на дружеството разрешителни за поставяне на мобилни търговски съоръжения няма да бъдат подновени, всъщност представлява отказ за издаване (подновяване) на разрешения за търговия на открито върху терени общинска собственост и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Аргументирано е заключението, че този акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно е преценено, че актът е постановен и при наличие на материалноправните основания за това. По делото е установено, че на жалбоподателя са издадени разрешения за търговия на открито с хот-дог и палачинки на територията на Борисовата и Градската градини, както следва: № ХД 3 – за Борисовата градина – детска площадка със слонче по схема 01. 10 и № ХД 6 - за Борисовата градина по схема 01. 09., както и № ХД 5 за Градска градина – изложбена зала по схема 01. 06. Същите са издадени на основание одобрена на 12.04.2012 г. от главния архитект на Столична община схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения върху терени общинска собственост. Установено е също, че одобрените с решение № 118 по протокол № 36/14.03.2013 г. и с решение № 416 по протокол № 43/18.07.2013 г. на Столичния общински съвет план- схеми за разполагане на преместваеми обекти не предвиждат поставяне на мобилни търговски съоръжения на местата, посочени в план- схемите от 2012 г. При тези факти изводите на административния съд за законосъобразност на отказа да се издаде (поднови) разрешение за поставяне на мобилно търговско съоръжение в Градската градина и на разрешения за поставяне на мобилни търговски съоръжения в Борисовата градина съгласно схеми 01. 06, 01. 09 и 01. 10, одобрени от главния архитект на Столична община на 12.04.2012 г., са правилни и обосновани. Законосъобразно е прието, че одобрената от Столичния общински съвет с решение от 14.03.2013 г. план – схема не предвижда разполагане на мобилни търговски съоръжения в пространството пред Народния театър "Иван Вазов" и Изложбената зала, а според приетата с решение на Столичния общински съвет от 18.07.2013 г. план – схема, обозначените места за поставяне на самостоятелни търговски съоръжения в м. "Борисовата градина- I етап" са различни от тези, определени с план- схеми 01. 09. и 01. 10, одобрени от главния архитект през 2012 г. На тази база съдът достига до правилния извод, че мобилните търговски съоръжения, за които на дружеството – жалбоподател са издадени разрешения за поставяне, не съответстват на предвижданията на актуалните план - схеми за разполагане на преместваеми търговски обекти, което по арг. от чл. 56, ал. 2 ЗУТ обосновава законосъобразност на постановения от органа отказ. Възражението на касационния жалбоподател, че решението на общинския съвет от 14.03.2013 г. обхваща територията само на Градската градина, но не и съседните улици, поради което не засяга разположението на мобилните търговски съоръжения, поставени на ул. "Дякон Игнатий" съгласно одобрената през 2012 г. от главния архитект план- схема 01. 06, е неоснователно. От приложеното по делото копие на план-схемата за поставяне на преместваеми обекти и информационни елементи – Градска градина, одобрена с решение на СОС от 14.03.2013 г. се установява, че същата обхваща площадното пространство пред Народния театър и галерията, а също и съседните улици, като предвижда разполагане на сезонни търговски обекти със зона за маси за консумация на открито на ул. "Дякон Игнатий". Същевременно тази схема не включва схематично обозначени места за поставяне на преместваеми обекти на местата на същата улица, определени за това със "Столична схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения" № 1. 06 от 2012 г. Ето защо доводите на касатора, че одобрените нови схеми с решение от 14.03.2013 г. на СОС засягат само и единствено УПИ І и не се отнасят за територията, предмет на "Столична схема за поставяне на мобилни търговски съоръжения" № 1. 06 от 2012 г., одобрена от главния архитект на общината, са неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства. Възраженията, свързани със законосъобразността и валидността на решенията на Столичния общински съвет за одобряването на план-схемите за поставяне на преместваеми обекти през 2013 г., правилно са приети от административния съд за неоснователни. Тези актове на общинския съвет не са предмет на делото и не могат да бъдат обсъждани в това производство, тъй като косвен съдебен контрол е недопустим. Освен това административните актове, издадени по реда на чл. 62, ал. 9 ЗУТ могат да се обжалват по предвидения за това в закона ред от лица с правен интерес от оспорването им съгласно чл. 131 ЗУТ, каквото качество жалбоподателят не притежава. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд (определения по адм. д. № 2882/2018 г.; 3604/2018; 11178/2018; 5376/2018 г. и др. на Върховния административен съд). За жалбоподателя не е налице и правен интерес да иска прогласяване на нищожността на посочените решения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно правилата на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл (разпореждане от 1.11.2017 г.). Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдебното решение е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени съображения по направените от жалбоподателя възражения, включително за териториалния обхват на приетата с решение от 14.03.2013 г. на Столичния общински съвет план-схема за поставяне на преместваеми обекти и информационни елементи – Градска градина. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изложеното Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,