Решение № 449 от 14.7.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Б. Р. Р., със съдебен адрес в гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 5512 от 30 октомври 2023 г., постановено по в.гр.д.№ 9099/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което се потвърждава в обжалваната му част (за ½ част от присъдените суми) решение № 20119729 от 19 май 2021 г., постановено по гр.д. № 42076/2018 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение се приема за установено в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД и Б. Р. и Виолета Лазарова, че последните дължат на дружеството на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, в качеството им на наследници на починалата в хода на производството Йонка Петкова Маринова, по ½ част от сумата 7266, 90 лева главница за потребена топлинна енергия за периода м. май 2013 г.-м. април 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2017 г., сумата 1729, 15 лева законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г.-14.07.2017 г., сумата 49, 97 лева за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2017 г., сумата 14, 39 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-14.07.2017 г., за апартамент в гр. София, с посочен адрес. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД не представя отговор. С писмена молба взема становище по съществото на спора. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новосъздадени, т.е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество, биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая като ново писмено доказателство се сочи писмо от 01.04.2024 г., изходящо от „Топлофикация София“ ЕАД и адресирано до Виолета Лазарова, в което се сочи, че дължимите по сключеното между страните на 30.12.2019 г. споразумение за текущи задължения са изплатени. По делото е постъпило становище от „Топлофикация София“ ЕАД, според което приложеното писмо касае текущи задължения, а не съдебни такива. Настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното споразумение от 30.12.2019 г. е представено пред въззивния съд, като от съдържанието му се установява, че същото касае незаплатени суми за доставена топлинна енергия за периода 31.07.2018 г.-30.11.2019 г. Същевременно процесният период, за който е предявен искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, обхваща периода м. май 2013 г.-м. април 2015 г., поради което и сключеното между страните споразумение се явява ирелевантно за спора. В същия смисъл са и констатациите на въззивната инстанция. Затова и представеното в производството по отмяна писмо също няма отношение към предмета на спора. Налице е и изрично уточнение от страна на ответника, че писмото се отнася до текущи задължения, а не такива, които са предмет на съдебно установено вземане. Следователно не се касае за ново писмено доказателство и молбата за отмяна следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,