Решение № 1115 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2005 г.

Решение № 1115 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2005 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от К. А. Т. от град С., срещу решение от 9.7.2004 г. и допълнително решение от 10.10.2005 г. по гр. д. № 2783/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1-ви състав. Обстоятелствата по делото са следните: К. А. Т. от град С. е предявил против М. на о. - София, обективно съединени искове с правно основание чл. 128д, чл. 255, ал. 2, чл. 223,2, чл. 234, ал. 2, чл. 237, ал. 1 и чл. 135, ал. 1 ЗОВСРБ. Ищецът твърди, че е офицер от В. сили на страната със знание "полковник" и е бил на действителна военна служба от 24.8.1968 г. до 6.3.1998 г., когато е бил уволнен незаконосъобразно. С решение от 13.01.2003 г. по гр. д. № 793/2001 г. Софийският градски съд, I-5 отд., е отхвърлил изцяло предявените искове. С допълнително решение от 24.6.2003 г. по същото дело, съдът е оставил без уважение молбата за допълване на решението от 13.01.2003 г. С решение от 9.7.2004 г. по гр. д. № 2783/2003 г., по въззивна жалба от ищеца К. Т. Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на първата инстанция от 24.6.2003 г. С решение от 10.01.2005 г. по същото дело апелативният съд е оставил в сила решението на СГС от 13.01.2003 г. В мотивите на първото въззивно решение съдът е приел, че с решението си от 13.01.2003 г. първоинстанционният съд е разгледал по същество всички искове, с които е бил сезиран, поради което не е налице хипотезата на чл. 193 ГПК (отм.). Във второто решение от 10.10.2005 г., предмет на което е решението на районния съд от 13.01.1003 г., обезщетения се дължат на ищеца на основание отменения ЗВВС, тъй като освобождаването му от кадрова военна служба е станало именно по този закон. Досежно заявените претенции по ЗОВС е прието, че такива не се дължат, тъй като този закон е неприложим в процесния случай. Изложени са изводи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че със свои деяния, длъжностни лица на ответника са допринесли за влошеното здравословно състояние на ищеца. В изводите си съдът е установил също така, че заповедта за уволнение на ищеца е призната за законосъобразно издадена. Срещу двете решения на въззивния съд е подадена касационна жалба от ищеца К. А. Т., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК /отм./, подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваните решения и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационният жалбоподател поддържа касационната жалба. Същият представя писмени бележки. Ответникът по касация - М. на о. - София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция, писмените му бележки и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Оплакванията, наведени в нея обаче са неоснователни, по следните съображения: Решенията на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно Софийският апелативен съд е приел, че исковете са неоснователни. Този извод е съобразен с безспорно установената по спора фактическа обстановка. Правилно е отчетено, че касаторът - ищец не е установил претенциите си по основание и размер. Обосновано съдът е приел, че приложимият закон, относим към уволнението на ищеца е ЗВВС (отм.), а не ЗОВС. Правоотношението между страните по спора е прекратено именно при действието на горепосочения отменен закон, който не предвижда обезщетения за които се претендира с исковата молба. Правилно е отчетено от апелативния съд, че ищецът е получил полагащите му се по приложимия материален закон обезщетения. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решенията на въззивния съд - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.