Решение № 4961 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2020 г.

При работа с ИАСУТД се допуска продажби на предоставени стоки/услуги, при които клиентът само поема задължение за плащане, да се приключват с издаване на системен бон с вид плащане "резерв 2 - отложено плащане. При извършване на плащане по тези продажби се издава системен бон, като се допуска обобщаване на предоставените стоки или услуги по групи. ". Решаващият съд е приел, че административният орган не е съобразил настъпилото изменение, като формално не се позовал на действаща разпоредба, която въвежда задължение за издаване на касова бележка "едновременно с получаване на плащането". Приел е, че е налице несъответствие между фактическото описание на извършеното и цифровата му квалификация, тъй като в случая чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. не е нарушен. Решението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 4 (Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. , фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Административен съд София - град, установявайки релевантните факти, правилно е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ не е съответна на материалния закон, тъй като органът не е квалифицирал правилно безспорно установеното извършено нарушение - не се е позовал на относимата и нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. , и на основание мотивите на заповедта не са налице материалните предпоставки на чл. 186, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изрично в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган се е позовал на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение, както и изискванията на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като конкретно е цитирал т. 1 на разпоредбата. Възпроизвел е текста на чл. 25, ал.

(Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. изцяло и е посочил е, че мярката е наложена за това, че дружеството, в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като е било длъжно не е изпълнило задължението си при направено плащане в брой на стойност 7, 00 лв. в търговския обект да издаде фискална касова бележка за извършената продажба на стоки при получаване на плащането, с което е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство за всяка продажба на лицата. В заповедта са изложени подробни мотиви относно наличието на предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на извършеното нарушение и цифровата му квалификация. Предвид факта на установено нарушение на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с последиците по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената заповед за прилагане на ПАМ. С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК , във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.