Решение № 4961 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2020 г.

ВАСVIII отделение19.04.2021 г.докладчик Станимира Друмева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5093 от 5.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12122 по описа за 2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Обсила Ойл" ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С61-0396516/02.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите. ОСЪЖДА "Обсила Ойл" ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите съдебно - деловодни разноски в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева) за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4961 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 5093 от 5.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12122 по описа за 2019 г., с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С61-0396516/02.10.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че процесната заповед е издадена в съответствие с приложимите законови разпоредби и целта на закона. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена в нарушение на подзаконов нормативен акт - чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) . Счита, че нарушението в обжалваната заповед много точно и ясно е квалифицирано като такова на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед за налагане на мярката. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Обсила Ойл" ЕООД - гр. София, не взема становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Софи - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С61-0396516/02.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Обсила Ойл" ЕООД, [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - бензиностанция, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.09.2019 г. в 12: 40 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - бензиностанция, при която посредством направена контролна покупка на 1 бр. течност за чистачки на стойност 7, 00 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство. Сумата е заплатена в брой от инспектор по приходите в отдел "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол" - София. Плащането е прието от служител в обекта. След легитимация на проверяващите е разпечатан дневен финансов "Х" отчет от наличното фискално устройство, както и КЛЕН за дата 30.09.2019 г., от които е видно, че сумата от 7, 00 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и са установени разчетена касова наличност, регистрирана чрез фискалното устройство, в размер на 619, 02 лв., фактическа наличност в касата в размер на 655, 70 лв. и разлика в касовата наличност в размер на 36, 68 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0396516/30.09.2019 г., който е подписан без възражения от страна на дружеството. За да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка съдът е формирал извод, че същата е в противоречие с материалния закон. Посочил е, че в случая проверката и въпросното плащане са извършени на 30.09.2019 г., а с ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г., в сила три дни след обнародването, ал. 3 на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. има различно от цитираното в оспорената заповед съдържание, а именно: "

3

При работа с ИАСУТД се допуска продажби на предоставени стоки/услуги, при които клиентът само поема задължение за плащане, да се приключват с издаване на системен бон с вид плащане "резерв 2 - отложено плащане. При извършване на плащане по тези продажби се издава системен бон, като се допуска обобщаване на предоставените стоки или услуги по групи. ". Решаващият съд е приел, че административният орган не е съобразил настъпилото изменение, като формално не се позовал на действаща разпоредба, която въвежда задължение за издаване на касова бележка "едновременно с получаване на плащането". Приел е, че е налице несъответствие между фактическото описание на извършеното и цифровата му квалификация, тъй като в случая чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. не е нарушен. Решението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 4 (Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. , фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Административен съд София - град, установявайки релевантните факти, правилно е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ не е съответна на материалния закон, тъй като органът не е квалифицирал правилно безспорно установеното извършено нарушение - не се е позовал на относимата и нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. , и на основание мотивите на заповедта не са налице материалните предпоставки на чл. 186, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изрично в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган се е позовал на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение, както и изискванията на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като конкретно е цитирал т. 1 на разпоредбата. Възпроизвел е текста на чл. 25, ал.

4

(Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. изцяло и е посочил е, че мярката е наложена за това, че дружеството, в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като е било длъжно не е изпълнило задължението си при направено плащане в брой на стойност 7, 00 лв. в търговския обект да издаде фискална касова бележка за извършената продажба на стоки при получаване на плащането, с което е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство за всяка продажба на лицата. В заповедта са изложени подробни мотиви относно наличието на предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на извършеното нарушение и цифровата му квалификация. Предвид факта на установено нарушение на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с последиците по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената заповед за прилагане на ПАМ. С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК , във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Цитирани разпоредби

2