Решение № 280 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1188/2013 г.

Решение № 280 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1188/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново срещу Решение № 627/10.12.2012 г., постановено по адм. дело № 461 от 2011 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с които е частично отменен Ревизионен акт /РА/ № 1003408/18.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 179/11.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 40865.52 лв. за данъчни периоди м. 04, 05 и 06.2010 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно се е позовал единствено на извършената комплексна експертиза и неоснователно е приел, че по спорните фактури има извършена реална доставка на услуги. Наведени доводи, че представените счетоводни документи в хода на ревизията не са заверени от лицето, което ги е изготвило съгласно чл. 11 от ЗС и не са годни доказателства за извършените доставки. Посочено е, че има явни несъответствия в датите на сключване на договорите и протоколите за извършени натурални СМР между различните дружества по веригата възложител-изпълнител-подизпълнители. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Олимп Спорт Тетевен" ООД, не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираното оспорване в частта, с която с РА са определени задължения за ДДС за д. периоди м. 04, 05 и 06.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и несъответстващ на материалния закон. До това заключение решаващият състав е достигнал, след като е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по проведените комплексна съдебно технико-икономическа експертиза (СТИЕ) и допълнителна съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), които са кредитирани като обективно и компетентно дадени. Въз основа тяхната съвкупна преценка съдът е приел за установено реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги от "Никмар" ЕООД в качеството му на строител-изпълнител и неговите подизпълнители "Лаго концепт" ЕООД, "Лакал" ЕООД, "Сандра Л. Т" АД и "С-Пул" ООД. Преценил е, че последващата реализация на стоките и услугите от ревизираното лице не е спорна между страните, а относно преките доставки са издадени и отразени счетоводно фактури, начислен е ДДС, извършено е плащане, представени са договори, приемо-предавателни протоколи и е установена техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. По отношение на доставчика ЕТ "Маки Милс - Милко Колев" е прието, че въз основа на събраните доказателства, по посочените две фактури издадени от този доставчик има реално изпълнена доставка на стоки. Ревизионният акт е потвърден по отношение на издадените фактури № 462/09.04.2010 г. с предмет "аванс за рекламни табла" и № 476/17.06.2010 г. с предмет "аванс по договор за външно захранване", по които първоинстанционият съд е приел, че липсва реално изпълнена доставка. Настоящият касационен състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съответствие с материалния закон. След подробен анализ на представените доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и верни правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА и го е отменил частично. По отношение на фактурите, издадени от "Никмар" ЕООД, АСВТ е направил обоснован извод относно реалността на доставките, изпълнени от този доставчик и неговите предходни доставчици. Обсъдени са всички представени доказателства, а именно сключени договори между жалбоподателя в качеството му на възложител и дружеството изпълнител, договори между изпълнителя и неговите подизпълнители - "Лаго концепт" ЕООД, "Лакал" ЕООД, "Сандра Л. Т" АД и "С-Пул" ООД, всички издадени фактури и приемно-предавателни протоколи. Правилно е кредитирано и заключението по изготвените комбинирана съдебно- технико-икономическа експертиза и допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Независимо, че данъчните органи са установили несъответствия в датите на някои от издадените фактури, първоинстанционният съд правилно е приел, че този факт не води до безспорен извод за липсата на реални доставки по спорните фактури. Основателно е прието от решаващият състав, че не съществува пречка, да бъде издадена фактура за стока, която предстои да бъде доставена и респективно да бъде закупена след това. От заключенията на вещите лица може да се установи, че при съпоставка на актовете за приемане на работи между дружеството и доставчиците му и счетоводното отразяване на същите са идентични и може да се установи реалността на доставката на услуги. От допълнително изготвеното заключение правилно кредитирано от съда също се констатира, че доставчика на жалбоподателя е отчел разходи въз основа на издадените фактури, от което може да се направи обоснован извод относно реалността на доставките. Основателно е прието, че от експертизата се установява материалната, техническа и кадрова обезпеченост на предходните доставчици "С-Пул" ООД, "Лакал" ЕООД, "Лаго Концепт" ЕООД и "Сандра Л. Т" АД. В касационната жалба се развиват възражения против приетите експертизи, което оспорване в настоящото касационно производство е недопустимо с оглед забраната за фактически установявания, уредена в императивната норма на чл. 220 от АПК. Директорът на Дирекция "ОДОП" е имал възможност да стори това пред първата инстанция, но от негова страна е извършено само формално оспорване. Същият не посочил подробно, кои точно констатации по извършената експертиза оспорва и след като не е сторил това е пропуснал този свое процесуално право. По отношение на фактурите издадени от ЕТ "Маки и Милс - Милко Кръстев", решаващият състав основателно е приел, че има реално извършена доставка. След като е обсъдил доказателствата представени във връзка с тези фактури, а именно фактурите, приемно-предавателни протоколи и разпитът на управителя на дружеството Милко Колев. Правилно е установено, че едноличния търговец е имал материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки и разполагал е със складово помещение в непосредствена близост до обекта на жалбоподателя, в които са извършвани доставките. Обосновано на представените доказателства, първоинстанционният съд е изложил в мотивите си, че непредставянето от жалбоподателя на приемно-предавателния протокол при положение, че същият е представен от доставчика му със всички изискуеми от закона реквизити /подписан и подпечатан и от двете страни/, не може да обоснове извод за липса на реална доставка на процесните строителни материали. С оглед гореизложеното в тази обжалвана част решението не страда от пороците, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,