Решение № 12318 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 446/2010 г.

Решение № 12318 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 446/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от адв. Танаицов, процесуален представител на Общински съвет Борован против решение № 17 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 223/2009 г. на Врачанския административен съд. Касаторът счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено. Ответникът - Мариус Цветанов Кискимски, оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, а решението на административния съд - неправилно. Счита, че същото е необосновано, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Врачанският административен съд е отменил по жалба на Мариус Цветанов Кискимски решение № 186 по протокол № 14 от 27.02.2009 г. на Общинския съвет Борован. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесният административен акт е немотивиран и при издаването му не е спазена процедурата по чл. 31 и сл. от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение на Общинския съвет Борован е немотивирано. Посочването единствено на правната норма на чл. 30 от Наредба № 13/29.01.2004 г., без да е конкретизирана една от трите хипотези на нормата, не може да се приеме за мотивиране на акта, още повече, че в решението не е посочено и фактическо основание за издаването му. Обстоятелството, че в писмо № 1377/13.04.2009 г. на кмета на Община Борован се споменава, че със спорното решение Общинският съвет Борован е дал съгласието си язовирната стена на язовир "Селски" да бъде ликвидирана по причина, че не отговаря на нормативните изисквания за опазване на околната среда, не представлява мотивиране на спорния административен акт, най-малкото поради това че писмото не изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Отделно от това, с посоченото писмо се уведомява жалбоподателят, че сключеният между него и общината договор за учредяване на особено право на ползване чрез концесия на язовир "Селски" се прекратява от общината едностранно, т. е. писмото има уведомителен характер, а не представлява съобщение до страните по смисъла на чл. 61, ал. 1 АПК (вж. ТР № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС). Законосъобразен е и другият основен извод на съда, а именно, че не е спазена процедурата, предхождаща издаването на обжалваното решение. Не е представена цитираната в решението на общинския съвет докладна записка на зам. -кмета на Община Борован, не се представят никакви доказателства за извършване на процедурата, уредена в чл. 30 и сл. от Наредба № 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. При тези данни, правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение на общинския съвет е взето при неспазване на законовите разпоредби. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил въпроса за липсата/наличието на правен интерес за жалбоподателя (настоящ ответник) от обжалване на процесното решение на Общинския съвет. Видно от доказателствата по делото, Мариус Цветанов Кискимски е участвал в търг за предоставяне на концесия върху язовир "Селски" и има издадена заповед на кмета на общината, с която е обявен за спечелил търга, като въз основа на това между него и общината е сключен договор за учредяване на особено право на ползване чрез концесия от 21.12.2004 г. за срок от десет години. Липсват доказателства за прекратяване на договора и са налице данни, че към датата на постановяване на обжалваното решение ответникът по касационната жалба е бил ползвател на язовира. Всичко това е било обсъдено от съда, който е достигнал до правилния извод, че процесното решение засяга правната сфера на Кискимски и той има правен интерес да го обжалва. С оглед изложените съображения и тъй като решаващият извод на съда по никакъв начин не се опровергава от касатора, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - III отделение,