Решение № 1001 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2008 г.

ВКСI гражданско отделение02.03.2010 г.докладчик Василка Илиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. З., подадена чрез пълномощника му адв. С за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 2* от 7.12.2005 год., постановено по гр. дело № 1966/2005 год. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.

Мотиви

Решение № 1001 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. А. З., чрез пълномощника му адв. С за отмяна на влязлото в сила решение № 2* от 7.12.2005 год. постановено по гр. дело № 1966/2005 год. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав. В молбата за отмяна се твърди, че представеното доказателство - решение по в. гр. дело № 2213/06 год. на ПлОС - 14 състав с въззивник С. Б. Е. като пожарникар в поделението на молителя е новооткрито и от съществено значение за спора между страните, тъй като двете идентични по предмет искови производства са с различен резултат. За постановеното решение узнал през месец март 2008 год. Ответникът по молбата за отмяна Областна д. "Пожарна безопасност и защита на населението" - П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I го, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 ГПК. Молбата за отмяна разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен иска на молителя З. сержант и водач на специален автомобил в РСПАБ "ВМЗ" ЕАД - С. с правно основание чл. 212, ал. 1 ЗМВР за заплащане на обезщетение за извънреден труд и неползвани почивки за периода 1.01.2001 год. - 8.08.2003 год., поради неизпълнение на дължимия норматив часове и забраната за заплащане на парично обезщетение за неизползваната допълнителна почивка съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № I-107 на Министъра на в. работи. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства, визирани в нормата, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представеното писмено доказателство няма тези характеристики и е неотносимо към спора. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето и постановените съдебни актове са индивидуални. Предмета на сравняваните въззивни решения е тяхната правилност, а настоящия състав не може да извършва съдебен контрол на постановеното въззивно решение, тъй като извънинстанционния способ по чл. 303 ГПК не е такъв. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1