Решение № 14973 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2016 г.

Решение № 14973 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ф. Т. С. Е. М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., летище В., подадена чрез процесуалния представител на търговеца - юрк. Върбанова, против решение № 1738/3.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3694/2015 г. по описа на Административен съд - В. (АС - В.), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 208/10.05.2014 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ"), при община А. потвърден с решение № Ж-128/11.07.2014 г. на началник отдел " МДТ" при община А.. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на отдел "МДТ " при община А., чрез процесуалния си представител - адв. Гюров, в представения писмен отговор излага доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано на основание решение № 13170 от 7.12.2015 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 15794/2014 г., с което е отменено решение № 2630 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 2746/2014 г. на Административен съд - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение са дадени указания за установяване на правнорелевантни за спора факти, като бъдат събрани съответни доказателства, включително експертизи. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - В. е АУЗД № 208/10.05.2014 г., издаден от старши експерт в отдел "МДТ" при община А. потвърден с решение № Ж-128/11.07.2014 г. на началник отдел "МДТ" при община А., АД, с който в тежест на "Ф. Т. С. Е. М." АД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК са установени задължения, представляващи такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. в общ размер на главницата 205 727,17 лв., от които за услугата "проучване, проектиране, поддържане, експлоатация на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" в размер на 138 642,22 лв. и за услугата почистване на териториите за обществено ползване в размер на 67 084,95 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил АУЗД № 208/10.05.2014 г., потвърден с решение № Ж-128/11.07.2014 г. на началник отдел "МДТ" при община А., в частта с която на дружеството са установени задължения за ТБО в частта за "проучване проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъци за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. за сумата над 138 060.88 лв. до определения размер от 138642.22 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено, че "Ф. Т. С. Е. М." АД е концесионер на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. А., община А., представляващи земя и сгради. Последните сгради и имоти са декларирани от дружеството-касационен жалбоподател с декларации по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за издаването му. Въз основа на представените по делото доказателства и приложимата материално правна уредба, съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Изложени са съображения, че предвид същността на таксата битови отпадъци, нейната дължимост се поражда не само от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, но и наличие на действително престиране и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят въвежда изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. В случая съдът е приел, че съществено и определящо значение за възникване на задължение по чл. 62, изр. 1, пр. 3 ЗМДТ е имотът да попада в границите на територията на общината, за която кметът с нарочния акт по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугите по чл. 62, изр. 1, пр. 3 ЗМДТ. Изложени са доводи, че границите на землището, строителните, регулационните или границите на отделните имоти с предназначение "за обществено обслужване" са правно ирелевантни с оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в случая заповед № 801 от 28.10.2013 г. на кмета на О. А., с която, в р. III, т. 1 действието й е разпростряно върху всички имоти, попадащи извън районите на организирано сметосъбиране, находящи се на територията на община А.. Процесните имоти, представляващи част от Л. В., се намират в границите на административната територия на община А., т. е. в териториалния обхват на властта на кмета на общината. Обстоятелството, че имотите, предмет на концесията имат специфично предназначение, не е основание за отпадане на предвиденото от закона задължение. По изложените съображения съдът е приел, че са налице предпоставките на закона за възникване на задължението на дружеството за заплащане на определената такса. Относно другия компонент на ТБО -таксата за предоставяне на услугата за проучване, проектиране изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, съдът е приел, че се дължи, на основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Изложил е доводи, че наред с изискванията за определяне на границите на районите, вида на предлаганите услуги и размера на таксата /ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ/, като фактическо основание за възникване на задължението за заплащане на тази такса, законът поставя изискването общината да поддържа депо за битови отпадъци. При това, таксата се определя въз основа на всички разходи, включващи проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, а не само такса за депониране, каквато заплащат фирмите, поддържащи чистотата на територията на летищния комплекс. С. е приел, че посочените доказателства категорично установяват, че община А. стопанисва Регионално депо за неопасни отпадъци на основание Комплексно разрешително № 345-НО/2008 г. в ПИ 000207 по КВС на землище с. В., съгласно Разрешение за ползване № СТ-05.1584/2013 г. на ДНСК, представено, като доказателство с административната преписка. При доказано основание на задължението за заплащане на такса за компонентата "депо" от дружеството, съдът е определил размера, така както е установен от допуснатата и приета по делото тройната експертиза - 138 060.88 лв. Предвид изложените съображения, съдът е приел, че оспореният акт следва да бъде отменен в частта, с която на дружеството е определена такса за битови отпадъци в частта за "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците" за сумата над 138 060.88 лв - до пълния размер от 138 642.22 лева. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на начислената ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от с. з. в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и, че той реално е предоставил определените видове услуги. Норма на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а съгл. чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Изложеното означава, че третия компонент - таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване, се дължи само за имоти, намиращи се в населените места. В случая видно от доказателствата по делото имотът на касаторът се намира в местност, която е извън границите на всяко едно от населените места на територията на община А., но в землището на община А.. Това му местоположение го изключва от кръга на имотите, за които се дължи третият компонент от ТБО - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Имотът не попада и в раздел III на заповедта, доколкото не се намира в обхвата на населените места. При дефиниция в позитивното право на населено място - чл. 3, ал. 3 ЗАТУРБ, която го определя като исторически и функционално определена територия с постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници, при наличието на различно съдържание на понятието "територия на населеното място" - чл. 18 ЗАТУРБ и § 5, т. 6 ЗУТ, съгласно който територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, и при изричното законово изискване за определяне на "границите на районите", в които общината ще престира услугата, в случая не може да се направи извод, че в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на община А. е изявил воля за престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за територията, на която се намира имотът на касатора и която попада извън всяко едно населено място на територията на община А.. Следва ясно да се разграничи задължението за данък, което възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място, и задължението за ТБО, за възникването на което наличието на правна връзка с имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е една от предпоставките. Без престиране на услугата задължението за такса не възниква. А волята за престирането на услугата се обективира в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че районът, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", не може да възникне и задължение за нейното плащане. Ето защо следва да се приеме, че за тази услуга такса не се дължи. Изложеното квалифицира оспорения АУЗД в частта, с която е определено задължение за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 67 084,95 лв. за 2014 г., като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му в тази част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се събира такса за поддържане на депа за битови отпадъци в случаите, когато няма такива. По делото са представени доказателства, че на територията на община А. функционира депо за битови отпадъци в с. В., и че именно там се депонират отпадъците, кумулирани от дейността на летищния комплекс, събирани от "Е. И. В." ЕООД по договора с "Ф. Т. С. Е. М." АД. Именно поради това и по аргумент за противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ дружеството дължи ТБО в тази й част, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определените на касатора задължения за ТБО за 2014 г. - за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване", следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид този изход на спора решението на административният съд се явява частично неправилно и в частта за разноските, тъй като същите следва за бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Ето защо в тази част решението следва да бъде отменено в частта за сумата над 9363 лева/девет хиляди триста шестдесет и три/. Съразмерно с уважената част от жалбата на "Ф. с. Е. М." АД също следва да се присъдят разноски в размер на 2546 лева/ две хиляди петстотин четиридесет и шест лева/ платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция . С оглед направените от двете страни искания за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, същите следва да бъдат уважени, като разноските бъдат определени пропорционално, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. На община А. следва да се присъди сумата от 3082 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата, а на касатора сумата от 108 лева - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение