Решение № 9431 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Любов и Светлина срещу Решение 794 от 29.12.2023 г. на Административен съд Монтана по адм. дело 726/2023 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружението срещу Решение РД-02-14-909 от 23.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия" 2014-2020 г. (Програмата,) с което му е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по Договор за услуга СВ007.2.11.204-РР3 от 14.02.2020 г. сключен с изпълнителя Фондация Развитие на Северозападна България , за нередност за нарушение на чл. 61 и чл. 178, § 1 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013,/ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и връзка с т. 2.5.4 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 15.07.2019), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че от страна на първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, определени в чл. 172а, ал. 2 АПК, изразяващи се в необсъждане на изложените от него доводи за липса на субекти между които изобщо да се търси каквато и да е свързаност, както и предвид липсата на собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт.

Счита изводите на съда за наличие на конфликт на интереси между представителя на бенефициера и лицето, с което изпълнителят е сключил граждански договор, за неправилни и необосновани, тъй като за визираното лице Е. Р. липсват каквито и да е констатации да е оказвала влияние на бенефициера да сключи договор с този изпълнител или пък на изпълнителя, да сключи договор с нея.

Твърди, че от страна на съда безспорно е прието и установено, че лицето Е. Р. е ангажирана от фондация Развитие на Северозападна България в качеството и на избран изпълнител по проведената процедура, без УО да е изследвал кога е ангажирана г-жа Р., като съдът приема, че това се е случило след като изпълнителят вече е бил избран.

Излага доводи за немотивираност изводите на съда, че при вече избран изпълнител, наличието на роднинска връзка на представляващия бенефицира и ангажиран след процедурата по избор експерт на изпълнителя, е обстоятелство повлияло на избора и допълва, че такава пряка зависимост между проведената процедура и последващото сключване на граждански договор с посоченото лице нито е твърдяна в административния акт, нито е доказвана от органа, нито е изследвана от съда.

Твърди, че дори и да се приеме някаква свързаност между наетото лице от изпълнителя за провеждане на обучение и представляващия възложителя, тази свързаност няма как да повлияе на сключването или на изпълнението на вече сключен договор.

Сочи, че съдът неправилно установява такава зависимост, без да изложи мотиви в тази насока и без да съобрази, че и в акта на УО такива мотиви липсват, което представлява самостоятелно нарушение на изискванията на форма на акта, определение в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Обосновава, че съдът неправилно прилага материалния закон и приема, че е налице конфликт на интереси по сочените в чл. 61, параграф 3 от регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 признаци, а именно семеен живот, икономически интерес, както и друг пряк или косвен личен интерес, като допълва, че в Насоките на ЕК изрично е посочено, че конфликтът на интереси не се прилага за кандидати, оференти, заявители и изпълнители и не следва да се използва по отношение на тях.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение. В допълнително представена молба се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Приложим ли е чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, /ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 при провеждане на единична процедура ( single tender ) и опростена процедура ( simlified procedure ) за избор на изпълнител съгласно правилата заложени в т. 2.6.4 и т. 3.5.2, т. 2.6.1, т. 2.6.8. и т. 3.3.3 от Практическо ръководство относно договорните процедури за външни дейности на Европейския съюз ( PRAG вер.2019.0) при определяне на финансова корекция в тежест на икономически оператор в хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за присъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г.?

1. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на избрания изпълнител по засегнатия от потенциална финансова корекция договор, да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство? , които въпроси намира, че са от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор.

Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адвокат Е. Р..

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващият орган по Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС България Сърбия" 2014 -2020 г., оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна.

Иска съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение над установените минимални размери.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.08.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ ИПП ТГС България Сърбия" 2014-2020 и Столична Община водещ партньор, е сключен договор за субсидия РД-02-29-221, за изпълнение на проект "Повишаване на туристическата активност на София и Ниш". Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Туристическа организация Ниш, Република Сърбия и партньор 3: Сдружение "Любов и светлина", Република България. Проектът е с общ бюджет 546 973, 27 евро.

В изпълнение на проекта от страна на партньор 3 Сдружение Любов и светлина е отправена покана за тръжна процедура за Организиране на събития по проект CB007.2.11.204 Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш до Фондация Развитие на Северозападна България .

На 14.02.2020 г. между Сдружение Любов и светлина и Фондация Развитие на Северозападна България е сключен договор за услуга с предмет: Организиране на събития по проект CB007.2.11.204 Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш , посочени в офертата на изпълнителя Част Б: Формат на офертата, която ще бъде предоставена от оферента на стойност 8120, 00 евро с ДДС.

На 04.07.2023 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България Сърбия" 2014 - 2020 г. уведомява Сдружение Любов и светлина за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция, като на сдружението е предоставена възможност за подаване на възражения.

На 20.07.2023 г. Сдружение Любов и светлина представя възражение.

На 23.08.2023 г., с Решение РД-02-14-909, ръководителят на УО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, определя финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договора от 14.02.2020 г. за услуга с Фондация Развитие на Северозападна България , за нарушение на чл. 61 и чл. 178, § 1 от Регламент 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2.5.4 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника заповед РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя М. Обретенов директор на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество за ръководител на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия" 2014-2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът приема, че по делото е безспорно установено и от страните не се спори по обстоятелството, че лицето Е. Р. е ангажирана от Фондация Развитие на Северозападна България , в качеството й на избран изпълнител по проведената единична процедура и във връзка с изпълнението на сключения между тази Фондация и бенефициера договор за услуга, както и по това, че представляващият бенефициера Д. П. (Председател на Сдружение Любов и светлина ) и Е. Р. са сестри.

Първоинстанционният съд заключава, че самият факт на установени близки родствени отношения между представляващия Сдружението бенефициер и ангажирания от стана на избрания изпълнител, лектор, сам по себе си поражда основателни съмнения за потенциално неправомерно влияние, което от своя страна поставя интересите на тези, други по смисъла на закона, финансови участници, в конфликт с интересите на Съюза, което несъмнено обосновава и конфликт на интереси по сочените в чл. 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, признаци.

Приема, че в конкретния случай е налице съвкупност от признаците семеен живот, икономически интерес, както и друг пряк или косвен личен интерес, като от страна на УО правилно е установено, наличието на близки родствени връзки между представляващия бенефициера и лицето, избрано за лектор от изпълнителя по сключения между тях договор, които отношения засягат доверието в безпристрастността при вземането на решение от страна на бенефициера за избор на изпълнител.

Обосновава изводи, че констатираната родствена връзка е обективен факт, който сам по себе си обосновава конфликт на интереси, като този конфликт, според законодателя не следва да се проявява единствено по време на сключването на договора, тъй като същия подлежи на установяване на всяко равнище и във всеки един етап от развитието на процедурата, в който смисъл е чл. 61 от Регламента и допълва, че ирелевантно е обстоятелство дали лицето е получило възнаграждение за извършената работа или не.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правната рамка за инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, включително Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП II), се съдържа в Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Предвид необходимостта от допълнителни конкретни правила е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Съгласно чл. 37, параграф 1 от Регламент 447/2014, по отношение на функциите на управляващия орган се прилагат член 125 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и член 23, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент (ЕС) 1299/2013.

С одобрената от Европейската комисия Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия CCI 2014 ТС16 15 СВ007" са определени приоритетите за сътрудничество между Република България и Република Сърбия за програмен период 2014 2020.

Основните правила за изпълнението на Програмата са определени с Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия CCI 2014 ТС16 15 СВ007" между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, ратифициран със закон, приет от 44-то НС на 07.09.2017 г. - ДВ, бр. 75 от 2017 г., издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 101 от 19.12.2017 г., в сила от 24.11.2017 г. (Меморандума).

В чл. 3, ал. 3 и 6 от Меморандума са дадени дефиниции на понятията бенефициер и нередност. Съгласно ал. 3 от посочения член, Бенефициер/Партньор по проект е институция/организация, участваща в изпълнението на дейности по проекти, допустими за финансиране със средства от Европейския съюз. Видно от чл. 20, ал. 2 от Меморандума УО следва да гарантира, че всяка сума, платена в резултат на нередност, се възстановява от водещия бенефициер. В случай, че водещият бенефициер не успее да осигури възстановяване на средствата от другите бенефициери или ако УО не успее да възстанови средствата от водещия бенефициер, то държавата участничка, на територията на която се намира съответният бенефициер, следва да възстанови на УО неправомерно платените на този бенефициер средства в рамките на една година от датата на регистриране на нередността.

Безспорно е, както е посочено и в обжалваното решение, че фактическият състав на нередността дефиниран в член 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, приложим за процесния програмен период, съдържа три кумулативни елемента: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Разпоредбата на чл. 6 ЗУСЕФСУ предвижда управлението на средствата от ЕФСУ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество, да се осъществява съгласно приложимите за тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България. В съответствие с § 5, т. 4 ДР ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, както следва: органите за управление и Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III; при извършване на финансови корекции органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Понятието "бенефициер" е дефинирано в член 2, т. 10 от Регламент 1303/2013 и означава публична или частна организация, и само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР физическо лице, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от настоящия член организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от настоящия регламент организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно.

Съдът приема, че е налице първият елемент от определението за нередност и спорът по делото е относно наличието на втория елемент на фактическия състав на нередността нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право.

Въз основа на приетите по делото доказателства изводът за наличие на първия елемент от определението за нередност се явява неправилен.

Видно от сключения договор за субсидия РД-02-29-221 от 19.08.2019 г. по проект Повишаване на туристическата активност на София и Ниш , същият е подписан от УО на Програмата за сътрудничество Интеррег България - Сърбия 2014-2020 г. и водещия партньор Столична Община. Съгласно чл. 1, т. 3 от същия, водещият партньор поема задължението да реализира проекта в сътрудничество със следните "партньори", както следва: партньор 2 "Туристическа организация Ниш, Република Сърбия" и партньор 3 Сдружение "Любов и светлина". Между посочените "партньор" попада и Сдружение "Любов и светлина", което провежда конкретната тръжна процедура, предмет на проверка от ръководителя на УО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за субсидия, водещият партньор гарантира, че има право да представлява всички партньори, а съгласно ал. 2 водещият партньор определя договореностите за своите отношения с партньорите, участващи в операцията, в Споразумение за партньорство по проекта (Приложение 2), включващо, наред с другото, разпоредби, гарантиращи доброто управление на средствата, разпределени за операцията, включително договореностите за възстановяване на неправомерно платените суми. Видно от чл. 10, ал. 4, т. 4 водещият партньор осигурява изпълнението на цялата операция и трябва да прехвърли съответната бюджетна сума на партньорите, участващи в операцията, съгласно Споразумението за партньорство по проекта (Приложение 2) и проверените разходи. В чл. 16, ал. 6 от договора е регламентирано, че в случай на допусната нередност водещият партньор е отговорен за възстановяване на цялата сума на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередностите, извършени от партньор, водещият партньор има право да изиска тези суми на отговорния партньор, за да ги плати на УО. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба, ако водещият партньор не успее да възстанови неправомерно платените пари от партньора/ите, той ще информира УО и ще изпрати всички необходими документи, за да може УО да предприеме всички необходими мерки, предвидени от действащото законодателство. Видно от чл. 24, ал. 3 от договора водещият партньор предоставя копие от договора и неговите приложения на всеки партньор. В ал. 4 от посочената разпоредба са изброени приложенията към договора, сред които Споразумението за партньорство по проекта (Приложение 2).

От цитираното по-горе съдържание на договора за субсидия и споразумение за партньорство, не може да се направи безспорен извод, че Сдружение "Любов и светлина", посочено в договора за субсидия като партньор, но не и страна по него, попада в понятието "бенефициер" по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент 1303/2013, съответно, че притежава качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и е правен субект, който е допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция.

С Определение от 27.11.2023 г. по адм. дело 726/2023 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните при насрочване на делото, но нито с посоченото определение, нито в хода на съдебното производство е дал указания на ответника да представи относими доказателства във връзка с установяване качеството на икономически оператор на Сдружение Любов и светлина , участващо в използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. По делото не са представени приложенията към Договора за субсидия РД-02-29-221 от 19.08.2019 г., сред които Споразумение за партньорство по проекта, явяващо се Приложение 2, както и проектното предложение на Сдружение Любов и светлина . По делото не са представени и условията на Програмата, които към настоящия момент не са публичнодостъпни.

Установяването на посоченото обстоятелство е елемент от материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. В тежест на административния орган, като издател на акта е да го установи, тъй като въз основа на него е определена финансова корекция на сдружението. За посоченото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да му даде конкретни указания. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В случая Административен съд Монтана не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При наличните по делото доказателства, направеният с решението извод за наличие на първия елемент от фактическия състав на нередността се явява неправилен и необоснован.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Монтана, съобразно дадените по-горе указания.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС):

Върховният административен съд, като се запозна с конкретно поставените от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното:

Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

Преценката за наличието на предпоставките и изключенията е необходимо да се извърши на основата на съдържанието на предложения от касационния жалбоподател въпрос за отправяне на преюдициално запитване.

В случая поставените от касационния жалбоподател въпроси не обуславят наличие на изискванията по чл. 628 - чл. 629 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за допускане на преюдициално запитване. Въпросите са формулирани общо и хипотетично, касаят принципни положения, а не тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, поради което поставянето им е безпредметно, като с поставянето на същите не се цели решаване на делото по същество. Практиката на СЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на съюзното право при решаването на конкретен правен спор. С формулираните въпроси не се иска тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните твърдения на касатора относно обстоятелства във връзка със спора по делото, което е недопустимо.

В обобщение на изложеното настоящият състав счита, че нито един от въпросите по искането за отправяне на преюдициално запитване не е необходим за правилното решаване на делото.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,