Решение № 19 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 492/2009 г.

Решение № 19 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 492/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. Г. от гр. С. против решение от 15.11.2007 г. на Окръжен съд гр. М., постановено по гр. д. № 125/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение. Ответницата по касационната жалба Е. П. Ц. от с. Б., област Монтана не взема становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си въззивният съд е оставил в сила решението на Районен съд гр. Б., постановено по гр. д. № 19182006 г. по описа на същия съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Й. Г. правото на собственост на Е. П. Ц. на недвижим имот, представляващ лозе от 1,115 дка в м. "Л.", имот № 040012 по картата на землището на с. Б., област М. и е осъден Д. Й. Г. да предаде владението върху гореописания недвижим имот на Е. П. Ц. и е отменен констативен нотариален акт № 303, т.I, нот. д. № 1023/22.04. по описа на Районен съд гр. Б.. Със същото решение въззивният съд е обезсилил горепосоченото решение на първоинстанционния съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на М. Г. Д. правото на собственост на Е. П. Ц. по отношение на гореописания недвижим имот, отменен е горепосочения констативен нотариален акт в частта по отношение на М. Г. Д., като недопустимо и е прекратено производството по делото по отношение на М. Г. Д. Предмет на касационната жалба е частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е констатирал, че предмета на спора по заявения от ищцата Ц. ревандикационен иск е възстановеният по реда на ЗСПЗЗ, след приключила предвидената по закона административна процедура, земеделски имот в местн. "Л." в землището на с. Б., съгласно решение № 1014/01.02.1999 г. на ОСЗГ Б., която земеделска земя е била внесена в ТКЗС от наследодателя на ищцата, извън регулацията на населеното място и като такава не е могла да бъде придобивана по давностно владение от ответника, като по отношение на изградената постройка от последния, не е налице учредено право на строеж. След като въззивният съд е отбелязъл, че имота е индивидуализиран като годен обект на правото на собственост с горепосоченото решение на ОСЗГ от 1999 г., от който момент е могла да тече придобивна давност в полза на ответника, същата не е спирана и прекъсвана до предявяването на ревандикационния иск - 15.05.2006 г., поради което в полза на последния не е изтекъл необходимия предвиден от закона срок, годен да го направи собственик на процесния имот на оригинерно основание. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си касаторът твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи, тъй като не се е съобразил с доказателствата по делото, установяващи собствеността на ответника върху процесния имот. В подкрепа на това свое твърдение, касаторът се позовава на приложените към делото граждански дела от 1999 г. и 2000 г., според доказателствата по които на наследодателката съпругата на ответника М, починала 24.10.2001 г., преди предявяване на настоящия иск, и негова такава П. Т., е бил отчужден недвижим имот в с. Б., съгласно протокол № 4/14.05.1959 г. от заседание на ИК на ОбНС и са били обезщетени с процесния имот, като го застроили и за който впоследствие се снабдили с констативен нотариален акт, като се позовава на разпоредбата на член 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което препятства възможността за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от приложението към настоящото производство гр. д. № 188/1999 г. по описа на Районен съд гр. Б. и гр. д. № 15/2000 г. по описа на Окръжен съд гр. М., с решението постановено по първоинстанционното производство е бил отхвърлен предявеният от М. Г. Д. и Д. И. Г. иск против Е. П. Ц., за заплащане на сумата от 2222 лева извършени подобрения в имот в м."Липа, в землището на с. Б. имот, като неоснователен и недоказан, което е потвърдено и от въззивната инстанция с решение по горепосоченото дело. По тези производства, както и по настоящото производство липсват доказателства, че на М. Д. и Д. Г. е отчужден недвижим имот, както и липсват доказателства за установена родствена връзка с лицето П. Т. Единствено на лист 21 от делото пред Районен съд гр. Б. е приложена декларация от 1970 г., изходяща от лицето П. Т. Г., с която декларира, че построената от Д. Г. и съпругата му М. Д. къща, в место дадено й от ТКЗС за лично ползване, е изградена само със средства на последните и деклараторката няма претенции за същата. Очевидно твърдението на касатора, че процесния имот е получен в обезщетение на отчуждено дворно място на П. Т. не се подкрепя от доказателствата по делото, напротив според съдържанието на посочената декларация има данни, че е било отстъпено за лично ползване на последната от ТКЗС. Освен това правилно съдът е приел, че липсват доказателства за родствена връзка между страните, освен изявлението в показанията на свидетеля Г, което дори и да би било налице, не обосновава по никакъв начин твърдението на касатора за получен от наследодателката в резултат на отчуждение на неин имот, на процесния имот. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд