Решение № 8338 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 807/2010 г.
ВАСПетчленен състав21.06.2010 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11059 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 14923 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ПД - 109 от 04.07.2008 г. на министъра на транспорта. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8338 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 807/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Илияна Ангелова, в качеството й на процесуален представител на Борислав Аспарухов Тодоров, представляващ "Пиргосплод" АД, срещу решение № 11059 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 14923 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ПД - 109 от 04.07.2008 г. на министъра на транспорта. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ирен Геренска. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е била заповед № ПД - 109 от 04.07.2008 г. на министъра на транспорта, сега министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията), с която се прекратява откритата с решение № РТ - 9 от 28.05.2007 г. процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ имот с пл. № 3106 с площ 4610 кв. м по кадастрален план на гр. Поморие, ж. п. гара Поморие, при посочени граници, съгласно акт за частна държавна собственост № 3144 от 17.05.2004 г., поради отказ на областната администрация на гр. Бургас да издаде заповед за определяне на купувач, цената и условия за плащане. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно, че жалбоподателят е участник в открита с решение № РТ - 9 от 28.05.2007 г. на министъра на транспорта процедура за продажба на недвижим имот частна държавна собственост, представляващ описания по-горе имот, като продажбата да бъде извършена по реда на Глава V от ППЗДС чрез провеждане на търг с тайно наддаване, определена е начална тръжна цена, определени са и другите условия за провеждането му. Определената комисия за провеждане на търга е отразила действията си в протокол от 16.07.2007 г. и с решение е класирала на първо място "Пиргосплод" АД, който протокол е утвърден от министъра на транспорта. В същия е отразено, че представителят на областната администрация - Силвия Димитрова, началник отдел "Държавна собственост" отсъства при провеждането на търга и при спазено условие по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС за състава на комисията, последната е провела търга и е взела решението си за класиране на участниците. По делото са приложени две писма, посочени в заповедта като основание за издаването й, представляващи кореспонденция между областния управител на Бургаска област и Генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура", Централно управление и между последния и министъра на транспорта за довършване на процедурата от областния управител. От тази кореспонденция се установява, че областният управител отказва да издаде заповед за довършване на процедурата поради нарушение, а именно неучастие на негов представител в работата на тръжната комисия. Това е основанието, на което министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията се е позовал и е прекратил процедурата с обжалваната заповед. От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. В ППЗДДС, Глава Пета е уредена процедурата за продажба на имоти - частна държавна собственост, която е приложима според чл. 59, ал. 1 от ППЗДС и за продажбите на имоти частна държавна собственост, предоставена за управление на министерството на отбраната, министерството на вътрешните работи и на държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Първоинстанционния съд е анализирал разпоредбата на чл. 59 от ППЗДС, за да обоснове извода си. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ППЗДС процедурата за провеждане на търга се открива с решение на съответния министър, което съдържа реквизитите по чл. 43 от същия правилник, като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождението на имота. Съгласно чл. 59, ал. 5 от ППЗДС органът по ал. 2, съответният министър, утвърждава протокола на комисията и го изпраща на областния управител по местонахождението на имота заедно с цялата преписка, който издава заповед за определяне на купувача, цената и условията за плащане и подписва договора по реда на чл. 56 - чл. 58 от ППЗДС. В случая е безспорно установено, че в работата на тръжната комисия не е участвал представител на областната администрация, което е нарушение на материалните изисквания по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС. Съдът е приел, че това констатираното нарушение е мотивирало областният управител да не издава заповед, с която да довърши процедурата, въпреки извършеното класиране от тръжната комисия, което негово действие от друга страна е и основание за министъра да я прекрати, което правомощие не може да му отрече, макар и да не е посочено изрично в ППЗДС. Такива правомощия са изрично посочени в хипотезите по чл. 46 от ППЗДС, когато такова предложение се прави от самата тръжна комисия, при нормалното протичане на процедурата, а когато самата комисия е допуснала нарушение в работата си на още по силно основание следва да се признае правото на министъра в случая да прекрати процедурата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не се спори, че тръжната комисия е провела тръжната процедура без участие в състава й на представител на областната администрация по местонахождение на имота, което е съществено нарушение на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ППЗДС, която изисква в комисията задължително да се включи поне един представител на областната администрация. Допуснатото нарушение на процедурата на търга е мотивирало областния управител да не издаде заповед по чл. 59, ал. 6 от ППЗДС. При наличие на това обстоятелство министърът, който е компетентен орган по чл. 59, ал. 2 от ППЗДС да открие процедура за провеждане на търга, е прекратил откритата от него процедура по аргумент от чл. 46 от ППЗДС. В разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ППЗДС е предвидено задължително изискване относно състава на тръжната комисия, като в чл. 59, ал. 3 от ППЗДС е въведено допълнително изискване за задължително включване в състава й на поне един представител на областната администрация по местонахождение на имота при провеждане на търг за продажба на имоти частна държавна собственост, предоставени за управление на министерство на отбраната, министерство на вътрешните работи и на държавни предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, както е в процесния случай. Касационните възражения са наведени към законосъобразността на административния акт, който не е предмет на касационен съдебен контрол. Предмет на последния контрол е постановеният съдебен акт след развило се съдебно производство по преценка законосъобразността на същия този акт. Първото е насочено към неотчитане на принципа за разумно и справедливо упражняване на правомощията от страна на самия административен орган, което в случая е налице и което води до липсата на мотиви. Следва да се отчете, че това възражение е неоснователно, доколкото административният орган при постановяване на акта си се съобразил със събраните доказателства, съответно е отчел фактически установеното в производството по него, посочил е правните основания, на които се позовава, респ. е изложил мотиви при издаване на акта. Не представлява съществено нарушение непосочването на обжалваемостта или не на издадения административен акт, респ. съобщаването му, понеже това не препятства правото на процесуална защита на адресата на акта чрез обжалване по административен или съдебен ред, съответно не рефлектира върху допустимостта на жалбата му. По повод последното възражение относно съотношението между общия и специалния закон, респ. нормативна уредба при която е проведен обсъждания търг не рефлектира върху правилността на решението, понеже преценката е за правилното и законосъобразно приложение от страна на административния орган на тези разпоредби. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,