Решение № 11399 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8260/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. А., гражданин на Афганистан, чрез адв. Христов, против Решение 14685 от 29.04.2025 г., постановено по адм. дело 592/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата и липса на мотиви Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Афганистан. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на М. Н. А., алтернативно да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Н. А., гражданин на Афганистан, против Решение 13517 от 27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежищата и бежанците /ЗУБ/, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на М. Н. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е счел за правилна и обоснована преценката на административния орган, че молбата за предоставяне на международна закрила е неоснователна. Посочил е, че на фона на общата обществено- политическа и социално- икономическа обстановка в Афганистан, М. Н. А. е направил неумел опит да представи бежанска история, ползвайки общоизвестни за страната факти с цел да получи закрила. Изтъкнал е, че общата обстановка в Афганистан не може да обуслови основателен страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и че единствената цел на бежанската история на оспорващия е да придобие международна закрила, като опасенията на афганистанския гражданин от преследване от страна на талибаните са единствено израз на неговата защитна теза. Първоинстанционният съд е споделил изцяло приетото от административния орган, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, защото той не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951г., а мигрант, търсещ по- добър живот. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че по отношение на М. Н. А. не са налице предпоставките, визирани в чл. 9 от ЗУБ. Подчертал е, че събраните доказателства и най- вече бежанската история на молителя водят до извода, че същият е напуснал Афганистан не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито поради това, че е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а поради лични причини, базирани на желанието му за по- добър живот. Съдът е заключил, че представената от жалбоподателя бежанска история и доказателствата по делото по никакъв начин не обуславят наличието на законовите предпоставки за предоставяне на между народна закрила. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно Административен съд - София- град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Н. А.. Съгласно посочената разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразно чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, М. Н. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Съгласно § 196 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. В настоящия случай правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, следователно е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Неоснователни са и възраженията, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При постановяване на оспореното решение първоинстанционният съд подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на М. Н. А. и е достигнал до верен извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а именно реална опасност от посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последните са преценявани от съда въз основа на доказателствата по делото и съобразно относимите разпоредби на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, съотв. Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, Европейската конвенция за правата на човека, както и на практиката на СЕС. Същият подход е приложен и от административния орган, който подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до заключение, че не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Извършен е анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Афганистан с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Изследване на ситуацията в страната на произход е направено и в обжалвания съдебен акт към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Афганистан. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на М. Н. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан - управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. В проведеното интервю М. Н. А. е посочил, че всичките му близки продължават да живеят в Афганистан. При преценката дали са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут настоящата инстанция съобразява информацията, предоставена от Европейската Агенция за убежището, според която може да се заключи, че два основни паралелни вътрешни въоръжени конфликта по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., се провеждат на територията на Афганистан: между фактическото правителство на Талибаните и съпротивата на NRF и AFF; и между талибанското правителство и ISKP. Конфронтациите и инцидентите, свързани с тези конфликти, засягат предимно някои провинции или отделни градове. По отношение на провинциите, в които се случват сблъсъци и инциденти, трябва да се пристъпи към оценка, за да се провери дали останалите критерии по член 15, буква в) от Директивата също са изпълнени кумулативно. Според актуалната информация на Агенцията две въстанически групировки се противопоставят на управлението на Талибаните с въоръжена сила: едната е водена от групи за съпротива, включително NRF и AFF, а другата - от ISKP (ИДИЛ). Тези групи са активни в някои райони, но никоя от тях не е успяла да завладее значителна територия или да формира сериозна заплаха за управлението на талибаните. От значение за спора е втората групировка ISKP ИДИЛ. Нейната дейност традиционно е съсредоточена в Кабул и в източните провинции на страната, по-специално в Кунар и Нангархар, както и в някои северни райони. През 2023 г. и след това нападенията на ISKP са намалели. Тези нападения, които са продължили през 2023 г., са били насочени срещу Талибански служители и не е имало големи нападения срещу хазари или шиити от септември 2023 г., т. е. в последните години ISKP се е преориентирала към нападения предимно срещу талибани и високопоставени държавни служители, както и срещу чуждестранни цели, включително руското посолство, пакистанското посолство и хотел, собственост на китайци, в Кабул. Според данни на Доклада към 12 януари 2024 г. в провинция Нангархар не съществува реална опасност от тежки посегателства. Посегателства с по-висок интензитет се наблюдават в провинциите Бадахшан, Баглан, Кабул, Панджшир и Тахар. Това насилие обаче не достига високо ниво на безогледно насилие според доклада. Следователно е необходимо установяване сред характеристичните особености на кандидата високо ниво на индивидуалните елементи, за да се обоснове субсидиарно нуждата от закрила съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, каквито практически нито се твърдят, нито се установяват. Освен това значителна част от смъртните случаи сред цивилното население в тези провинции се счита за резултат от инциденти, свързани със сигурността, т.е. за косвени жертви на евентуален конфликт. Сочените обстоятелства се потвърждават и от данните в представените пред настоящата касационна инстанция справки МД-02-377/04.07.2025 г. и МД-02-161/31.12.2024 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Афганистан, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Във връзка с така установената обществено- политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по- висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В допълнение, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща цялостното поведение на чужденеца. Прави впечатление бежанската история на М. Н. А., а именно, че след напускането на Афганистан и двумесечен престой в Иран той е преминал нелегално през границите на няколко държави. Молителят нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава". Безспорно е също, че не е имал намерение да поиска закрила от компетентните власти в Република България. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред като е искал да премине през България в посока Сърбия. Посочил е, че целта на преминаването е достигането до Германия. При подаване на молба за международна закрила в Германия поради съвпадение на пръстовите отпечатъци е върнат в България по силата на Регламент (EС) 604/2013 на Европейския Парламент и на Съвета (Регламент Дъблин III). В интервюто е изразил изричното си желание да отиде в Германия като заявява, че не по свое желание е в България Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. М. Н. А. е напуснал Афганистан, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 13517 от 27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение