Решение № 500 от 12.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1518/2013 г.

Решение № 500 от 12.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1518/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 30095/2012 г. на Районен съд гр. Монтана и внохд. № 127/2012 г. на Окръжен съд гр. Монтана, образувано по искане на осъдения О. П. И. В съдебно заседание осъдения и защитника му не са взели участие, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 24.01.2013 г. постановено по внохд. № 127/2012 г. на Окръжен съд гр. Монтана е потвърдена присъда по нохд. № 30095/2012 г. на Районен съд гр. Монтана. С посочената присъда подсъдимия тогава О. П. И., е признат за виновен на 10.12.2011 г. в [населено място] се заканил с убийство на Г. И., като заканите били съпроводени с произведени изстрели, със законно притежаван газов пистолет и думите "сега ще умреш", като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство и на В. И., като заканите били съпроводени с изстрели от същия газов пистолет и с думите "ще ви избия, ще ви избия" и със - "сега слагам бойните патрони и те стрелям", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. На основание чл. 23 НК е определено едно общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата И. е оправдан по същото обвинение, спрямо същите пострадали, станало според обвинителния акт на 28.10.2011 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И.: Основното оплакване в искането е за нарушено право на защита, при събиране и оценка на доказателствата допуснато от първоинстанционния съд. Възразява се и по това, че на 8.05.2012 г. Районния съд в гр. Монтана е дал ход на делото, въпреки представен болничен лист на осъдения за същия ден /установяващ уважителна причина за неявяването му/ и искане на защитника - заседанието да бъде отложено. Доводите са основателни. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 8.05.2012 г. по нохд. № 30095/2012 г. на Районен съд гр. Монтана, въпреки представения болничен лист /вярно без отразено - "важи за пред съд"/ и въпреки изявлението на редовно упълномощения защитник на подсъдимия тогава И. - съда е дал ход на делото в нарушение на чл. 269, ал. 1 НПК, по силата на която разпоредба присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително /виж чл. 93, т. 7 НК/. Мотивите на съда за даване ход на делото - "липсва изрична молба на подсъдимия, че желае лично да присъства в съдебно заседание... подсъдимия се укрива и се опитва да шиканира процеса... уведомен е, че ако не се яви по уважителни причини, същото ще бъде разгледано в негово отсъствие... намира, че са изпълнени изискванията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК" /нормата няма отношение и касае случай, в който подсъдимия не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия без да уведоми съответния орган - обстоятелства, които не са налични/, са вътрешно противоречиви и очевидно несъответни на разпоредбата на процесуалния закон. В това съдебно заседание са конституирани пострадалите като частни обвинители, даден е ход на съдебното следствие и са разпитани всички свидетели на обвинението и приети заключенията на вещите лица, т.е. ангажираните от обвинението доказателства са събрани в отсъствието на подсъдимия.В следващото съдебно заседание подсъдимия се е явил, разпитани са свидетелите на защитата, допуснати са очни ставки между подсъдимия и частните обвинители и между частните обвинители и един от свидетелите на защитата. Подсъдимия е оспорил заключението на вещото лице по балистичната експертиза /прието в предходното заседание/, с мотива че стреля с лява ръка, а натривки са взети от дясната му ръка и то три дни след "инцидента", дал е обяснения по обвинението, ангажирал е чрез защитата си доказателства и делото е отложено за 5.06.2012 г. В съдебното заседание на тази дата, редовно призован подсъдимия отново не се е явил. Защитника му е заявил, че "няма връзка с него... но е разбрала от св. Й., че му се е наложило спешно да замине за София... че той /подсъдимият/ държи лично да разпита вещото лице З./ по оспорената експертиза/ и да доведе св. И.". Направено е искане делото да се отложи за друга дата. Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия /без да посочи основанието за това/, като е отразено, че се представлява "надлежно в процеса от упълномощен защитник".Преразпитано е вещото лице З., приети са писменните доказателства по делото, обявено е съдебното следствие за приключило, даден е ход на съдебните прения и след приключването им е обявена присъдата. Горе изложеното сочи на грубо нарушение на чл. 12, ал. 2 НПК - "страните в производството имат равни процесуални права", нарушен е чл. 15, ал. 2 НПК - "на обвиняемия /подсъдимия/ и на другите лица..., се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и интереси", на чл. 55, ал. 1 НПК - особено в частта му "да представя доказателства, да участва в наказателното производство, да прави искания, възражения бележки, да се изказва последен". На чл. 266, ал. 1 НПК - нарушена основна функция на председателя на състава относно "точното спазване на закона", както и посоченото по горе нарушение на чл. 269 НПК. Тук следва да се отбележи, че съдът е имал достатъчно процесуални възможности да санкционира "желанието на подсъдимия да шиканира процеса", ако има основание за такъв извод, които не е използвал. Нарушението на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия тогава И. - /право на присъствен процес, право да ангажира доказателства, право да оспори заключение на вещо лице, право на лична защита и на последна дума/. Въззивния съд, въпреки задължението си по чл. 314 НПК, не е констатирал посочените по горе нарушения и не е отменил присъдата на основание чл. 335, ал. 2 НПК, поради което и това решение, като постановено при съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение, при съществено нарушение на процесуалните правила, а искането на осъдения И. изцяло основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение