Решение № 19 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2014 г.

Решение № 19 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молбата на М. К. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 19.03.2012 г. по в. гр. д. № 428/2011 г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено по отношение на М. К. Ч., че И. М. В. е собственик на част с площ от 1089 кв. м. от ПИ с идентификатор 73198.512.389, за който имот кадастралната карта е одобрена със заповед № КД-14-11-320/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на А., която част е идентична с частта от имот с кад. № 3200 по кад. план на [населено място] от 1981 г., попълнен със заповед № 600/1996 г., попадащ извън регулацията на [населено място], на основание придобиване право на собственост върху описания недвижим имот, както чрез приемане на дарението, направено от неговите родители М. и Г. В. с н. а. № 73, том V, н. д. № 1075/2002 г. от 25.ХI.2002 г., така и на осъществявано давностно владение върху имота за периода от 20.02.1997 г. и до настоящия момент, като към владението, осъществено лично от него се присъединява и владението на неговите праводатели М. и Г. В. и че е допусната грешка в кад. карта на [населено място], като имотът, колориран в светлокафяв цвят, с площ 1089 кв. м., при граници, които минават по гранични точки 1, 10, 11 и 2 от скицата на вещото лице Т. на лист 71 от делото, като процесния имот следва да бъде отразен и записан в кадастралната карта на името на И. М. В. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заповед № КД-14-11-320/10.12.2009 г., с която е одобрена кадастралната карта на [населено място], е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № 26 от 09.04.2014 г. по адм. Дело № 267/2013 г. по описа на Административен съд-Ловеч. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата И. М. В. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение № 323/29.10.2014 г. молбата на М. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 3 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК само ако същото е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което след влизането му в сила е било отменено. Необходимо е следователно отмененото впоследствие постановление да е обосновало решаващия извод на съда за наличие или липса на определено право, а оттам за основателността на предявения иск. В случая се поддържа, че визираното в тази разпоредба на процесуалния закон основание за отмяна е налице, тъй като с решение на административния съд е прогласена нищожността на заповедта, с която е одобрено изменение на К. на [населено място], посочена в решението, чиято отмяна се иска и на която според молителя е основано това решение. Изложените в молбата за отмяна съображения за значението на заповедта за одобряване на изменението на К. в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР в редакцията на закона към момента на приключване на производството пред въззивния съд /сега чл. 54, ал. 2 З./ не могат да бъдат споделени. Действително необходимостта от предявяването на иск по реда на чл. 54, ал. 2 З. се основава на извършени отбелязвания в действащата кадастрална карта и на записванията в кадастралния регистър към нея. Съдебното решение обаче не се основава на действащата кадастрална карта по смисъла на чл. 303, т. 3 ГПК. В това производство се разрешава спор за материално право /в случая за принадлежността на правото на собственост/ върху конкретен имот и ако този имот не е нанесен като самостоятелен обект в действащата кадастрална карта, съдът постановява нанасянето му. Спорът за принадлежността на правото на собственост се разрешава според представените доказателства, удостоверяващи придобиването на правото, но не и на отбелязванията в действащата кадастрална карта и кадастрален регистър, доколкото само чрез съдържащите се в К. данни не може да се направи извод за принадлежността на правото на собственост. Нанасянето на имота като самостоятелен обект в К. е последица от така разрешения спор с цел привеждането й в съответствие с установените по съдебен ред права. Последващото прогласяване на заповедта за одобряване или за изменение на К. за нищожна връща отношенията към предхождащия издаването на заповедта момент, а именно необходимостта от издаване на валидна заповед за одобряване или изменение на К., в настоящия случай за изменение на К. на [населено място] съгласно указанията, дадени с решение № 149/28.ХI. 2008 г. на Административен съд-Ловеч по адм. д. № 98/2007 г., което ще представлява нов факт с правно значение за отношенията между спорещите страни. Преди издаването на нова заповед за изменение на К. общият съд не би разполагал с правомощия да разреши спор за принадлежността на правото на собственост по реда на чл. 54, ал. 2 З., а неиздадената все още заповед не би могла да бъде предмет на обсъждане по настоящето дело. Спорът за материално право по чл. 54, ал. 2 З. е свързан с конкретните нанасяния и отбелязвания в К. към момента на предявяване на иска и постановеното решение засяга само и единствено тези нанасяния и отбелязвания и то до момента, до който по предвидения в З. ред К. не бъдат изменени, т. е. действието им не отпадне. Последващото отпадане действието на К. в този смисъл е ирелевантно за правния спор, приключил с постановяване на влязло в сила съдебно решение. Поради тези съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице и подадената от М. К. Ч. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като в полза на И. М. В. бъде присъдена сумата 300 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение