Решение № 8577 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Заложна Къща Щедрите София ЕООД с ЕИК 200846835, гр. Бургас, ул. Цар Симеон 70 срещу Решение 1579 от 10.03.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 5943/2022 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение РС-57-1 от 20.04.2022 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е оставено без уважение искането на Заложна Къща Щедрите София ЕООД за заличаване на регистрацията на марка с рег. 84019 Щедрите, словна на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи изрично, че както административният орган, така и съдът правилно са установили основните факти, а именно че жалбоподателят е търговец, чиято фирма (регистрирана на 09.09.2009 г.) е използвана в Република България във връзка с предоставянето на парични заеми срещу залог от движими вещи, сделки с благородни метали и др. преди датата на подаване на заявката (08.11.2011 г.) за регистрация на процесната марка с рег. 84019 Щедрите словна, регистрира за стоки и услуги от класове 14, 35 и 36 на МКСУ идентични или сходни на предлаганите от дружеството, но въпреки това са достигнали до неправилен правен извод, че марката не следва да бъде заличена, тъй като не включва наименованието на фирмата в цялост. Подробно, включително със съдебна практика, обосновава тезата си, че съгласно чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО е достатъчно отличителната част от наименованието на фирмата да се включва в марката, за да подлежи последната на заличаване. Счита, че тъй като отличителната част от наименованието на фирмата разграничава търговеца от други търговци и пак тази част носи, и отличителната функция, която може да се засегне от търговската марка и да доведе до вероятност от объркване, че стоките/услугите на лицето притежател на марката произхождат от или са свързани със лицето притежател на по-ранното право върху фирменото име, ползвано за идентични стоки/услуги. Обосновава също, че доколкото елементи от фирменото наименование, които по нормативно задължение се включват във фирмата, какъвто е случая с елемента заложна къща съгласно чл. 3, ал. 5 от Наредба за дейността на заложните къщи, не следва да се включват в преценката идентичност между марката и фирменото наименование. Заключава, че отличителният елемент, както на търговското наименования, така и на процесната марка е елементът Щедрите, а между тях е налице висока степен на визуално и фонетично сходство и идентично смислово значение, а предвид идентичността на услугите е налице висока вероятност от объркване, поради което прави извод, че е изпълнен фактическия състав на чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО и процесната марка следва да бъде заличена. Иска обжалваното съдебно решението да бъде отменено, както и оспореното решение на председателя на ПВ, а административната преписка да бъде върната на последния за ново произнасяне с указания за заличаване на марката. Претендира разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба председателят на ПВ, счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа писмения отговор, според който обжалваното решение е правилно, тъй като липсват основания за заличаване на процесната марка в хипотезата на чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО, поради липсата на по-ранното търговско наименование в марката в цялост. Представлява се от юрисконсулт Г. Йорданов, който претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прави искане съдът да остави в сила съдебното решение. Ответникът по касационната жалба Прима 2000 - Заложна къща ЕООД чрез адв. Б. Дончева, счита жалбата за неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на дружеството ответника да бъдат пресъдени е разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна следното: Марка с рег. 84019 Щедрите, словна, с притежател Прима 2000 - Заложна къща ЕООД е регистрирана за стоки и услуги от клас 14, 35 и 36 МКСУ. Марката е заявена на 08.11.2011 г. и регистрирана на 05.04.2013 г. На 15.12.2020 г. Заложна къща Щедрите София ЕООД подава искане за заличаване на регистрацията на словна марка с рег. рег. 84019 Щедрите за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Като основание за заличаване сочи разпоредбата на чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО, от фактическа страна изтъква, че дружеството е регистрирано с фирменото си наименование на 09.09.2009 г. и осъществява дейност в областта на предоставянето на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи по занятие и извършване на други търговски сделки, включително сделки с благородни метали, скъпоценни камъни и изделие със и от тях и др. на територията на Р България, а марката, чието заличаване иска е заявена и регистрирана след неговата фирма за същите и/или сходни стоки и услуги, поради което следва да бъде заличена. До притежателя на марката е изпратено уведомление за подаденото искане на 20.04.2021 г. Притежателят на марката подава възражение на 26.05.2021 г. На 04.06.2021 г. възражението на притежателя на марката е изпратено на заявителя и в предоставения срок Заложна къща Щедрите София ЕООД е предоставила становище. На 23.03.2022 г. от председателя на ПВ е определен състав по спорове със Заповед 3-127-1. Последният е изготвил становище за оставяне без уважение на искането за заличаване на регистрацията на процесната марка, тъй като не е изпълнен състава на чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО атакуваната марка не се състои от и не съдържа фирменото наименование на искателя, което съгласно търговския регистър е Заложна къща Щедрите София ЕООД. С Решение РС-57-1 от 20.04.2022 г. на председателя на ПВ, е оставено без уважение искането на Заложна къща Щедрите София ЕООД за заличаване на регистрацията на марка с рег. 84019 Щедрите словна, за всички стоки и услуги от класове 14, 35 и 36 МКСУ. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Съдът изхождайки от фактическия състав на основанието за заличаване съгласно чл. 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО, а именно 1. искането да е подадено от лице с правен интерес; 2.марката да се състои от или да съдържа фирмата на друго лице; 3. фирмата да е регистрирана и използвана, преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката; 4. използването на фирмата да е във връзка с идентични или сходни стоки и услуги, заключава че е правилен изводът на председателя на ПВ, че в случая не е налице вторият елемент от фактическия състав, тъй като марката не се състои от и не съдържа фирмата на дружеството-жалбоподател. Отхвърля като неоснователен довода на жалбоподателя, че отличителният елемент от фирменото му наименование е щедрите, а заложна къща има описателен характер на дейността на търговеца, а София е географско указание на населено място и следва да бъдат изключени от преценката за идентичност. Аргументира се с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 Търговския закон (ТЗ), според която части на търговското наименования са означенията за предмета на дейност, участващите лица и свободно избраната добавка като законът не придава различна тежест и значение на отделните части и не поставя изискване за отличителност. Въз основа на това обосновава извод за законосъобразност на оспореното решение и липса на основания за неговата отмяна, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът на съда, че фактическият състав на основанието за заличаване по 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО, включва четири кумулативни елемента: 1. искането да е подадено от лице с правен интерес; 2. марката да се състои от или да съдържа фирмата на друго лице; 3. фирмата да е регистрирана и използвана, преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката; 4. използването на фирмата да е във връзка с идентични или сходни стоки и услуги. Относимите факти са правилно установени от административния орган и потвърдени от съда и не се оспорват от страните. Основният спорен въпрос е дали са осъществени материалноправните предпоставки на по 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО за заличаване на марката и то най-вече по отношение на втория елемент, посочен по-горе. Заложна къща Щедрите София ЕООД е юридическо лице с правен интерес да иска заличаване на марката, тъй като дружеството е регистрирано под това наименование от 09.09.2009 година с предмет на дейност: предоставянето на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи по занятие и извършване на други търговски сделки, включително сделки с благородни метали, скъпоценни камъни и изделие със и от тях и др. на територията на Р България. Правилно е прието, че е налице реално използване на фирмата преди регистрацията на марката, за стоки и услуги идентични и/или сходни на тези, за които е регистрирана атакуваната марка. Следователно правилно е установено, че са налице първият, третия и четвъртият елемент от горепосочения фактически състав по 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Относно втория елемент - марката да се състои от или да съдържа фирмата на друго лице съдът правилно е съобразил, че според чл.7 ал.2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, а съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби към ЗМГО по смисъла на този и за целите на чл. 12, ал. 7 понятието фирма не включва вида на търговеца. Понятието фирма от ТЗ е идентично с търговско име по смисъла на Парижката конвенция (ПК) за закрила на индустриалната собственост. Правилен е изводът на съда, че законът предоставя защита на търговското наименование в неговата цялост, а не на отделни негови части. Законът не предоставя защита, когато е налице сходство между марката и фирменото наименование. Изискването е последното да е използвано в цялост, което недвусмислено следва от използвания предлог От и глагола съдържа. Във втората хипотеза марката може да има повече елементи от използваното в цялост търговско наименование на фирмата, но последното следва винаги да е в цялост. От преценката за идентичност между марката и търговското наименование се изключва само вида на търговеца, в случая това е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, но както административният орган, така и съдът са изключили вида на търговеца от преценката си, с което са спазили изискването на закона. Съгласно чл. 3 ал. 5 от Наредбата за дейността на заложните къщи, в сила от 27.02.2009 г., Приета с ПМС 40 от 18.02.2009г. търговците, които по занятие предоставят парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, задължително включват във фирменото си име заложна къща. При положение, че се приеме, че в марката Щедрите се съдържа отличителния елемент от фирменото наименование "Щедрите", не е от значение, че не се съдържа "Заложна къща", което се изисква да се включи във фирменото наименование по закон и не е пречка да се сравнят марката и фирменото наименование, но във фирменото наименование се съдържа и думата "София", като част от фирменото наименование, а не след фирменото наименование като седалище на управление, което отличава "Щедрите" от "Щедрите София", тъй като сочи мястото където се извършват услугите и по това се отличават от услугите които се извършват под марка Щедрите от дружеството което се намира в Бургас. Поради това при сравняване на "Щедрите" и "Щедрите София" не може да се обърка, че услугите произхождат от едно и също лице. В марката "Щедрите" не се съдържа цялото фирмено наименование "Щедрите София" поради което не е налице вероятност от объркване. Налага се извода, че е правилно, съответно на закона и доказателствата по делото, заключението на съда, че не е налице вторият елемент от фактическия съставна основанието за заличаване по 36, ал.3, т.1 вр. чл. 12, ал. 7 ЗМГО, а именно марката да се състои от или да съдържа фирмата на друго лице. Изискването е за кумулативно наличие и на четирите елемента, поради което липсата на втория обоснова законосъобразен извод, че липсва основание за заличаване на процесната марка и правилно председателя на ПВ е отхвърлил искането за това. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направените от ответниците искания за пресъждане на сторените в производството разноски са основателни и следва да бъдат уважени. Председателят на ПВ е представляван от юрисконсулт в производството следва да му бъде пресъдено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът на основание чл. 143, ал.3 АПК вр.чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция. Ответникът Прима 2000 Заложна къща ЕООД е представляван от адвокат в касационната производство. Представен е списък с направените в производството разноски, представен е и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено в брой възнаграждение на адвокат за представителство пред касационния съд в размер от 2000лв. Липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед посоченото в полза на тази страна следва да бъдат пресъдени разноски в размер от 2 000 лв. на основание чл. 143, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд