Решение № 7464 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2010 г.

Решение № 7464 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 94 от 15.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1907/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 643 от 24.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае внос на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, след като разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - София-град е било решение № 643 от 24.10.2008 г. на началника на митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0021453 от 12.04.2008 г. с подробно описание на стоките по вид, мерна единица, стойност на брой, чифт, кв. м., комплект, на основание чл. 30, § 2, б."в" от Регламент 2913/1992. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 1249,35 лв. с дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното, че принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Стойността на внесените с процесния ЕАД стоки не е определена в договора за международна покупко-продажба от 10.05.2008 г., сключен между жалбоподателя "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД и "Арес Текстил Козметик Мефрушат Ве Дери Юрюнлери Сан Тедж ЛТД Шри", тъй като същият има характер на рамково съглашение. Според чл. 2 от същия, стоките като наименования, асортимент, количества и качество могат да се заявяват и договарят по всякакъв удобен за страните начин. Според чл. 3, ал. 1 от същия, постигнатите договорености по ал. 2 се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура /фактури/. Според чл. 10, цената на стоките се договаря за всяка конкретна пратка, според чл. 13 - страните могат да конкретизират различни отстъпки при големи количества, при артикулис нестандартни размери, единични бройки и барк. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактури. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В подкрепа на този извод са представените от жалбоподателя доказателства - дневник за покупките, стокова разписка за получаване на стоките по фактурите, посочени по-горе, извадка от сметка "Стоки", извадка от сметка "Доставчици", документи за извършено плащане към доставчика, уведомление от турското дружество, че е получено плащане по процесните фактури. Представен е и РА № 2000805013/12.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който включва данъчния период м. 4. 2008 г. в който е констатирано, че правомерно е упражнено правото на данъчен кредит по всички вносове от Турция, за които дружеството притежава митнически декларации и декларираните данни не се променят. В решението има позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки в периода от м. февруари до м. октомври на 2007 г., докато процесният внос е с дата м. 4. 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30 § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Поради изложените съображения, решението на АС - София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение,