Решение № 2272 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2017 г.

Решение № 2272 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Х. против решение № 415/21.12.2016 г. по адм. дело № 583/2016 г. на Административен съд - Х. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Р. Н. Я., от гр. Д. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 415/21.12.2016 г. по адм. дело № 583/2016 г. Административен съд - Х. е отменил решение № 1012 - 26 - 271 - 1 от 03.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото с него разпореждане № 5607128859 № 11/прот. № Y01312 от 15.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., в частта му относно датата, от която следва да се изплащат отпуснатите на Р. Н. Я. пенсии. Изпратил е административната преписка на директора на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне за определяне на датата, от която следва да се изплащат отпуснатите с разпореждането пенсии на Р. Н. Я., съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на Р. Н. Я. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) във връзка с ЕР № 1087 от заседание № 70/21.04.2016 г. на ТЕЛК Х. II при МБАЛ гр. Х., с което по подадена молба-декларация № 3865/21.05.2013 г. е определена оценка на неработоспособността / вид и степен на увреждане - 59 % трайно намалена работоспособност (ТНР), с дата на инвалидизиране 11.04.2016 г. и срок до 01.04.2017 г. Освидетелстваното лице е получило експертното решение на 21.04.2016 г. и е подало заявление вх. № 2112 - 2- - 534/2116 - 26 - 1188/10.05.2016 г. в ТП на НОИ за отпускане на ЛПИОЗ. Експертното решение е потвърдено с решение № 1011 - 26 - 3660#1 от заседание № 022/01.06.2016 г. на медицинската комисия при ТП на НОИ и няма данни да е било обжалвано. Спорът между страните касае началната дата на отпускане на ЛПИОЗ. Съгласно чл. 94, ал. 3 КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 1087 от 21.01.2016 г. е получено от Р. Н. Я. на 21.04.2016 г. и по отношение на нея е влязло в сила на 06.05.2016 г., тъй като не е било обжалвано в предвидения в чл. 112 от Закона за здравето 14-дневен срок. Заявлението за отпускане на ЛПИОЗ е подадено на 10.05.2016 г., т. е. в едномесечния срок от влизане в сила на експертното решение. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че са налице основанията от специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО за отпускане на ЛПИОЗ, като органите на ТП на НОИ е следвало да я отпуснат от 21.05.2013 г. - датата на подаване на молбата-декларация до органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността. Пенсионните органи не са разграничили условията за придобиване правото на пенсия от правилата за датата на нейното отпускане. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение