Решение № 10536 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2012 г.

Решение № 10536 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Георги Стоилов и Стойчо Търпанов от гр. Кърджали против решение № 27 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 23/2011 г. на Административен съд - Кърджали. С доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, и алтернативно- произнасяне по същество със законните последици. Подадена е и частна жалба от Милена Асенова от гр. Кърджали срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й и производството е прекратено. Твърди се, че жалбоподателката разполага с активна легитимация по чл. 131, ал. 2 ЗУТ без да се излагат конкретни доводи и се претендира отмяна на решението в прекратителната му за производството част. Ответниците - Гюрсел Мюслюм и кмета на Община Кърджали, в писмени становища, оспорват жалбите и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени срещу подлежащо на касационна обжалване решение, от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 1345/30.12.2010 г. на кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПЗ на част от УПИ I - жилищен комплекс, ресторант, магазин, административна сграда на БКС, кв. 51 по плана на гр. Кърджали досежно сградата, предвидена в нанесения в кадастралната карта имот с идентификатор 409090.108.42,при спазени нормативни изисквания за отстояния към заварените сгради в съседните имоти с идентификатори 409090.108.41 и 409090.108.36.4. Решението е мотивирано със спазена процедура, компетентност на органа, издал акта и липса на нарушения досежно отстоянията към сградата в имот с идентификатор 409090.108.36.4 във връзка с предвидената етажност и плътност на застрояване и денивелация, визирани подробно в заключението на съдебно -техническата експертиза. Решението е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на фактическата обстановка. Решаващите мотиви се базират на констатациите на съдебно-техническата експертиза, която обаче е приета при надлежно и своевременно заявено оспорване от процесуалния представител на жалбоподателя Георги Стоилов пред първата съдебна инстанция и заявено искане за допускане на нова експертиза, изготвена от вещо лице с друга специалност - архитект или тройна съдебно-техническа експертиза. Съдът е отказал процесуално необосновано допускането на поисканата във връзка с оспорването експертиза по чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което е довело до произнасяне при неизяснена по безспорен начин фактическа обстановка по делото и то по основното възражение - отстоянията до заварената сграда в съседния имот с идентификатор 409090.108.36.4 и свързаното застрояване към същата сграда досежно въпроса "има ли промяна в параметрите". Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК е израз на диспозитивното начало и обвързва съда при надлежно и своевременно заявено оспорване и искане по доказателствата, релевантни в процеса, още повече, че в административния процес е налично служебно начало досежно изясняване на фактическата обстановка с оглед задължението за извършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 АПК във връзка с императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 АПК. Видно от графичната част към оспорената заповед, изменението на ПЗ на предвидената с плана от 1980 г. постройка, понастоящем попадаща в имот с идентификатор 409090.108.42, касае промяна параметрите на застрояване, вкл. на свързаното застрояване към налична сграда, което е основното възражение в процеса и подлежи на обследване от съда по визирания по-горе ред. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което следва да се допусне исканата допълнителна, респ. тройна съдебно-техническа експертиза, при преценка на необходимостта от различен вид специални знания на експерта. Частната жалба на Милена Асенова срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 1345/30.12.2010 г. на кмета на Община Кърджали е неоснователна. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателката разполага с право на собственост върху имот с пл. № 2356,идентичен с имот с идентификатор 409090.108.42 по кадастралната карта, който не е съседен на процесния и не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ. Следователно същата не разполага с активна легитимация за обжалване на заповедта за изменение ПЗ в имот с идентификатор 409090.108.42,което води до недопустимост на жалбата и образуваното по нея съдебно производство. Решението в тази част следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,