Решение № 12649 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2015 г.

Решение № 12649 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) срещу решение № 157 от 15.04.2015 г. на Административен съд - Перник по адм. д. № 821/2014 г., с което е отменено негово уведомително писмо и преписката му е върната при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне. В нея се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения се моли, съдът да отмени решението на административния съд и присъди направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответната страна "Био Агрико" ЕООД, гр. Трън, чрез адвокат Венета Петрова оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Счита съдебното решение за правилно, като моли, то да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че след като в два от парцелите, заявени за подпомагане са посочени едни и същи култури за отглеждане през петгодишния период, определящият критерий за приложението на мярката е наличието на различни видове земеделски култури, а не и наличието на техни разновидности, в какъвто смисъл е и легалното определение за "сеитбообръщение", даден в § 1, т. 6 ДР на Наредба № 11 от 2009 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението на Административния съд-Перник е с правно основание в чл. 173, ал. 2 АПК. В развилото се пред него производство по реда на чл. 145 - 178 АПК съдът е приел за предмет на жалбата, подадена от "Био Агрико" ЕООД, гр. Трън, уведомителното писмо с изх. № 01-2600/1482 от 6.03.2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА. С обжалваното писмо на дружеството, което има качеството на земеделски стопанин според чл. 19, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11 от 6.04.2009 г. ", във връзка с § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, е съобщено, че подаденото от него заявление с УИН: 14/290313/33904 на основание чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., не е одобрено. Мотивите за неодобрението са, че в резултат на извършена административна проверка не е било спазено изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 58, т. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съдът е обсъдил приетите по спора писмени доказателства, като е направил правни изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При извършената проверка относно съответствието на уведомителното писмо с материалния закон съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение, поради което е отменил уведомителното писмо. За да достигне до този извод на първо място съдът е установил, че заявлението по тази мярка е подадена за първи път и по същността си е и заявление за плащане. То отговаря на изискванията на чл. 47 и специалните изисквания на чл. 58, т. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. На следващо място, чрез заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване, съдът е установил, че заявеният план за четириполно сеитбообръщение отговаря на изискванията на наредбата. Според вещото лице представеният петгодишен план е изготвен в съответствие с основните принципи при изграждането на ефективно сеитбообръщение, което е четириполно. Относно заявените култури за ротация на парцели (БЗС) № 51130-60-2-2 и № 67458-203-1-1 вещото лице е посочило, че няма заложена еднаква земеделска култура през всяка от петте години на плана. Относно културата "грах" и "зимен грах" вещото лице е посочило, че те имат различни ботанически данни с оглед на периода на засаждане, на цъфтеж, плод, като в плана е посочено в кой парцел какъв вид грах ще бъде засят в различен времеви период. Освен това вещото лице е посочило, че всяко поле е само за себе си и редуването на културите в едно поле няма нищо общо с другите полета, като те не могат да се приемат като едно поле. Към момента на подавана не заявлението за подпомагане културата "грах" е била с един код № 131 040, докато в последствие тя има два кода. При тези фактически установявания съдът е направил правни изводи, че обжалваното уведомително писмо не съответства на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно се установява, че "Био Агрико" ЕООД е подало заявление за регистрация на 26.03.2013 г. В него е заявило за подпомагане по Наредба № 11 от 6.04.2009 г. агроекологична дейност - опазване на почвите и водите с направление "Въвеждане на сеитбообръщение с опазване на почвите и водите" - според чл. 2, т. 4, б. "а" от наредбата. Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели за 2013 г. - лист 24 от адм. д. № 10311/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). На лист 38 от същото дело е приложен и заверен от дипломиран агроном петгодишен план за четириполно сеитбообръщение, според изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Относно фактите по делото между страните не се спори. Спорът е относно заявените култури за ротация в БЗС № 51130-60-2-1 и № 67458-203-1-1, за които е посочена ротация за 2004/2005 г. - за първото БЗС - грах, а за второто БЗС-зимен грах, като и двете култури са безспорно с един и същи код № 131040. Поради това, че и за двете БЗС има ротация с едни и същи култури през петгодишния период на сеитбообръщението, с обжалваното уведомително писмо е прието, че заявлението за подпомагане не се одобрява, след извършването на административна проверка. Според изложеното в уведомителното писмо посочените вече БЗС, поради това, че ще се засяват с едни и същи култури през целия период на сеитбообръщението са възприети като едно сеитбообортно поле, а останалите две БЗС от общо четирите, са възприети като две отделни сеитбооборотни полета и въз основа на това е направен извод, че заявлението за подпомагане съдържа три сеитбоообортни полета, а не четири, каквото е изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 58, т. 6, б. "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. В мотивите на уведомителното писмо не са посочени други фактически или правни основания за направеното неодобрение на подаденото заявление. Легалната дефиниция на "сеитбообръщението" е посочена в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Според нея това е научнообосновано последователно редуване на земеделските култури по време и място върху определена обработваема площ. Дружеството е заявило за подпомагане четири БЗС, както вече се посочи, които освен че са с различна площ, се намират и в четири различни землища. Самите БЗС не са съседни, според приложените карти - лист 65-68 от адм. д. № 10311/2014 г. на АССГ. Всяко БЗС представлява самостоятелно сеитбооборотно поле, като за всяко едно е посочена ротация с различни култури през петгодишния период, с изключение на двете БЗС № 51130-60-2-1 и № 67458-203-1-1. Сеитбообортните полета са постоянна величина, като върху тях следва да има ротация на различни култури, като в конкретния случай за процесните две БЗС са посочени за ротация през петгодишния период - маслодайна рапица - мека пшеница - грах (зимен грах, но със същия код) - мека пшеница-маслодайна рапица. Обединяването на тези две различни БЗС в едно сеитбообортно поле от страна на ДФЗ-РА не е обосновано от фактическа и правна страна. Всъщност двете независими едно от друго БЗС-та, разположени в различни землища и несъседни едно с друго, са обединени в едно сеитбооборотно поле, само на основание, че е предвидено да бъдат засявани с едни и същи култури, които се редуват през петгодишния период. Това обединяване не е посочено на какво правно основание е извършено от страна на ДФЗ-РА, като по този начин, чрез обединяването им е посочено, че дружеството е заявило триполно сеитбообръщение, а не изискваното четириполно. В самата Наредба № 11 няма предвидено изискване за броя на видовете култури, които трябва да се редуват през петгодишния период на различните сеитбооборотни полета. Изискването е да има редуване на различни култури по вид, но не и за броя им. Няма забрана в едно сеитбооборотно поле да има ротация на същите култури, посочени в друго сеитбооборотно поле, тъй като самите полета са различни. Това е посочено и от вещото лице, което е възприето и от съда. В касационната жалба се акцентира върху това, че със заключението не е изяснен вида на граха, който ще се засажда. От данните по делото безспорно се установява, че процесуалният представител на ДФЗ-РА е бил уведомен лично за следващото съдебно заседание, проведено на 3.04.2015 г., когато е разгледано и прието заключението на експерта. Той не се е явил и не го е оспорил. В касационната жалба се прави това оспорване на заключението, което е неоснователно. Но дори и оспорването не е подкрепено с никакви доказателства, които да опровергават направените правни изводи от съда. Във всяко едно от четирите сеитбообортни полета са посочени по три различни култури за ротация през петгодишния период, включително и за двете БЗС № 51130-60-2-1 и № 67458-203-1-1, като възражението е единствено относно граха. Дори и да се приеме, че грахът е културата, без да се отдава значение на вида му, за двете БЗС редуването на посочените култури е отново три на брой, така както е и за останалите две сеитбооборотни полета, в които за редуване са посочени пак три на брой различни култури. Не е посочено основанието за обединяването им в едно сеитбооборотно поле, поради което изложеното в касационната жалба не може да бъде възприето. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне от страна на ДФЗ-РА следва да се посочи фактическото и правно основание за обединяването на сеитбооборотните полета в едно. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за заплащане на направените разноски, като своевременно и доказано следва да се уважи, като ДФЗ-РА следва да заплати на "Био Агрико" ЕООД разноски в размер на 600 лв., по представения договор за правна защита и съдействие сериен № 2917 от 9.11.2015 г. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение