Решение № 9558 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 240/2016 г.

Решение № 9558 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 240/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Д. П. Н., чрез процесуален представител, против Решение № 1485/19.10.2015 г., постановено по адм. дело № 503/2015 г., по описа на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началника на РДНСК-ЮИР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдебното производство по настоящото дело е втора по ред касация. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е Заповед № ДК-02-ЮИР-20/04.06.2013 г, на началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Полумасивна едноетажна сграда", находящ се в поземлен имот (ПИ) № 295, землище на к-с "Меден рудник", м. "Брястите", община Бургас, извършен от П. К. П. (починал), без необходимите строителни книжа. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. П. Н. срещу посочената по-горе заповед. Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 2548/10.03.2015 г., по адм. дело № 9583/2014 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Със същото е прието, че процесният обект е строеж по § 5, т. 38 от ДР ЗУТ и че за мястото, където е изградена постройката, липсва ПУП. Освен това е установено, че не е изследван статута на земята, върху която се намира постройката, не е изяснен въпросът за търпимостта на строежа, не са събрани достатъчно доказателства и е постановено необосновано решение. Делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. При повторно разглеждане на делото, първоинстанционният съд е разпитал като свидетел едно от лицата, депозирали нотариални декларации, поставящи годината на построяване преди 1987 г. Показанията са счетени за противоречиви и не са възприети от съда при мотивирането на решението. Предвид приетата от съда за установена година на построяване - 1993 г., същият се е произнесъл, че позоваването на § 16 от ПР ЗУТ от страна на жалбоподателя е неоснователно. Първоинстанционният съд не се е произнесъл дали са налице предпоставките на § 127 от ПЗР ЗУТ. Решението е правилно, но не по изложените в него мотиви. Заповедта за премахване е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Във връзка с повдигнатите оплаквания срещу констативните актове, вследствие на които е съставена процесната заповед, същите са неотносими. В преписката са приложени констативните актове без липсващи страници или дописвания. Ако при съставянето или връчването на актовете са допуснати нарушения, то същите не са съществени и настоящето производство е осигурило възможност за защита на жалбоподателя. Не се спори, че процесната сградата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ и че е построена без строителни книжа. Същата е изградена на земеделска (неурегулирана) земя и е без значение коя е годината на построяване, 1986 г. или 1993 г. Поради липсата на ПУП, незаконният строеж не попада в хипотезите за търпимост на § 16 от ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗУТ. Тъй като процесният строеж е незаконен и не е търпим, същият подлежи на премахване. Поради изложените мотиви оспореното решение е правилно, а жалбата срещу него - неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,