Решение № 445 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 448/2009 г.
ВКСII наказателно отделение17.11.2009 г.докладчик т Лидия Стоянова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1889/2009 г. на Пловдивския районен съд; ОТМЕНЯ определението от 10.04.2009 г., с което е одобрено споразумението, сключено по реда на глава ХХIХ НПК между прокурор от Пловдивската районната прокуратура и подсъдимия С. Л. И. и защитника му; ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 445 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 448/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството по чл. 420, ал. 1 НПК е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1889/2009 г. на Пловдивския районен съд и отмяна на определението от 10.04.2009 г., с което е одобрено споразумение между районната прокуратура и подсъдимия С. Л. И.. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона, с което се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за нарушение на материалния закон. Осъденият И. - лично и чрез защитника си, поддържа, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският районен съд с оспореното определение по нохд № 1889/2009 г. на основанията по чл. 384 вр. чл. 382 вр. чл. 381 НПК е одобрил споразумението между прокурор от Пловдивската районна прокуратура и подсъдимия и неговия защитник. Подсъдимият се е признал за виновен за извършено от него на 17.09.2006 г. престъпление по чл. 343Б НК и му е наложено наказание пробация със съответните мерки при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК. Приложен е чл. 55, ал. 3 НК като не му е наложено предвиденото в чл. 343Г НК допълнително наказание "лишаване от право да упражнява" определена професия или дейност. Определението в частта относно приложението на чл. 55, ал. 3 НК е постановено в нарушение на закона и неправилно съдът го е одобрил като е приел, че отговаря на изискванията по чл. 382, ал. 7 НПК. Подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343Б от НК, а предвиденото наказание лишаване от свобода е заменено при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК с пробация. За това престъпление законодателят с чл. 343Г от НК е предвидил задължително постановяване и на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - да упражнява определена професия или дейност, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, според която съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото чл. 55, ал. 1 НК има предвид само изрично посочените по вид наказания - а това са доживотния затвор, лишаването от свобода, пробацията, т.е. това са случаите, в които може да се приложи посочената разпоредба. Видовете наказания са изброени изчерпателно и не може да се включи друг вид от предвидените в чл. 37 НК, каквото е и лишаването от право да се управлява МПС. В този смисъл е постоянната съдебна практика (ТР № 61/30.12.1980 г. на ОСНК и Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС на Република България). Наказанието лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК може да не се наложи в случаите, когато законодателят е предвидил алтернативна възможност за съда, възприемайки израза "може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК" - да лиши или да не лиши лицето от съответното право за определен срок. Такава е предвидена с допълнителната разпоредба на чл. 160, ал. 1 НК, в която не са включени престъпленията по чл. 343 НК (съотв. чл. 343Б, каквото е извършил осъдения) и не намира приложение чл. 55, ал. 3 НК. Прилагането й се влияе основно от обстоятелствата по чл. 50 НК, от тези, характеризиращи престъплението, от изискванията по чл. 36 НК, от преценката на предвидените в ЗДвП основания за наказание. С оглед на изложеното възраженията на осъдения и защитника му за липса на поддържаното нарушение не могат да бъдат възприети. Предвид горното, искането на главния прокурор е основателно. Определението следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение