Решение № 9653 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез особения си представител адв. М. Анастасова, срещу Решение 3922 от 17.04.2025 г., постановено по адм. д. 631 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 1970 от 25.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формирани са общи оплаквания по същество на спора, несъобразени от първоинстанционния съд, че административният орган не спазил основния принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК, тъй като не съобразил действителните факти от значение за случая относно ситуацията в Сирия и твърденията на търсещия закрила. Релевиран е довод, че спорното административно решение не притежавало необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не били посочени фактически и правни основания за неговото издаване, мотивите му били неясни и отсъствало обсъждане на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на молителя. Не била направена и преценка на възможността той да се окаже в ситуация на крайна нищета в държавата си по произход според критериите, заложени в Решение от 19 март 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-163/17 г. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което преписката да бъде върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на А.. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, с която касационното оспорване се поддържа. Ответникът по касация председател на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореното административно решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 75, ал. 1 ЗУБ и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Като изследвал извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково достигнал до заключение, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Не открил при издаване на решението на председателя на ДАБ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на материална законосъобразност на спорния акт, първоинстанционният съд приел, че чужденецът не заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група, във връзка с дадените дефинициите за преследване по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. В допълнение съдът изследвал обстановката в Сирия и като се основал на налична информация от общодостъпни източници, и на представените по делото справки от Дирекция Международна дейност (Д МД ) към ДАБ, достигнал до извод, че промяната в обществено-политическия живот в Сирия след падането на режима на Башар Асад не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ по начин да води на извод за наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ отсъстват регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, дискриминационни правни, административни, полицейски или съдебни мерки, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който води до непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, както и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел въз основа на изричните твърдения на молителя, че в конкретния случай не се установявало в Сирия настоящият касационен жалбоподател да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисквала разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът определил като правилна преценката на административния орган, че не са налице изискуемите предпоставки за предоставяне на субсидиарна закрила на това основание. В тази връзка съобразил даденото от СЕС тълкуване в неговото решение по дело С-465/2007 г. по отношение на изискуемата степен на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие. Като се позовал на наличните по делото справки от Д МД на ДАБ при МС, определяйки им характер на официални свидетелстващи документи, във връзка с чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, съдът формирал подробно изложени фактически установявания по отношение на ситуацията в Сирия, в това число след падането на режима на Асад. Достигнал до извод, че смяната на властта не довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни. Акцентирал върху завръщане в страната или региона по произход на значителен брой бежанци и вътрешно разселени лица. Съдът констатирал наличните данни от редица медии за бомбардировки над Сирия от страна на Израел, но в тази връзка подчертал информацията за заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията била единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в Сирия, за да не попаднат в ръцете на екстремисти и заключил, че отсъствали данни офанзивата да е насочена към мирното население в страната. Приел, че в Сирия съществувал въоръжен конфликт, но същият явно не бил повсеместен и освен това не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, молителят нямало да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие. Съдът споделил преценката на администрацията за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Формирал извод, че спорното решение на председателя на ДАБ било съобразено с висшия интерес на детето в съответствие и със Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Производството било проведено при участие на представители на компетентната Дирекция Социално подпомагане (Д СП ), като били обсъдени и всички относими доказателства, които намерил за недостатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Акцентирал върху принципа на целостта на семейството и нуждата детето да се отглежда в семейната си среда, сред своята култура и религия, както и върху отсъствието на императивно изискване висшият интерес на детето да води до предоставянето на закрила без оглед спазване на изискванията по ЗУБ, като в тази връзка се позовал на цитирана съдебна практика на Върховния административен съд. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което отхвърлил оспорването, заявено от Р. Х. А.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи представляват буквален препис на формираните такива в първоинстанционната жалба, на които първоинстанционнят съд е дал обстоятелствен отговор. Правилно съдът е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на А. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи. Неотносим към спора е изложеният в първоинстанционната жалба и повторен в касационната такава довод, че е следвало да бъде направена преценка дали отказът да се предостави статут на А. може да го постави в състояние на крайна нищета в държавата му произход. Решение на СЕС по дело С-163/2017 г., от което жалбоподателят черпи доводите си, е постановено в контекста на приложението на Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Регламентът Дъблин III ). Изложените в т. 92 и т. 93 по третия преюдициален въпрос от цитираното решение мотиви са относими към прехвърлянето на търсещ убежище чужденец в рамките на общата европейска система за убежище от една държава-членка към друга и нямат връзка с основанията за получаване на международна закрила. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на А. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е съобразил информацията от наличните по делото справки от Д МД към ДАБ, които правилно е квалифицирал като официални свидетелстващи документи. Обосновано на доказателствената съвкупност по делото е заключението на състава на АС - Хасково, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Основателно в подкрепа на доводите си съставът на АС Хасково е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в Сирия обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в страната или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от 30.09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Наред с това, подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд по въпросите относно зачитане на най-добрия интерес на детето, чието изследване е дължимо съгласно чл. 6а ЗУБ във вр. с § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес са спазени в конкретния случай - в хода на административното производство е изготвен формуляр за бърза оценка и е осигурено присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт, изготвен е доклад след проведено интервю, а в рамките на първоинстанционното дело е представен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, изготвен след проведена среща с непълнолетния. В решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес. Основателен е и аргументът на състава на АС Хасково, че най-висшият интерес на детето не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че в проведеното интервю търсещият закрила е заявил съвсем открито, че е пристигнал сам поради желание да направи събиране със семейството си в Република България, като му било казано, че в тази страна по-лесно минавала процедурата за статут и събиране на семейство. От тези твърдения може да се достигне до извод, че чужденецът цели неправомерно да създаде основания за неговите родители да получат закрила въз основа на облекчените основания по чл. 8, ал. 9 ЗУБ или чл. 9, ал. 6 ЗУБ, като се възползва от качеството си на непридружен непълнолетен, надявайки се то да му донесе преференциално третиране. От гореизложеното следва, че при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АС Хасково за отсъствие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е тълкувано от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в хода на административното производство. Надлежно съобразено е и обстоятелството, че същият се явява непридружен непълнолетен, като е отчетен най-добрият му интерес в тази връзка. При това, от данните по делото може да се формира обоснован извод, че родителите на молителя явно не са имали опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са били изложени на реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, предвид че по твърдения на А. те не са имали проблеми в Сирия и все пак са решили да го изпратят непридружен на опасно пътуване до България. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение