Решение № 4106 от 29.4.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕнергоТестКонтрол" ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Костадинова, против решение 12586 от 09.12.2021г., постановено по адм. дело 6527/2021г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против т. 13 от Приложение 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /по долу Наредбата или НРОЛПСИПМК/, приета с постановление на Министерски съвет /ПМС/ от 12.02.2003г. /ДВ бр. 17/2003г./, с последно изменение и допълнение от ДВ бр. 34/2021г. и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за спазена процедура и изпълнение на изискванията на чл. 26 и чл. 28 ал. 2 ЗНА във връзка с чл. 77 АПК, като напротив навежда аргументи за липса на мотиви в частта на оспореното изменение на наредбата, тъй като не са били изложени от административния орган изрично мотиви защо е допуснато точно такова изменение, съответно конкретната му цел и от какво са наложени промените, а изложените такива са общи. Посочва освен това, че при приемане на изменението на наредбата административният орган не е изложил мотиви относно това защо не се приемат представените възражения срещу тях. Посочва и допуснати нарушения от съда, а именно неотговаряне и необсъждане на така наведените в жалбата му съображения за допуснати административни нарушения при приемане на изменението на т. 13 от Приложение 1 в частта на допълненото ограничение за използвани от персонала на атомни електроцентрали. Твърди и необоснованост на извода на съда за нормативна уреденост на възможността за въвеждане на такова ограничение по чл. 2 ал. 2 от Наредбата, предоставено на преценката на административния орган, която е извън правомощията за контрол от съда. Твърди и че е необоснован извода на съда за надделяващ обществен интерес при осъществяването на дейността по извършване на проверката на средствата по измерване, като посочва, че метрологичният контрол не включва само тези проверки, а и метрологичната експертиза и контрол на предварително опаковани продукти и опаковки предназначени да бъдат използвани като съдове за измерване, като навежда аргументи, че баланса между обществения и частния интерес не се нарушава, предвид предоставената възможност за контрол от страна на Българския институт по метрология /БИМ/. Навежда аргументи и за противоречие на оспорената разпоредба с чл. 38 и 56 от Закона за измерванията /ЗИ/. Най накрая посочва, че съдът не се е произнесъл по наведеното възражение за противоречие на оспорената разпоредба с целите и в частност с чл. 1 ал. 5, чл. 3 ал. 2, чл. 5 ал. 1, чл. 2 ал. 3 от З Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), както и по наведените съображения за противоречие с чл. 18 и чл. 19 ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България /КРБ/. Иска оспореното решение на тричленния състав на ВАС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отменя текста използвани от персонала на ядрени централи на т. 13 от Приложение 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Министерски съвет на Република България /МС на РБ/, чрез процесуалния си представител правен съветник Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното съдебно решение тричленен състав на ВАС е приел, че оспорената наредба в оспорената й част включително е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия в нормативно предвидената форма за валидност и е обнародвана в Държавен вестник. Достигнал е до изводи за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемане на наредбата в оспорената й част, включително изменението от ДВ бр. 34 от 2021г., включително за липса на нарушения по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Приел е и че оспореният текст не противоречи на норми от по висока степен. Посочил е, че чл. 2 ал. 2 от Наредбата допуска включване на нови видове средства за измерване в Приложение 1, когато Българският институт по метрология не разполага с необходимия финансов, експертен и технически ресурс да извършва метрологичен контрол на средствата за измерване в съответната област, но това е в рамките на предоставената му преценка, което е приел, че е извън правомощията на ВАС по осъществяване на съдебен контрол. Приел е, че в съответствие с чл. 5 от Закона за измерванията, предвиждащ независимо и безпристрастно извършване на проверките на средствата за измерване без да бъдат преследвани търговски интереси и единствено в защита на обществения интерес, е обосновано въвеждането на ограничение досежно предоставянето на дейността по метрологичен контрол на БИМ. В тази връзка е извел извод за липса на нарушение на Закона за защита на конкуренцията и на дискриминационно отношение на стопанските субекти, кандидатстващи за оправомощаване. Приел е и че предвиденото с наредбата е в съответствие с чл. 56 от ЗИ, според който Министерски съвет с наредба определя средствата за измерване, чиято проверка се извършва от БИМ и чиято проверка се извършва от оправомощени лица. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Предмет на оспорване по делото е разпоредбата на т. 13 от приложение 1 към чл. 2 от НРОЛПСИПМК, определящоСписък на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица в частта, с която по отношение на средствата за измерване индивидуални дозиметри е предвидено ограничение за оправомощаване на лица само относно индивидуалните дозиметри, използвани от персонала на ядрени централи. Наредбата е приета на основание чл. 56 ЗИ даващ правомощие Министерският съвет да определя именно с наредба средствата за измерване, чиято проверка се извършва от БИМ, и средствата за измерване, чиято проверка се извършва от оправомощени лица. Т.е. в рамките на материалната компетентност на органа, издал оспорената наредба, включително в оспорената й чест, е да определи проверката на кои средства за измерване се извършва от БИМ, а за кои средства за измерване е допустимо проверката да се извършва от оправомощени лица, като това правомощие стои в рамките на оперативната самостоятелстност на органа, която е предвидена в закона. В тази връзка е правилен извода на тричленния състав, че доколкото в случая се касае за дискреционните правомощия на административния орган, то тази преценка е извън компетентността на съда. По аргумент от чл. 169 АПК при административен акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, а досежно преценката за това проверката на кои средства ще се извършва от БИМ, а на кои от оправомощени лица, такава е налице, съдът следва да провери дали административният орган разполага с такава. В случая тези предпоставки са налице предвид овластяващата разпоредба на чл. 56 ЗИ, съответно оспореният под нормативен акт е съответен на закона. Неоснователно е и възражението за противоречие на оспорената разпоредба от Наредбата в оспорената й част с чл. 38 ЗИ, според който Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Видно от цитираната разпоредба и при граматическото тълкуване е, че е използван съюза или, т.е. законодателят е предоставил възможност за избор на овластения Министерски съвет по чл. 56 ЗИ да определи в кои случаи и за кои средства проверките да се извършват от БИМ и за кои от оправомощени лица. В разпоредбата не е използван съюзът и, в който случаи би следвало да се предоставят такива възможности и на оправомощени лица. Чл. 2 ал. 1 от Наредбата определя, че средства за измерване, както и за проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тези средства, за които е допустимо оправомощаване на лица, са определени в приложение 1, а ал. 2 на този член разписва, че непосочените в Приложение 1 средства, се проверяват от БИМ, като е правилен извода на съда, че в случая не е налице ограничаване извън рамките на предоставените правомощия за определяне от страна на Министерски съвет в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и оправомощаване по чл. 56 от ЗИ. Представените декларации за безпристрастност и обективност като част от необходимата документация за оправомощаване на лице за извършване на проверка на средства за измерване са неотносими към спора относно законосъобразността на оспорената разпоредба. Същите се явяват като допълнително условие за оправомощаване и гаранция за изпълнение на задълженията при неповлияване от търговския интерес, но не се отразяват на законово предвидената възможност за определяне на кръга и вида средства, за които е допустимо оправамощаване на лица, различни от БИМ за осъществавяне на проверка на средствата за измерване. Неоснователно е възражението, че Наредбата в оспорената й част е в противоречие с изискванията на ЗОАРАКСД, в частност с тези на чл. 1 ал. 5, чл. 3 ал. 2 и чл. 5 ал. 1 от закона, а чл. 2 няма ал. 3, на каквато се позовава касатора, по следващите съображения. Чл. 1 ал. 5 ЗОАРАКСД разпорежда, че при осъществяване на административно регулиране всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност са равнопоставени независимо от фармата им на собственост, правно организационната им форма или националността. В случая се касае за разписано задължение за осигуряване на равнопоставеност при извършване на стопанска дейност. А съобразно чл. 8 ал. 1 от ЗИ Държавната политика в областта на измерванията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и се изпълнява от председателя на Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобразно правомощията им по този закон, като съгласно чл. 9 ал. 1 Органи на управление в областта на измерванията са председателят на Българския институт по метрология и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Т.е. видно от цитираното БИМ не е субект, извършващ стопанска дейност, а орган на управление осъществяващ и държавната политика в областта на измерванията, като видно и от разписаните му в чл. 10 от ЗИ функции в тях не е включена стопанска дейност, поради и което нормата на чл. 1 ал. 5 от ЗОАРАКСД е неприложима. В тази връзка е неоснователно и възражението за противоречие с чл. 3 ал. 2 от този закон забраняваща при административно регулиране да се налагат изисквания, които водят до ограничение на конкуренцията, тъй като съгласно чл. 1 ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията Този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, т.е. урежда равнопоставеността между субектите, извършващи стопанска дейност, каквато БИМ не извършва. Напротив на института в качеството му на държавна институция са възложени функции в рамките на изпълнението на държавната политика в областта на измерванията с оглед приетия за надделяващ обществен интерес. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло изложените и от тричленния състав на ВАС аргументи досежно липсата на нарушения на конкурентната среда и дискриминация, които не следва да бъдат преповтаряни. Чл. 5 ал. 1 от ЗОАРАКСД разписва правилата за достъпност до условията и информацията досежно процедурите при упражняване на административно регулиране, за които в случая не се навеждат твърдения за липса на информация или нарушения, а чл. 2 на този закон няма ал. 3, за нарушение на която касаторът твърди в жалбата. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати нарушения на административно производствените правила - на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА при одобряване на оспорената разпоредба и в частност нейното изменение. На първо място следва да се има предвид, че изменението от ДВ бр. 34/2021г. касае само и единствено промяна на израза атомни централи с ядрени централи, съобразно легалното понятие по § 1 т. 53 от ДР на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и във връзка с § 18 от същия закон, както правилно е посочил и тричленният състав. Неснователно е и възражението за допуснати нарушения, изразяващи се в необсъждане на постъпилите становища и възражение по проекта за наредба, като видно от представените по делото доказателства в представена подробна справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на постановление за приемане на наредбата, са отразени всички получени от административни органи становища в табличен вид с постъпилите предложения, с графа с отразяване дали се приема или не се приема и графа за отразени мотиви. Същата таблица е създадена и с отразени становища, дали се приемат или не и с какви мотиви относно становищата, получени в резултат на общественото обсъждане, също приложена по делото. Т.е. не се установяват наведените от касатора нарушения, а изводът на тричленния състав за липса на допуснати процесуални такива при приемане на Наредбата е обоснован и съответен на закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същите следва да бъдат определени в размер на 100лв. Искането на касатора за присъждане на разноски в тази връзка е неоснователно и не следва да бъде уважено.