Решение № 6728 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2012 г.
ВАСIV отделение16.05.2013 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5548 от 22.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 30 състав по адм. д. № 1777/2012 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6728 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 5548 от 22.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 30 състав по адм. д. № 1777/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като недопустимо и алтернативно като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното като недопустимо и алтернативно за отмяна на решението като неправилно. Ответникът - Кирил Йорданов Тодоров, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да извърши административна услуга - издаване на удостоверение за идентичност по искане с вх. № 02-6500/36608 от 8.11.2011 г., подадено от Кирил Йорданов Тодоров. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката за провеждане на административно производство при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че издаването на исканото удостоверение е подадено до компетентния административен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Във връзка с доводите на ответника, че системата за идентификация на земеделските парцели се създава и поддържа от министерството на земеделието и храните, поради което извършване на исканата административна услуга не е от компетентността на ДФ "Земеделие" - РА, съдът е приел, че служителите на ответника имат оторизиран достъп до тази система и доколкото системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане се поддържа от ответника, то не е имало пречка да се издаде исканото удостоверение, което е било необходимо за постановяване на административен акт в производството за финансиране по СЕПП и НДП. По тези доводи съдът е отменил мълчаливия отказ за извършване на административна услуга. Обжалваното съдебно решение е постановено по допустима за разглеждане жалба и е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Непроизнасянето по искането на жалбоподателя за издаване на документ не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Определящо за тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия, към които не се причислява издаването на официален документ. Действията, които жалбоподателят е поискал да бъде задължен да извърши административния орган са за издаване на официален свидетелстващ документ - удостоверение, което не може да се квалифицира като искане за извършване на фактическо действие. По тези доводи настоящият състав счита, че правилно съдът е определил предмета на оспорване. Обжалван е мълчалив отказ за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и допустима за разглеждане. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказа за издаване на документа. Отказът на административен орган да издаде искан документ е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, поради което защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове. Обосновани са правните изводи на решаващия съд относно компетентността на органа, който е следвало да извърши исканата административна услуга. Производството е започнало по искане на Кирил Йорданов Тодоров за издаване на удостоверение за идентичност на блокове на земеделски стопанства, идентифицирани със съответни номера и имоти, посочени с идентификатор по картата на възстановената собственост. Изрично е посочено, че исканото удостоверение е във връзка с подадено заявление за подпомагане по СЕПП и НДП за 2010 г. По подаденото заявление за подпомагане на земеделския производител компетентен да се произнесе е изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. Реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на животните; интегрирана система за контрол и интегрирана информационна система са уредени Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. система за идентификация на земеделските парцели се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. достъп до информационната система за въвеждане и редактиране на данни имат длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, както и подчинени нему административни органи - областни дирекции "Земеделие" и общински служби по земеделие. Достъп до информационната система за ползване на данни имат длъжностни лица от Държавен фонд "Земеделие" - чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. В случая искането е за издаване на официален свидетелстващ документ - удостоверение, поради което правилно съдът е приел, че исканата услуга попада в регламентацията на ползване на данни от информационната система за идентификация на земеделските парцели и документа следва да бъде издаден от органа до който е адресирано искането - ДФ "Земеделие". Този извод се налага и поради факта, че искания удостоверителен документ е необходим във връзка с подадено общо заявление за подпомагане, по което акта ще бъде постановен именно от този орган след извършване на регламентираните административни проверки. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от релевираните пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение