Решение № 3349 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2013 г.

Решение № 3349 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бела Каманга, гражданин на Руанда, против Решение № 3789 от 05.06.2013 г. по адм. дело № 3800/2013 г. на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Бела Каманга - гражданин на Руанда, против Решение № 343 от 12.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Анализирайки понятието "преследване", съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, за доказано твърдението на административния орган, че липсват условия молителят да се ползва от субсидиарна закрила, тъй като не е установено наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му в държавата, от която идва. Съдът е отбелязал, че в случая от наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Нигерия, явяваща се трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителни разпоредби на ЗУБ, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Първоинстанционният съд е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца и отчитайки данните от справка № 01-362/17.01.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд", не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Предвид факта, че целият съзнателен живот на касационния жалбоподател е преминал в Нигерия, правилно административният орган е приел, че трябва да прецени всичко относими обстоятелства свързани с личното положение на чужденеца в Нигерия, представляваща трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителни разпоредби на ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение са изложени формални съображения. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По отношение на молителя не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. В проведено интервю с рег. № 5477/30.11.2012 г. чужденецът заявява, че не е арестуван, не е осъждан и не е бил чл. на политическа партия или организация. Конкретните причини за напускането на Нигерия, които заявява е, че там имало вечерен час; жената при която работел затворила магазина; местната църква била затворена за един месец, а свещеникът избягал в Гана. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по ЗУБ, което обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Правилен е изводът, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителя не е бил изложен на смъртна опасност или екзекуция, на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на други тежки посегателства. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Нигерия достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход или в трета сигурна държава без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,