Решение № 7228 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2014 г.

Решение № 7228 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 3090/9.05.2014 г. по адм. д. № 8538/2012 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 2111112976/14.02.2012 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба ЕТ "Панинотека-Илиана Тодорова" по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2111112976/14.02.2012 г. на ТД на НАП-София в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви по фактури на "Типикал интернешънъл" ЕООД, "Уайт хаус ГД" ЕООД и по фактура № 1000000020/26.07.2010 г. на "Дити комерс" ООД за периода м. 92009 г., м. 5, 7, 9 - 10.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 6 от ЗДДС, тъй като доставките на стоките по фактурите не са осъществени. Със същото решение е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3850 лв. по фактура № 227/1.09.2009 г. на "Дити комерс" ООД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях относно доставките на "Типикал интернешънъл" ЕООД. Правилно съдът е приел, че е доказано осъществяването на фактурираните доставки на стоки. Доказано е, че дружеството е разполагало с микробус, с който са транспортирани стоките, за което са представени пътни листове и командировъчни заповеди. Представените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи са подписани от лицата, представляващи дружествата. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на съда, че доставки от свързано лице не са забранени от закона и неправилно в РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит поради данни за свързаност на доставчика и получателя по фактурите. По доставките на "Дити кимерс" ООД правилен е изводът на съда, че е доказано осъществяването на доставката по фактура № 20/26.0.2010 г. на 18 мотоциклети, внесени от Турция. Изводът се подкрепя от констатациите в приложения РА № 161100062/14.03.2011 г., и РД № 1100062/17.02.2011 г. на НД на НАП - Пловдив, съставени на последващия приобретател на мотоциклетите "Джи и ди и ди строй" ООД, в които е констатирано, че мотоциклетите са доставени от ЕТ "Панинотека-Илияна Тодорова", който ги е придобил от "Дити кимерс" ООД, намират се в наличност в складовете на купувача, а данъка при вноса е внесен от вносителя. Представен е приемо-предавателен протокол, данните в който за предаване на мотоциклетите по спорната фактура се потвърждават от констатации в цитирания РД на последващия купувач. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно стоките по фактурите на "Уайт хаус ГД" ЕООД съдът е приел, че са представени доказателства за притежавано транспортно средство от доставчика, с което е изпълнен транспорта на стоките по приложените пътни листове. В пътните листове не е посочен регистрационен № на ползвания автомобил "Ровър". Посочен е № W 324, който правилно органите по приходите са приели за несъществуващ. Въпреки дадените указания по чл. 171, ал. 4 от АПК от съда в съдебното производство не са представени доказателства за притежаваните от доставчика МПС, които биха потвърдили данните в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи за предаване на фактурираните значителни като обем и брой стоки. Не е поставена и задача на вещото лице за заприходяване на тези стоки от ревизираното лице. В тази част решението е необосновано. Стоковите разписки, приемо-предавателните протоколи и пътните листове съдържат неверни данни за регистрационния номер на автомобила, или никакви данни за транспортното средство, ползвано от доставчика, поради което не са достоверни и не установяват описаното в тях приемо-предаване на фактурираните стоки. Правилно в РА е прието, че не е доказано осъществяване на доставките по фактурите на "Уайт хаус ГД" ЕООД и е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо 8705,42 лв. по трите фактури на този доставчик и са начислени 903,25 лв. лихви, изчислени съответно. Решението в частта, с която е отменен РА в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 3057,51 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 906,66 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на дружеството 2150,85 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,