Решение № 626 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2/2009 г.

Решение № 626 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2/2009 г., II г. о. докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Б. И. Б., В. А. И., И. А. П. и М. А. Д., всички от с. И., Софийска област, за отмяна на влязлото в сила решение № 745/30.11.2005 г. по гр. дело № 357/2005 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. Молителките твърдят, че след влизане в сила на решението е постановено решение по гр. дело № 63/2007 г. на С. районен съд, с което е прогласена нищожност на решение № 260/28.03.1995 г. на ПК-гр. Своге, което било основание за отмяна, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна И. М. П., С. П. И., В. М. П., А. В. А., Л. А. И., Л. М. Н., Д. М. Г., Р. Е. В., В. П. И., Б. И. И., всички от с. И., Софийска област, Х. Г. К., С. Г. К., Б. Н. И., Е. Н. С., В. И. Н., П. С. И., Г. Х. К. и Т. И. Б., всички от гр. С. и С. В. М. от гр. С., не изразяват становище по нея. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на изискванията на чл. 306 ГПК, затова е внесена в открито съдебно заседание за разглеждането й по същество на заявените основания. Молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения: предмет на отмяната е влязло в сила решение № 745/30.11.2005 г. по гр. дело № 357/2005 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което е допуснато да се извърши делба на два земеделски имоти: ливада от 2901 кв. м., представляваща парцел **** от масив 20 по плана на с. И., м. "Д", при конкретни граници и ливада от 3690 кв. м., представляваща парцел **** от масив 46 по плана на същото село, с конкретни граници. Като основание за допускане на делбата между съделителите, които са наследници по закон на общата наследодателка М, е завършената процедура по възстановяване на правото върху земеделските земи, по реда и условията на ЗСПЗЗ, с решение № 290/28.03.1995 г. на ПК С., издадено в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и допълващо решение № 90/3.12.1992 г. Видно от приложеното в настоящето производство и влязло в сила решение № 29/20.02.2008 г. по гр. дело № 63/2007 г. на Районен съд-гр. Своге е прогласена нищожността на решение № 260/28.03.1995 г. на ПК гр. С. Между страните не е съществувал спор, относно обстоятелството, че наследодателят на молителите А. И. Б. е заявил, в качество на наследник на М. Б. процесните две земеделски земи за възстановяване на правото на собственост на общата наследодателка М по заявлението му от 25.02.1992 г. е постановено решение на ПК- С., под № 90/3.12.1992 г. Решение, с което е възстановено правото на собственост на наследници на М. Б. под № 90/3.12.1992 г. е съпроводено в производството за делба с две скици: № 338/10.11.1994 г. и скица № 914/12.11.1994 г., предхождащи постановеното по-късно решение на ПК № 260/28.03.1995 г. Имотите в цитираните скици са индивидуализирани със съседи и идентификационни номера, които са били обсъждани от касационния съд, като обекти, представляващи земеделски земи, с конкретни граници и площ, по отношение на които е реализирана процедурата по възстановяване по специалния ЗСПЗЗ. Прогласяването на нищожността на последващото, издадено от ПК решение № 260 от 28.03.1995 г. не променя факта на завършена процедура по възстановяване на земеделските земи, с издаденото решение № 90/1992 г. и съпровождащите го скици, индивидуализиращи двата земеделски имота, т. е. имотите с възстановяването на правото на собственост на наследодателката на страните са съсобствени между нейните наследници, както са заявени от единият от тях - наследодателят на молителите - А. Б. и по отношение на тях не е предявена и уважена претенция по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което изводите на касационния съд не биха били други дори и ако не беше постановено обявеното за нищожно решение № 260/28.03.1995 г. на ПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна против влязлото в сила решение на ВКС, затова я остави без уважение, поради отсъствие на предпоставките за това в чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, затова