Решение № 13405 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2016 г.

Решение № 13405 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. П. Ойл" ООД, гр. С., чрез процесуалния представител адв. Петров срещу решение № 472 от 27.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1628 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2213-1404149-091-01/23.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 25/12.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, за данъчен период м. 10.2012 г. в размер на 77 583,48 лв., поради констатирани липси, за данъчен период м. 11.2012 г. в размер на 1 135 лв. в резултат на непризнато право на приспадане данъчен кредит по фактура № 835/28.11.2012 г. издадена от "Беладжо" ЕООД, както и относно съответните лихви за забава в размер на 15 525,24 лв. Изложени са единствено твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалбата е посочено, че допълнително ще бъдат изложени подробни съображения за твърдените касационни основания, но такива не се намират по делото. Касаторът не се представлява и в откритите съдебни заседания. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА, с който допълнително е начислен ДДС за данъчен период м. 10.2012 г. в размер на 77 583,48 лева, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, поради констатирани липси на гориво, както и в частта не е признатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2012 г., в размер на 1 135 лв., по фактура № 835/28.11.2012 г. издадена от "Беладжо" ЕООД и са определени прилежащите лихви. За да достигне до този извод, съдът в подробни мотиви е приел, че жалбоподателят не е представил или събрал необходимите доказателства, с които да установи причина за установените от органите по приходите липси на гориво, за което ревизираното лице е ползвало данъчен кредит. Предвид горното е приел за правилно приложена от органа по приходите разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС в редакцията и от 2007 г. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Беладжо" ЕООД, съдът е приел отказът за законосъобразен. Същият е мотивиран с факта, че доставката е свързана с наемане на конкретен материален актив, представляващ автомивка на бензиностанция. Счетено е от органа по приходите, а впоследствие и от съда, че с наемането на актива се цели получаване на приходи от използването му за съответния период, а такава дейност ревизираното дружество - "Л. П. ОЙЛ" ООД, не е развивало. Установено е още, че нито през месец м. 11.2012 г., нито през последващите такива са отчетени приходи от дейността на автомивката. Като основен мотив за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит е посочено, че въпросният актив не е използван в икономическата дейност на ревизирания субект. Решението е правилно. Не са налице твърдените от касатора касационни основания. Съдът подробно е мотивирал съдебния акт, същият е обоснован, с надлежно изяснена фактическа обстановка и законосъобразни правни изводи. От събраните по делото данни се установява по безспорен начин, че по аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 - стоки към 31.10.2012 г. същата е с крайно дебитно салдо в размер на 447 064,01 лв. както следва: бензин А-95 - 191 081,048 литра на стойност 391 787,98 лв. и дизелово гориво - 26 798,452 литра на стойност 55 276,03 лв. Установено е, че основна дейност на "Л. П. ОЙЛ" ООД през ревизирания период е продажба на едро и дребно на автомобилни горива, осъществявана в две бензиностанции с адреси: гр. С., район Връбница, Асфалтова база Ломско шосе и гр. С., район Орландовци, ул. "Ж." ..№... Б. След извършената инвентаризация на място от дирекция "Контрол", сектор "Проверки", на 16.10.2013 г., приключила с Протокол № 0135405, е установено, че резервоарите, които се намират на територията на двете бензиностанции, могат да съхранят общо количество гориво, както следва: дизел - 15 002 литра и бензин -13 704 литра. Установено е още, че РЛ е сключило договор за заем с дружество "Л. П. ОЙЛ 2" ЕООД, но предаденото за послужване гориво е в по-голям размер от този на резервоарите на двете бензиностанции. Последните данни са довели, органа по приходите и съда, до правилния извод за невъзможност за съхраняване на гориво над количествата посочени като вместими в дизеловите и бензинови резервоари, намиращи се в двете бензиностанции. Количествата, надхвърлящи резервоарните такива се явяват липсващи стоки от процесния вид, тъй като същите не са открити при извършената проверка. Органите на приходите са установили липси на стоки, за което както по-горе бе посочено са съставени протоколи. Проверката е извършена по съответния ред и не са налице нарушения. След като е установена липса по съставени от служители на НАП в хода на инвентаризация по § 1, т. 10 от ЗСч инвентаризационни описи и липсите са отразени в счетоводството на дружеството, правилно е начислен допълнително ДДС в данъчния период на установяване на липсите в размер на ползвания данъчен кредит. След като е осъществена проверка на място и не са установени като налични процесните стоки, а от друга страна дружеството е ползвало пълен данъчен кредит при придобиване на същите, правилно е допусната съответната корекция на данъка за процесния период. В проведеното съдебно производство касаторът не е ангажирал необходимите доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки дадената му от съда възможност. Поради което правилно съдът е възприел изводите на данъчните органи за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, където е посочено, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Следователно решението в тази му част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура издадена от "Беладжо" ЕООД, предмет на доставката, по която е наемане на материален актив-автомивка, съдът правилно е възприел извода на органа по приходите, че въпросният актив не е използван в икономическата дейност на дружеството. Освен горното, не са налице отчетени приходи от дейността на последната нито в процесния данъчен период, нито в последващите такива, поради което за "Л. П. ОЙЛ" ООД не е налице основание да бъде признато правото на приспадане данъчния кредит по процесната доставка от "Беладжо" ЕООД. Правилен е извода на решаващия състав, действително не може да се установи дали процесната автомивка е използвана в този период от един месец във връзка с икономическата дейност на дружеството. Жалбоподателят е инициирал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, след което е оттегли искането си за ангажиране на последната. По делото не са налице доказателства обосноваващи тезата на "Л. П. Ойл" ООД. Следва да бъдат преценявани всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и в случая това е дали с автомивката за наема, на която се претендира приложение на разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, са извършвани облагаеми доставки и са използвани за икономическата дейност на РЛ. Тъй като ревизираното лице не е съумяло да обори констатацията на органа по приходите, решението като правилно и в тази му част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касацията Д"ОДОП" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 357,31 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение