Решение № 4631 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2021 г.

Решение № 4631 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Национална полиция" (ГД "НП"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 529 от 1.12.2020 г., постановено по адм. д. № 477 по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник) за 2020 г. С него ГД "НП" е осъдена да заплати на С. Н. сумата от 300, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, ГД "НП" е осъдена да заплати на Н. съдебни разноски в размер на 310, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че връчването на електронния фиш не е елемент от условията за законосъобразността му, а условие за реализиране на административнонаказателната отговорност, както и причина за неговото обжалване. По тези причини се поддържа становище, че плащането на адвокатския хонорар е пряка последица от връчването на електронния фиш. Според касационния жалбоподател фактът, кой е връчил електронния фиш, е определящ за ответника по иска - ако това е длъжностно лице на Министерство на вътрешните работи (МВР), отговорността за причинените имуществени вреди следва да се отнесе към структурата на МВР, но ако електронният фиш е връчен с препоръчано писмо, което действие се извършва от частно-правен субект, то тогава Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бил неприложим. Твърди се, че вредоносното събитие в конкретния случай е не самият електронен фиш, а незаконосъобразното му връчване след изтичане на давностния срок за това. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за установяване на обстоятелството по връчването на електронния фиш. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд или решаването му по същество чрез отхвърляне на иска. Ответникът – С. Н. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име оспорва същата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на претенцията за обезщетяване на претърпените от настоящия ответник по касация имуществени вреди. За да уважи предявения иск, съдът е съобразил разпоредбите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 от същия закон, както и установеното по делото, че електронният фиш, във връзка с който се претендира обезщетяването на твърдяната имуществена вреда е отменен. Приел е, че хонорарът, платен на адвокат за защитата пред съд във връзка с неговата отмяна, е имуществена вреда, която е в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен акт и е непосредствена последица от него. Аргументирал се, че неразделната взаимовръзка между издадения електронен фиш и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска защита ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси. Съдът е установил наличието на платен адвокатски хонорар за процесуалното представителство на ищцата по делото пред райониня съд, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление При тези данни съдът е уважил изцяло предявения иск за присъждане на претендираното обезщетение в размер на 300, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като присъдил на Н. и сторените разноски в първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за съдебното обжалване на електронен фиш, издаден от ГД "НП", който е бил отменен по съдебен ред., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. С оглед съдържанието на исковата молба, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилна квалификацията на иска, дадена от първоинстанционния съд - такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК. Възражението на касационния жалбоподател, че квалификацията на иска следва да е чл. 204, ал. 4 АПК е неоснователно, тъй като съдът определя правната квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба, които могат и да се разминават с действителното фактическо и правно положение. Това обаче е въпрос, свързан с основателността на предявения иск и не обусловя извод за грешна правна квалификация. Следва да се отхвърли и възражението на касационния жалбоподател за неправилно конституиране като ответник по иска – ГД "НП", тъй като именно това е посоченият от Н. ответник в предявената от нея искова молба. Правилно съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основанието, на което е отменен електронният фиш не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Той може да бъде отменен както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е конкретният случай. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – електронен фиш, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника – ГД "НП". По силата на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от издадения електронен фиш. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е административният акт да е отменен по съответния ред (като резултат от обжалване по административен и/или съдебен ред). Следователно, след като едно от условията на АПК за допустимост на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред, и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяването й, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Ето защо, доколкото правните изводи на настоящия състав съвпадат с тези, формирани от първоинстанционния съд, решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и заявеното искане от ответника по касация за присъждане на разноските, последните следва да му се присъдят. Те са поискани своевременно и са налице доказателства, че са направени - договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г., сключен между С. Н. и адвокат Д. Д. за процесуалното представителство на Н. по настоящото производство, за което е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платено в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението на първоинстанционния съд като неправилно, поради което считам, че следва да се отмени, а вместо това се отхвърил иска на Н.. Съображенията ми са следните: Безспорно е, че въпросният електронен фиш е отменен от районния съд поради изтекла обикновена давност за преследване. Според мен, отмяната на електронния фиш поради изтичането на давността за преследване, не е равносилно на отмяна поради незаконосъобразността му. Давността погасява административнонаказателната отговорност на лицето за съответното нарушение, за което му е издаден електронният фиш, от което не следва, че последният е бил незаконосъобразно издаден. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК отговорността на държавата е предвидена само при НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ актове, действия или бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност, а не във всички случаи на ОТМЕНЕНИ актове по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай, административното производство е образувано и електронният фиш е издаден от органа преди изтичането на давността, поради което няма как изтеклата давност да се отрази на законосъобразността на издадения електронен фиш. При тези обстоятелства, макар и да е отменен, издаденият електронен фиш не може да ангажира отговорността на издателя му, без да е установена неговата незаконосъобразност. Считам също така, че аргумент в подкрепа на съображенията ми може да се изведе и от т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Мотивирала особеното мнение:......................... Съдия: /Искра Александрова/