Решение № 369 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1211/2013 г.

Решение № 369 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1211/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по отделни жалби от двама защитници на подсъдимия М. В. А. против присъда № 55 от 4.III.2013 г. по внохд № 260/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата от адвоката М. Р. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК със считани за подкрепящи ги доводи. Искането е за отмяна на въззивната присъдата и оправдаване на подсъдимия. Жалбата от адв. Г. К. не съдържа доводи в подкрепа на твърдяното, че "решението" на апелативния съд е "неправилно, незаконосъобразно и необосновано". Изложеното в допълнението към касационната жалба се придържа към изложението в жалбата от адв. Р.. Искането е същото-отмяна на въззивната присъда с оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г. К.. Заключението на прокурора е за неоснователност на възраженията за неправилност на въззивния акт и за оставянето му в сила, каквото е становището и от повереника на гражданския ищец, "фирма". ВКС установи: С присъда № 71 от 5.IV.2012 г. по нохд № 13/2011 г. на Хасковския окръжен съд М. В. А. е признат за невиновен в това, в длъжностното си качество на управител на "фирма" да е присвоил за времето от м. IV.2006 г. до м. ХII.2007 г. собствени на дружеството 416 375.37 лв., 8 100 низи тютюн "Крумовград 78 Ориенталски" на стойност 50 220 лв., 7 т амониева селитра на стойност 2 520 лв. и 40 л от хербицида "С." на стойност 600 лв., или пари и движими вещи на стойност 469 715.37 лв., които са му били връчени в посоченото длъжностно качество за пазене и управление, като присвоеното е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на такова престъпление, при което е оправдан по обвинението по чл. 203 във вр. с чл. 201 НК. Гражданският иск, предявен от "фирма" със седалище в [населено място], за възмездяване със 150 000 лв. за причинените му имуществени вреди, е отхвърлен. С обжалваната въззивна присъда е отменена частично горната присъда, М. В. А. е признат за виновен в присвояването на 23 317 лв. и на 40 л от хербицида "Стомп" на стойност 600 лв., или на пари и движими вещи общо за 23 917 лв., представляващи големи размери, и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването на която е отложено с 3-годишен изпитателен срок. Общата сума, предмет на престъплението, е присъдена в полза на ощетеното дружество. Възраженията срещу процесуалната законосъобразност на въззивната присъда са неоснователни. Невярно се твърди, че правото на подсъдимия на защита е било ограничено с осъждането му за "присвоителна дейност, /която/ в обвинителния акт не е индивидуализирана като предмет" на престъплението. Точно обратното, от последния абз. на с. 2 до първия абз. включително на с. 3 от обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е "присвоявал за себе си...парите от...продажби" на закупени за нуждите на дружеството изкуствени торове, в т. ч. 600 лв., представляващи стойността на продадени на свидетеля Ю. Я. Ю. 40 л от хербицида "Стомп"; на с. 4 от обвинителния акт е посочено тегленето от подсъдимия на 11.I.2007 г. от сметката на дружеството в "банка" на 23 317 лв., свързани със закупуването на следващия ден на трактор, регистриран като принадлежащ не на дружеството, а на подсъдимия; след изброяването, на с. 4 и 5 от обвинителния акт, на останалите тегления от посочената сметка, осъществени от подсъдимия, и тяхното сумиране, от последното са приспаднати "необходимо присъщи и доказани документално разходи", след което е заключено, че остатъкът от "416 373.37 лв....обв. М. А. присвоил". Неоснователно се твърди, че в обвинителния акт "нито се съдържат твърдения, как са присвоени" парите-в частност, изтеглените от сметката на дружеството на 11.I.2007 г. 23 317 лв. -нито "някаква индикация, че с посочената сума подсъдимият се е разпоредил в свой интерес". Напротив, елементарният "механизъм" на присвояване на собствени на дружеството средства, е достатъчно ясно конкретизиран: подсъдимият е теглил от сметката на дружеството в "П. Б." суми, далеч надвишаващи документираните разходи, а с разликата се е облагодетелствал включително по начина, описан от последния абз. на с. 5 до втория абз. на с. 6 от обвинителния акт. Що се отнася до 600-те лв., представляващи стойността на 40 л от закупения за нуждите на дружеството хербицид "Стомп", дори в жалбата не се оспорва, че посоченото количество е било продадено за посочената сума на разпитания като свидетел Ю. Я. Ю., както и че продажбата не е била документално отразена в приход на дружеството. За да подкрепи твърдението си, че подсъдимият не е осъществил каквито и да било увреждащи интересите на "фирма" действия, адв. Г. К. си е послужил с довод, сочещ на обратното: "в една от тетрадките", водена от назначената за "касиер" З. Т., били отразени направени разходи за ремонт от страна на дружеството "за трактор 8 300 лв.". Същият трактор, обаче, е собственост на подсъдимия, който факт е установен документално /в края на т. I от досъд. разсл./ и посредством показанията на свидетеля Д. Н. Г. /в т. I от първ. д., л. 83 и 84/, и не сочи на друго, освен че и тези пари са предмет на престъпно своене, след като са чужди, предоставени на подсъдимия в длъжностното му качество за пазене и управление и с тях той се е разпоредил в свой интерес. Останалата част от жалбата на адв. М. Р. е посветена на отношението на прокурора към обвинението, изразено в пледоарията му по подадения въззивен протест. Тук се налага преди всичко уточнението, че е неуместно позоваването на това отношение не само и не толкова поради неговата противоречивост-първо прокурорът е заявил, че не поддържа протеста не за друго, а защото предметът на обвинението в престъпно присвояване е следвало да бъде предмет на друго обвинение, в престъпна безстопанственост, а после е дал заключение, че постановеният от първата инстанция "съдебен акт е правилен" /съответно на л. 84, гърба, и на л. 85 от възз. д./, а преди всичко поради липсата на връзка между това отношение на прокурора и основанията за касационна проверка. Не са основателни възраженията и срещу материалната законосъобразност на въззивната присъда. Съобразно приетите за установени факти е приложен закона, който е следвало да се приложи-подсъдимият е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК, тъй като е изпълнявал "ръководна работа, свързано с пазене /и/ управление на чуждо имущество в...юридическо лице", каквото представлява едно ООД.; разпоредил се е с повереното му имущество не в интерес на дружеството; предметът на извършените с пари и вещи разпоредителни действия е в "големи размери" съгл. т. р. 1-98 г., ОСНК, тъй като е над 132, но под 140 МРЗ за инкриминирания период; извършеното деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК. За справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание доводи в жалбите няма, при което липсва повод да се обсъжда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС