Решение № 16401 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2013 г.

Решение № 16401 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 245 и сл. от АПК. Подадена е молба от Ефтим Методиев Ефтимов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 3834 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 1506/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 230 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 185/2012 г. на Административен съд - Хасково и са отхвърлени жалбите на Тенчо Христов Василев и Агнес Ганчева Василева против заповед № ДК-02-ЮЦР-32/10.11.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. С тази заповед е наредено премахването на незаконен строеж: "Вилна сграда 2", находящ се в землище на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково в чашка на яз. "Ивайловград". Искателят твърди, че през 2000 г. е построил сградата, а през 2004 г. е продал имота на адресатите на заповедта за премахване. След постановяване на съдебното решение те го уведомили, че че възнамеряват да търсят от него обезщетение. Поради това счита, че след като не бил конституиран като страна и не е участвал в делото лично или чрез представител, той е бил лишен от възможността да се защити пред съда, което е в нарушение на чл. 239, т. 5 от АПК и е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът - началникът на РДНСК не е взел отношение. Ответниците Василеви считат молбата за отмяна за основателна по съображения, изложени в писмено становище. Настоящата инстанция намира искането за процесуално допустимо като подадено в срок, а по същество - за неоснователно. Съображенията са следните: Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая не са налице визираните от закона предпоставки. Към момента на констатиране на незаконния строеж и издаване на заповедта на РДНСК собственици на имота са Василеви и премахването на вилната сграда рефлектира негативно единствено в тяхната правна сфера. Решението на съда, с което административният акт е потвърден, по никакъв начин не засяга защитени от закона права и интереси на Ефтимов, а бъдещо негативно засягане на негови имуществени интереси в резултат на съдебен спор между него като продавач и Василеви като купувачи не е основание за отмяна по реда на чл. 246, ал. 1 във вр. чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид изложеното искането подлежи на отхвърляне като неоснователно. Така мотивиран, съдът