Решение № 729 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2015 г.

Решение № 729 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Сиаваш Саеид Реза Зафари срещу решение № 5122 от 17.07.2015 г. постановено по адм. дело № 11334 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че при постановяване на решението АССГ не се е съобразил с дадените от Върховния административен съд (ВАС) указания в определение № 5995 от 25.05.2015 г. постановено по адм. дело № 5191 по описа за 2015 г. и неправилно е приел за неоснователен довода за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че не е връчена на жалбоподателя на език, който владее. Съдът не е изследвал спазена ли е процедурата по чл. 26 и сл. от АПК, а в жалбата изрично е посочено, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 34 от АПК, като не е осигурил право на участие на Сиаваш Зафари в административното производство. Административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването си, а в съдебното производство органът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. По отношение на принудителната административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата на Република България", с акта не е определян срок за който на Сиаваш Зафари е разрешено пребиваване в страната. По делото не са представени решението за отказ за предоставяне на статут на чужденеца и молбата му от 4.11.2013 г. Фактите на които почива оспорената ПАМ не са установени. По отношение на ПАМ "забрана за влизане в страната" за срок от пет години, съдът неправилно е приел, че не са ангажирани доказателства удостоверяващи, че чужденецът разполага с необходимите средства за издръжка. Същите са представени и по адм. дело № 6392/2014 г. на АССГ, 10-ти състав, образувано във връзка с отказ за влизане в страната. От текста на издадения отказ за влизане в България е видно, че Сиаваш Зафари е с издадена входна виза с цел "бизнес". Поради това следва да се приеме, че той е притежавал изискуемите от закона застраховки. Зафари е съдружник и управител на фирма "Промоком" ООД, което дружество развива търговска дейност. Това, че Зафари е разполагал с необходимите средства за издръжка се установява с представеното извлечение на разплащателната му сметка и копие на кредитна карта. Предвид изложеното, прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - Директорът на дирекция "Миграция", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Сиаваш Саеид Реза Зафари, гражданин на Иран, срещу заповед № ЗДМ-541 от 12.11.2013 г. на директора на дирекция "Миграция" и е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекция "Миграция" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че с писмо рег. № УП 6044 от 6.11.2013 г. на директора на Регистрационно приемателен център (РПЦ) - София към Държавна агенция за бежанците (ДАБ), директорът на дирекция "Миграция" е уведомен, че лицето Сиаваш Саеид Реза Зафари, е подало поредна молба за закрила, като с решение № УП-99 от 8.10.2013 г. тя е отхвърлена. Чужденецът се явил на 4.11.2013 г. в ДАБ, като писмено се е отказал от молбата си. Посочено е също така, че лицето е осигурявано от ДАБ. С предложение рег. № ХМ-14343 от 12.11.2013 г. началника отдел "ПНМ" е предложил на директора на дирекция "Миграция", издаването на заповед за налагане на ПАМ на чужденеца, на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Със заповед № ЗДМ-541 от 12.11.2013 г. на директора на дирекция "Миграция", на Сиаваш Саеид Реза Зафари, гражданин на Иран, на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, са наложени ПАМ - принудително отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страна за срок от 5 години. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за нейната законосъобразност. Посочил е, че след влизане в сила на решението на ДАБ, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, той пребивава в Република България без правно основание, а с оспорената заповед изрично му е даден 30-дневен срок по чл. 39б от ЗЧРБ за доброволно напускане на страната. Поради това е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, за налагане на предвидената от закона мярка - принудително отвеждане до границата на Република България. По отношение на приложената със заповедта ПАМ - забрана за влизане в Република България за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9. от ЗЧРБ, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал, че има осигурени средства за издръжка. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, предвид невръчването й на език, който владее. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е приложена от административния орган, при осъществени законови предпоставки за това. Съгласно посочената разпоредба, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б от ЗЧРБ. В настоящия случай е установено, че чужденецът не е напуснал страната след приключване на производството пред ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут. Същият не навежда твърдения и не сочи доказателства, че към момента на издаване на заповедта е пребивавал в Република България на годно правно основание, съответно не е установено той да е имал разрешен срок за пребиваване, за да се преценява дали същият е изтекъл. Поради това, след приключване на производството пред ДАБ, същият е незаконно пребиваващ и е задължен да напусне страната. Неоснователно се явява твърдението за незаконосъобразност на решението, предвид факта, че по делото не са представени решението за отказ за предоставяне на статут на Сиаваш Зафари и молбата му от 4.11.2013 г. Фактите, на които почива оспорената ПАМ са установени от представеното по делото писмо от 6.11.2013 г. на директора на РПЦ - София към ДАБ, което не е оспорено от жалбоподателя и в качеството си на официален документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо съдът е направил правилен извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за прилагане на принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата". Съгласно нормата на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, ПАМ "забрана за влизане в Република България" се прилага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Разпоредбата на чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ дава възможност за кумулиране на двете приложени спрямо чужденеца принудителни административни мерки. В настоящия случай съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за налагане и на тази принудителна административна мярка. В хода на производството пред АССГ, от чужденеца не е установено, че разполага с осигурена издръжка и задължителни застраховки по време на престоя му в страната. Дори и да се приеме, предвид представените с касационната жалба доказателства, че за времето на престоя си Сиаваш Зафари е разполагал със средства за издръжка, от доказателствата по делото не може да се установи, че същият е имал необходимите му задължителни застраховки. Твърдението, че такива се съдържат в кориците на адм. дело № 6392/2014 г. на АССГ, 10-ти състав, при условие, че доказателствата от него не са приобщени към настоящето, е ирелевантно за преценка законосъобразността на оспорения акт. Противно на изложеното в касационната жалба, при постановяване на решението си, съставът на АССГ, се е съобразил с дадените от ВАС указания в определение № 5995 от 25.05.2015 г. постановено по адм. дело № 5191 по описа за 2015 г. Именно поради това жалбата на Сиаваш Зафари е разгледана по същество. Невръчването на заповедта на език, който жалбоподателят владее, е от значение за началото на срока за обжалването й, но не се отразява на нейната законосъобразност. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,