Решение № 8803 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2011 г.

Решение № 8803 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Съединение срещу решение № 150/03.02.2011 г. по адм. д. № 2369/2010 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба-Кръстана Стоилова Милева не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кръстана Стоилова Милева срещу заповед № 739/16.09.2010 г. на кмета на община Съединение, с която й е отказано попълването на действащия кадастрален план на с. Малък Чардак с нов поземлен имот, като се коригира ПИ 410, попадащ в УПИ X -410 от кв. 5 и улична регулация, поради оспорване правото на собственост на заявителя, чиито имот се припокрива частично с имот на общината- улица /публична общинска собственост/, т. е. наличие на спор за материално право. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен и е върнал преписката на кмета на община Севлиево за постановяване на акт съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С решение № 199/17.10.1997 г. по гр. д. № 6009/1994 г. на Районен съд гр. Пловдив е признато за установено спрямо касатора-община съединение, че жалбоподателката и Велика Стоилова Калчева са собственици на имот-нива от 1, 6 дка, понастоящем имот пл. № 12, парцел X от кв. 5 по сега действащия регулационен план на селото-според формулировката в съдебното решение, към чиито диспозитив няма скица, отразяваща местонахождението на имот и представляваща неразделна част от съдебния акт. Според мотивите на обжалваното решение този имот е отразен в плана на селото от 1934 г. под № 45. С изменението на плана от 1994 г. имотът е обособен като самостоятелен с пл. № 12, а според скица с пл. № 410, за който имот съответно бил отреден парцел X-12, респективно парцел X-410. Със заповед № 87/20.03.1997 г. са отчуждени 276 кв. м. от имот пл. № 12, респективно, от имот с пл. № 410, които попадат в улица. С горецитираното решение пък жалбоподателката и Велика Стоилова Калчева са признати са собственици на посочения имот и тъй като, според съда, няма данни отчуждената част от имота да е завзета, е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: На първо място, за да се допусне исканата промяна в кадастралния план, следва актът за непълноти и грешки да е подписан от всички заинтересовани лица. В случая актът е подписан от представител на общината с особено мнение, което не сочи категорично нито на съгласие, нито на отказ от страна на общината като пряко заинтересовано лице. Поради това съдът е следвало да установи действителното местонахождение на имота към момента на постановяване на оспорения административен акт, като проследи заснемането му по кадастралните предходни планове и урегулирането му с предходните и действащи регулационни планове. В този аспект съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел заключение на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза по друго дело- горецитираното гражданско дело. Такова разглеждане и кредитиране на заключение е недопустимо, след като не е изготвено и депозирано по конкретното висящо дело. Това е довело до необосновани фактически констатация, една от които е приетата без доказателства и експертиза идентичност между имоти с пл. № 12 и пл. № 410. Оттук първоинстанционният съд е обосновал фактическите констатации с доказателства, които не съществуват по делото, поради което същите са неустановени. При липсата им касационната инстанция не може да провери законосъобразността на обжалваното решение с оглед правилното приложение на материалния закон, за което е задължен да следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи какво е местонахождението на имота, как е бил отразен по кадастралните планове и какви регулационни планове са одобрени за имота, както и да се провери идентичността на имоти с пл. № № 12 и 410, има ли отчуждителни производства и на място попадат ли части от същия имот в улица, която по силата на закона е публична общинска собственост. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение